Решение № 5552 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16320/2009 г.

Решение № 5552 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16320/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мохамед Али Хусеин, гражданин на Ирак, чрез служебния му защитник, против решение № 135 от 5.11.2009 г., постановено по адм. д. № 202/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена негова жалба срещу заповед № № ОЧ-25/24.08.2009 г. на заместник-началника на ГПУ - Елхово за прилагане на принудителна административна мярка "принудителното отвеждане на лицето до границата на Република България" на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се навеждат повторни твърдения за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган. Иска се отмяна на решението и прогласяване нищожността на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът заместник-началникът на ГПУ при РД "Гранична полиция" - Елхово оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните фактически обстоятелства, за тях страните не спорят. Проверил е законосъобразността на атакувания административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК. Изложил е подробни правни съображения в подкрепа на извода си за законосъобразност на оспорената заповед, които се споделят от настоящата инстанция. Основанието за прилагането на ПАМ по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В тази хипотеза компетентният административен орган по чл. 44 от ЗЧРБ действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. В този случай той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В рамките на съдебното обжалване на жалбоподателя е предоставена възможност да се брани срещу установените в административното производство факти. Пред първоинстанционния съд не са ангажирани доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. В мотивите на заповедта визираното в нормата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ основание е посочено, а от приобщените документи на помощните органи се налага извод, че фактическите обстоятелства съответстват на материалноправното основание за издаване на административния акт. По направения и пред касационната инстанция довод за нищожност на административния акт първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящият състав споделя изцяло. Административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, на който извод сочат и представените пред касационната инстанция заповед № 6283/2009 г. на директора на РДГП - Елхово и заповед № 4693/2009 г. на директора на РДГП - Елхово. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд - Ямбол като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,