Решение № 1682 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2019 г.

ВАСVII отделение03.02.2020 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 494 от 21.11.2018 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 690/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед № 366 з-2346 от 07.08.2018 г. на началник-сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Велико Търново. ВРЪЩА преписката на органа за продължаване на административното производство съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Велико Търново, ул. "Бачо Киро" № 7 да заплати на В. Узунов, [населено място], [адрес], 280,00 (двеста и осемдесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1682 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2367/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Узунов, [населено място], [улица], вх. "В", ет. 3 срещу Решение № 494 от 21.11.2018 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 690/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Узунов срещу Заповед № 366 з-2346 от 07.08.2018 г. на началник-сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Велико Търново, с която се отказва да бъде извършено зачисляване в региона и промяна в регистрацията на товарен автомобил "УАЗ 452 Д", с регистрационен [рег. номер на МПС], категория N1. Касационният жалбоподател – В. Узунов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът погрешно е приел, че проведеното пред административния орган производство, касае единствено процедурата по чл. 7, ал. 2, ал. 3 и 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45). Административният орган не се съобразява с всички данни и доказателства, касаещи производството, в това число и тези, които са му служебно известни. Изцяло в правомощията на сектор "Пътна полиция" е да установи произхода на автомобила и заличеният поради корозия номер на рамата. Постановявайки оспорения в съдебното производство отказ, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121 з-1 от 02.01.2018 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (Наредба № 8121 з-1), без да изпълни задължението си да издири данни и възстанови идентификационния номер на пътното превозно средство, тъй като същият не е подправян или заличаван и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121 з-1. Назначената от административния орган комисия е извършила действия за установяване на идентификационния номер на рамата на автомобила, с които не е успяла да установи автентичния номер, тъй като същият е силно корозирал, което от своя страна е основание за започване на процедура по възстановяване на заличения поради корозия номер. Първоинстанционният съд е следвало да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на административния орган. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. С. Бялков, Адвокатска колегия, гр. Ловеч. Ответникът по касационната жалба - началник-сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Велико Търново, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Обстоятелството, че автентичният идентификационен номер на рамата на товарния автомобил не е установен, обосновава наличието на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 19.02.1973 г. съгласно приложеното по делото свидетелство за регистрация №[номер], Част I, е извършена първата регистрация на процесния товарен автомобил "УАЗ 452 Д", с регистрационен [рег. номер на МПС], идентификационен номер на превозното средство (VIN) 0798 M034 и номер на двигател 4094547, категория N1. На 30.03.2012 г. товарен автомобил "УАЗ 452 Д" с регистрационен [рег. номер на МПС], е пререгистриран на името на П. Петков съгласно Свидетелство за регистрация №[номер] част 1 и 2. На 17.04.2015 г. между П. Петков – продавач, и В. Узунов – купувач, е сключен договор за покупко-продажба на процесното моторно превозно средство. На 05.06.2018 г. със Заповед № 366 з-1655, директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР), гр. Велико Търново, на основание чл. 7, ал. 1 - 4 от Наредба № 8121 з-1 е назначил постоянна работна комисия за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство и за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на пътно превозно средство. На 12.07.2018 г. г-н Узунов е подал Заявление № 181275015606 за зачисляване в региона и промяна на регистрация на товарен автомобил "УАЗ 452 Д", с регистрационен [рег. номер на МПС], категория N1. На 31.07.2018 г. е изготвена Експертна справка № 3-БНТЛ-КТ-2018 от младши експерт в група "Криминалистическа техника", сектор "Базова научно-техническа лаборатория", отдел Криминална полиция в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, в качеството му на член на постоянната работна комисия за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство и за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на пътно превозно средство, с която се установява, че номерът на рамата на товарния автомобил се намира върху типова табела, находяща се на вертикална площадка над дясно седящия в кабината до шофьора пътник (зад сенник – липсващ), захваната за кабината с четири броя нитове. При извършения оглед и изследване не се установяват и не се разчитат номер на шаси (номер на рама) и на двигател. Приложен е фотоалбум на извършеното изследване, съдържащ 7 броя цветни фотоснимки, отпечатани върху четири броя листи. На 07.08.2018 г., със Заповед № 366 з-2346, на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № 45 и чл. 6 от Наредба № 8121 з-1 началник-сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Велико Търново, постановява отказ да бъде извършено зачисляване в региона и промяна на регистрация на товарен автомобил "УАЗ 452 Д", с регистрационен [рег. номер на МПС], категория N1, с описани номера на рама и двигател в издаденото на предишния собственик част 1 и 2 Свидетелство за регистрация на МПС с №[номер], тъй като автентичното съдържание на идентификационния номер на рамата, нанесен от производителя, който би следвало да се намира върху типова табела, не може да бъде установен. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд приема, че е налице визираната в чл. 7 от Наредба № I-45 пречка за регистриране на ППС – неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. Посочил е, че законодателят е предвидил специално производство за възстановяване на идентификационен номер съгласно Наредба № 8121 з-1, който обаче е самостоятелно административно производство, като в случая жалбоподателят не твърди, че компетентният административен орган да е сезиран с такова искане от собственика на процесния автомобил. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Изводът на съда е неправилен. С разпоредбите на чл. 143 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредба № I-45 законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Не се спори по делото, а от представените доказателства се установява, че в идентификационния номер на автомобила не се разчита поради силна корозия. Съгласно чл. 143, ал. 3 ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45, превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство, изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер. В процесното административно производство административният орган е следвало да прецени може ли да се установи автентичното съдържание на идентификационния номер на пътното превозно средство (ППС) или не. На основание чл. 7, ал. 3 от Наредба № I-45, случаят е разгледан от комисия, определена от директора на областна дирекция на МВР, гр. Велико Търново, със Заповед № 366 р-1655 от 05.06.2018 г. Превозното средство е предоставено за проверка, изследване и оглед, относно преценка възможността за възстановяване номера на рамата му. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № I-45 комисията по чл. 7 с. з.: 1. сверява за съответствие идентификационните данни, посочени в документите, с тези, нанесени върху ППС; 2. извършва външно заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения или поставения нов (служебен) идентификационен номер 3. проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на ППС; 4. извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирвани ППС; 5. определя място за поставяне на възстановения или на новия (служебен) идентификационен номер, което да бъде отразено в заповедта по чл. 10. В изпълнение на цитираната норма комисията следва да извърши процедура по идентификация на ППС. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в Автоматизираната информационна система ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. В случая административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е извършил в цялост дължимата проверка, с цел идентифициране на процесния автомобил и възстановяване на заличения поради корозия номер на рама. В този смисъл обосновани са оплакванията на г-н Узунов, че органът е започнал процедура по идентификация на автомобила, но същата не е проведена в цялост, поради което е постановен незаконосъобразен административен акт. Комисията следва да извърши процедурата по чл. 8 Наредба № I-45, след което съгласно чл. 9 с. з. издаде протокол за възстановяване или за поставяне на нов (служебен) идентификационен номер на пътно превозно средство. Потвърдената от съда заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган не е извършил цялостно доказване на фактическото основание, въз основа на което е издал незаконосъобразен административен акт. Не е проявена активност в насока на събиране на информация от собственика по първоначална регистрация – Министерство на отбраната, позволяваща установяването на идентификационният номер, респективно какви белези на превозното средство разкрива той и съответстват ли те на представения за регистрация товарен автомобил. Забраната за регистрация на ППС в хипотезите по чл. 143, ал. 3 ЗДвП е приложима при невъзможност да се открие автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Констатираните пороци в дейността по установяване на фактите, препятстват извършването на преценка относно материалната законосъобразност на акта. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и решаването на делото по същество, с отмяната на потвърдената заповед за отказ да се извърши пререгистрация на автомобила и връщане на преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Велико Търново – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на В. Узунов направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер от 280, 00 лв., от които 10, 00 лв. заплатена държавна такса пред първоинстанционния съд, 70, 00 лв. заплатена държавна такса пред настоящата инстанция и 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред първата инстанция (л. 32). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 7