Решение № 8289 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2009 г.

Решение № 8289 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 87 ЗУБ е образувано по жалба на Исмаил Мурад - гражданин на Афганистан, против решение № 11 от 15.01.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) по изложени съображения, че е постановено в нарушение на приложимия материален закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок жалба е неоснователна. С обжалваното административно решение на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Решението е постановено от надлежен административен орган в изискуемата се писмена форма, съдържа подробни правни съображения и съответства на събраните в административната преписка доказателства относно правнорелевантните за спора факти. Същите не се оспорват от жалбоподателя и от негова страна не се представят доказателства. Видно от проведените интервюта и приложените доказателства в административната преписка, жалбоподателят е пристигнал нелегално в България на 22.11.2004 г. с искане за предоставяне на бежански статут. Административното производство е спряно, тъй като самоволно е напуснал адреса, на който е бил настанен, и се укрива. Едва през януари 2008 г. подава втора молба за статут, при което се извършва проверка и се установява, че жалбоподателят е кандидатствал за бежански статут във Франция и Великобритания с чужди имена, което искане не е уважено. Втората си молба за бежански статут жалбоподателят мотивира с това, че се страхува да се завърне в родината си, тъй като баща му е бил командир на въоръжена групировка и е извършвал убийства. За това обстоятелство жалбоподателят е заявил противоречиви твърдения. Заявил е, че преди две години баща му е бил убит, в последващо интервю заявява, че по същото време баща му го е изпратил да замине в Европа за по-добро образование. По време на регистрацията му на 31.08.2007 г., както и при повторната му регистрация на 4.01.2008 г. заявява, че майка му е починала, а баща му и двете му сестри живеят в Афганистан. При тези изявления и демонстрираната незаинтересованост от хода на административното производство - непрекъсната смяна на адреса и укриване, е видно, че преобладаващият мотив на кандидата за напускане на страната му не е страх от преследване. В тази насока решаващ се явява и фактът, че след като е регистриран като кандидат-бежанец, чужденецът е преминавал незаконно и нееднократно българската държавна граница в търсене на по-благоприятни режим и условия. Самият той не привежда релевантни доводи за нежеланието си да остане или да се завърне в родината си, заявява само, че иска да продължи образованието си. При така установените фактически обстоятелства законосъобразни са изводите на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ. Същите са обосновани и съответстват на установените правнорелевантни факти, поради което административното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,