Решение № 177 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2018 г.

Решение № 177 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 298/10.11.2011 г. постановено по гр. д. № 299/2011 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 188/14.04.2011 г. по гр. д. № 410/2010 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което М. Д. Г. е осъдена да заплати на Д. Г. Д. на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата 32 000 лв., предоставена в заем по писмен договор от 10.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2010 г. до окончателното й изплащане и договорна лихва върху главницата за периода 10.05.2008 г. -10.05.2009 г. в размер на 424 лв. Поддържа, че с влязла в сила присъда Д. Г. Д. е признат за виновен в това, че за периода от 26.11.2004 г. до 7.03.2014 г. е извършвал по занятие банкови сделки, без съответно разрешение – лиценз, поради което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от договора за заем. Ответникът Д. Г. Д. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по предявени от Д. Г. Д. срещу молителката М. Д. Г. обективно съединените искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Г. е оспорила исковете с твърдения, че договорът е симулативен и прикрива договор за влог, както й е оспорила истинността му относно авторството. Съдът е приел, че в договора за заем от 10.05.2008 г. са обективирани признанието на Г. за реално получаване на сумата от 32 000 лв. в заем от Д., както и поетото от нея задължение да върне сумата в срок от 12 месеца, считано от подписване на договора, т. е. налице е признание на съществуващия дълг. Наличието на писмен документ, съдържащ разписка за получаването на сумата от заемателя и поетото задължение за нейното връщане на заемодателя с уговорен, скрепен с подписа на Г. е дало основание на съда да приеме, че между страните са възникнали правоотношения въз основа на договор за заем. С молбата за отмяна се представя влязла в сила присъда № 191/05.06.2017 г. по внохд № 173/17 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с която Д. е признат за виновен в това, че за периода от 26.11.2004 г. до 07.03.2014 г. в [населено място], без съответно разрешение - лиценз, изискващ се по Закона за банките/чл. 11, ал. 1 от ЗБ/ и по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършил по занятие банкови сделки-предоставил парични средства под формата на кредити/заеми/ в българска и чужда валута на физически и юридически лица/И. Д., Т. "П. " - [населено място], Ц. Г., С. М. и М. Г. / със задължение за тях при връщане на заема да заплащат и съответната начислена лихва върху предоставената сума, като с тази си дейност им е причинил значителни имуществени вреди от платени суми за лихви в размер общо на 42 976, 68 лв. и е получил значителни неправомерни доходи в размер на 42 976, 68 лв., поради което на осн. чл. 252, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000/четири/ хиляди лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието"лишаване от свобода" за срок от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата; Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е причинил на М. Д. Г. имуществени вреди в размер на 70 342 лв. от публична продан на недвижим имот-собственост на М. Д. Г. от ЧСИ № 760 по изп. д. № 816/2012 година. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец М. Г. сумата от 21 293, 03 лв. - обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.03.2014 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 2000 лв. - разноски, направени от гражданския ищец. Отхвърлен е предявения граждански иск от М. Г. срещу подсъдимия Д. за сумата над 21 293, 03 лв. до пълния предявен размер от 91 635, 03 лв, като неоснователен и недоказан. На Д. са възложени разноските по водене на делото и държавна такса върху уважената част на гражданския иск. Според една от хипотезите, уредени с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен ред се установи престъпно действие на страна по делото във връзка с решаването на делото. В тази хипотеза неправилността на влязлото в сила съдебно решение е в резултат именно на извършеното от страната престъпление. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно престъплението да е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Необходимо е извършеното престъпление да е обусловило неправилност на влязлото в сила решение. Когато решението би останало същото като резултат, независимо от извършеното и установено престъпление, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като липсва изискваната от закона връзка между престъпното деяние и решаването на делото. Такъв е конкретният случай. Извършеното от Д. престъпление е по чл. 252, ал. 1 НК за извършване по занятие, като физическо лице, без съответно разрешение на банкови сделки – отпускане на кредити/заеми/срещу получаване на лихва. Осъщественото престъпно деяние няма обуславяща връзка с влязлото в сила решение, тъй като договора за заем от 10.05.2008 г. предмет на влязлата в сила присъда не може да бъде свързан с твърденията по гражданското дело за симулативност на договора, нито с твърденията, че не е получена сумата по договора. Именно поради това на молителката Г., в качеството й на граждански ищец в наказателното производство й е присъдено обезщетение за причинените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление от Д., а именно платените от нея лихви в размер на 21 293, 03 лв. След като установеното по надлежния ред престъпно деяние няма обуславяща връзка с влязлото в сила решение, то молбата за отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителката следва да заплати на ответника по молбата за отмяна направените и доказани разноски за настоящето производство в размер на 300/триста/лв. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 298/10.11.2011 г. постановено по гр. д. № 299/2011 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 188/14.04.2011 г. по гр. д. № 410/2010 г. по описа на Окръжен съд – Русе. ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. Д. разноски за настоящото производство в размер на 300/триста/лв. Решението е окончателно.