Решение № 6523 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2026 г.

ВАСШесто отделение15.06.2026 г.докладчик Бойка Табакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/12.01.2026г, постановено по адм. дело № 780/2025 г по описа на Административен съд – Плевен. ОСЪЖДА С. И. С., [ЕГН], от гр. Червен бряг, обл. Плевен, [адрес], да заплати на Национална експертна лекарска комисия гр.София разноски в размер на 40,90 (четиридесет евро и деветдесет евроцента) евро за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба от С. И. С. от гр.Червен бряг черз пълномощника му адвокат П. Костов против решение № 100/12.01.2026г, постановено по адм. дело № 780/2025 г по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Експертно решение (ЕР) на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ № 92112 от 28.08.2025 г. в частта относно определен срок на инвалидност. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е административния орган не са съобразили приложимата норма на чл.69, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), а посочването вместо нея на друга разпоредба води до незаконосъобразност на административния акт, която не е отчетена от съда. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на ЕР на НЕЛК в частта относно едногодишния срок на трайно намалена работоспособност като съдът определи тригодишен такъв или преписката да бъде изпратена на НЕЛК за ново произнасяне, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът НЕЛК чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Дурчова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от други страни адвокатско възнаграждение. Ответниците „УниКредит Булбанк“ АД, Териториална експертна лекарска комисия при „МБАЛ Варна“ ЕООД към Министерство на транспорта, Териториално поделение на НОИ – Плевен, Регионална дирекция "Социално подпомагане"– Плевен, Агенция за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ № 92112 от 28.08.2025 г. в частта относно определен срок на инвалидност в № 90481 от заседание №49 от 26.06.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ - Варна ЕООД към Министерство на транспорта. С това ЕР на ТЕЛК касаторът С. С. по негово заявление заявление – декларация вх.№ 152025043083140/30.04.2025 г. за преосвидетелстване е преосвидетелстван по документи като му е определена трайно намалената работоспособност 94,20 % и срок на трайно намалената работоспособност от една година – до 01.06.2026 г. Като водеща диагноза е вписана Други видове [заличен текст]. В мотивите е посочено, че [заличен текст] обуславя 80% ТНР по Т.3.2 P.I Ч.IV. (К31.5), а състояние след [заличен текст] обусл. 71% ТНР по т.3.1 р.XIII ч.IX. С предходно ЕР № 92449 от зас. № 188/28.10.2024 г. на ТЕЛК към Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. д-р П. С. АД - Ловеч С. И. С. е освидетелстван, като му е определена ТНР 80%, и срок на трайно намалената работоспособност /срок на инвалидност – СИ/ от три години – до 01.10.2027 г. Водещата диагноза е Други видове [заличен текст]. С оспореното ЕР на НЕЛК оценката на състоянието е направена за срок на инвалидност - 1 година, по отправна точка от НМЕ за [заличен текст] и др. за [заличен текст]. Посочено е, че се касае за състояние, което е динамично, с възможност за възстановяване и с оглед краткия период след извършената оперативна интервенция и липсата на контролни изследвания, които да дадат основание за по-продължителен период на срока на инвалидност. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), както и в съответствие с материалния закон. Съобразено е, че след като лицето не оспорва посочените заболявания в ЕР, нито определения за тях процент ТНР, ЕР на ТЕЛК в тази му част е влязло в сила. Предвид тези заболявания съдът напълно възприема мотивите на органа за определяне на едногодишен срок на ТНР, а именно динамично състояние, с възможност за възстановяване и с оглед краткия период след извършената оперативна интервенция и липсата на контролни изследвания, които да дадат основание за по-продължителен период. Оплакванията за неправилно определен срок на инвалидността е прието за неоснователно въпреки неточно посочената разпоредба на чл.68, ал.5 от НМЕ. Съдът обосновава, че ЕР на НЕЛК е съобразено и с целта на закона, доколкото при увреждания, които се променят динамично, следва през по-кратък период да се извършва медицинска експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на безспорно установена фактическа обстановка са изведени правилни правни изводи за законосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл.69, ал.1 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Определянето на конкретния срок попада в обхвата на оперативната самостоятелност на органите на медицинската експертиза като в случая не се констатира да са нарушени изискванията за законосъобразното й упражняване. Срокът на инвалидността не се свързва само с водещото заболяване. Той зависи от общото комплексно състояние, придружаващите заболявания, възрастта и възможностите за възстановяване. Заболяванията с очаквано подобрение, успешно лечение или пълно възстановяване е логично да обуславят определянето на по-кратък срок. Според мотивите на медицинското заключение на НЕЛК заболяването, поради което С. С. е поискал преосвидетелстване, е динамично, с възможност за възстановяване и това предопределя по-краткия срок - предвид необходимостта от своевременно наблюдение и проследяване на динамиката в здравословното състояние, независимо от факта, че основното му заболяване е друго. Целта е пациентът да се преосвидетелства след изтичане на посочения срок, за да се отчете евентуално настъпила промяна. Следва да се отбележи, че промяната е пряко свързана със степента на социална подкрепа и може да има проявление както засягащо конкретното лице, така и рефлектиращо върху ресурса от публични средства за подпомагане на лицата с увреждания. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е игнорирал допуснато съществено процесуално нарушение в ЕР на НЕЛК. Действително не е посочена коректно правната норма, послужила за определяне срока на ТНР, но това не опорочава издадения акт. Едно процесуално нарушение е съществено, когато засяга правото на защита на участниците в производството и ако не е било допуснато, би довело до друг правен резултат. В случая от органа са изложени ясни мотиви относно необходимостта от скорошна медицинска експертиза с оглед характера на увреждането, които са подкрепени от писмените доказателства по делото и доколкото не са ангажирани опровергаващи ги доказателства, не би могъл да се обоснове друг правен извод относно продължителността на срока на инвалидност. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при постановяване на обжалваното съдебно решение са изцяло бланкетни, а по аргумент от чл.218, ал.2 АПК за наличие на такива пороци Върховният административен съд не следи служебно. С оглед на изложеното и при липса на основания за отмяна, обективирани в чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника НЕЛК разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция като се отчете неявяването на процесуалния представител в съдебно заседание. На основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът ги определя в размер на 40.90 евро (80 лева). Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

18