Решение № 11343 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2018 г.

Решение № 11343 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Владимирова срещу решение № 358 от 16.01.2018 г. по адм. д. № 10229 по описа за 2017 г. на административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 301/28.07.2017 г. по преписка № 125 по описа за 2016 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, пет членен разширен състав, в обжалваната му част с която е установено, че началник на Централно военно окръжие/ЦВО/-София не е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация /33 Дискр. / В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и за необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друга с отмяна на решението на Комисията в оспорената част. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ж. Милушева в депозирана писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – Началника на ЦВО-София оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 301/28.07.2017 г. по преписка № 125 по описа за 2016 г. на КЗД, пет членен разширен състав Производството е започнало по повод жалба вх. № 42-00-1553/8.04.2016 г. и допълнения с вх. № 44-00-1980/14.04.2016 г. и вх. № 44-00-2501/13.05.2016 г. от Н. Владимирова срещу полк. Г. Петков, началник на ЦВО- София. В жалбата и допълненията към нея са изложени оплаквания за системен тормоз на работното място в, унижение на професионалното и лично достойнство пред колеги, в отправяне на заплахи за уволнение. И всичко това основано под формата на тормоз по признаците "лично положение" и "пол". В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка и са анализирани събраните в административното производство доказателства. В хода на производството пред Комисията е прието за доказано, че жалбоподателката е работила на длъжността "главен юрисконсулт" в ЦВО. В изпълнение на устно разпореждане от страна на зам. Началник на ЦВО- свид. Тишев, в условията на заместване на началника, Владимирова е изготвила становище относно преизчисляване на придобит трудов стаж и професионален опит на служител на ЦВО. Със влязла, поради неоспорване, заповед на началника на ЦВО. Владимирова е санкционирана с налагане на дисциплинарно наказание "забележка", поради факта, че с изготвеното становище не е запознат прекия ръководител на служителя за когото становището се отнася. Също така е установено, че със Заповед № РД-144/15.03.2016 г. Н. Владимирова е преместена от стая 209 в стая 410. Изводът на комисията е, че липсват данни и доказателства преместването да е продиктувано не от целесъобразност и израз на управленски контрол, а следствие на дискриминационна проява и различно третиране на служител. За безспорен е приет от административния орган и факта, че подаден от жалбоподателката сигнал до министерство на отбраната и заповед за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Владимирова –са публично оповестени пред служители на ЦВО. Изводът на комисията е, че прочитане на сигнала, касаещ работата на цялата структура на ЦВО- не е укоримо. За обективно оправдано, макар и необичайно, е приет и факта на прочитане пред колектива на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Но доколкото такова поведение поставя наказания служител в некомфортна ситуация и възможност за двусмислено тълкуване, комисията приема, че следва да препоръча на ответника в бъдеще да се въздържа от подобни действия, както и изрично да уреди във Вътрешните правила на ЦВО механизъм за оповестяване на наложените на служителите наказания. И за останалите твърдения на Владимирова, че действията на ответника свързани с оспорване на представени болнични листове, са продиктувани от желание за тормоз, а не за предоставено от закон право на работодател, комисията приема, че липсват каквито и да било доказателства. В мотивите си първоинстанционния съд приема, че производството пред КЗД е развито законосъобразно съгласно нормите на 33Дискр; оспореното решение е валиден административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с реквизити по чл. 66 33Дискр. В мотивите си съдът е обсъдил и събраните пред административния орган и съда доказателства и е извел собствени изводи, в които приема, че описаните по-горе действия на ответника не представляват дискриминация – неправомерен диференциран подход спрямо Владимирова, който да е обвързан от признак по чл. 4 3Дискр. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като при издаване на решение № 301/28.07.2017 г. Комисията за защита от дискриминация не е допуснала нарушения на административнопроизводствените правила. При постановяване на решението си съдът се е аргументирал с анализ на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от 33Дискр, която въвежда забрана за дискриминация на основание уредените в този закон признаци, включително и "лично положение" и "пол, както и на чл. 5 от 33Дискр, в която е посочено, че дискриминация е и осъществяване на "тормоз" и "преследване". Съответен на тези разпоредби е изводът, че част от действията на началника на ЦВО са израз на управленско решение и не могат да бъдат третирани като произвол и тормоз спрямо подчинен служител. Владимирова е преместена в стая, която е заемала и преди това; не е изолирана сама в същата, а е поставена при равни условия с останалите служители в канцеларията. Както правилно отбелязва и първоинстанционния съд – търсене на обяснения от служител свързани с изпълнение на възложени задачи, търсене и реализиране на дисциплинарна отговорност – са действия, които дори и с усилен интензитет – не водят сами по себе си до тормоз над подчинен. Нужно е по безспорен начин да бъде установени, че предприемането им има единствено за цел да унизи служителят, да се създаде нетърпима и враждебна /за конкретния служител/ работна среда. Извън твърденията на Владимирова, доказателства в тази насока не са събрани. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора на ответната страна - Комисията за защита от дискриминация следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100. 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение