Решение № 2493 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10379/2009 г.

Решение № 2493 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10379/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Спринк" ЕООД със седалище в град Велико Търново чрез пълномощника му - юрисконсулт Драган Георгиев Цветанов против решение от 3.06.2009 г. по адм. дело № 117/2009 г. на Монтанския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 1538 от 16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм за изземване на земеделски имот пл. № 185020 с площ от 9.164 декара в землището на с. Горни Цибър. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Такова становище се поддържа и от заинтересованата страна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е установил и трите предпоставки за изземване на имота. Касациионната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от "Спринк" ЕООД против заповед № 1538 от 16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. С нея е наредено изземване от търговското дружество на земеделски имот пл. № 185020 с площ от 9.164 декара и предаването му на собственика. Възразили са за допуснати съществени нарушения в административното производство, в това число и за липса на надлежно образувано такова по молби, подписани от други лица, различни от подателите. Специално по отношение на процесния имот не се оспорва авторството на молбата, инициирала административния процес. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че производството е започнато по молба от 1.09.2008 г., подадена от Цветанка Томова Иванова за изземване на имот № 185020. Правото си на собственост тя е установила с договор за делба не земеделски имоти, по който наследодателят й - Леонид Миранов Иванов е получил процесния имот; удостоверение за наследници и скица от 4.01.2005 г. Твърдяла е, че имотът се ползва без основание от търговското дружество. Молбата ведно с редица други молби е разгледана от комисия на 29.10.2008 г., за което е съставен протокол № 42. Тя е констатирала, че още на 8.09.2008 г. търговското дружество е уведомено да изпрати представител в общината за изясняване на случая и представяне на договори за наем или аренда за имотите. Във връзка с получено вече писмо е възникнало съмнение в авторството на молбите и комисията е решила да изиска потвърждение на заявленията от подателите им. Цветанка Томова Иванова е потвърдила действията си с писмена молба от 13.11.2008 г. На 12.12.2008 г. комисията е провела второ заседание, обективирано в протокол № 43. Констатирала е основателност на молбите, описани в т. 1, където попада и заявителката и е взела решение за изготвяне на заповеди по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Решението е възприето от кмета на общината и обективирано в оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е изследвал наличието, респ. липсата на материално правните предпоставки, посочени в разпоредбата за изземване на имота. В тази връзка е приел, че заявителката е установила възстановено право на собственост върху имота по реда на земеделската реституция. В същото време търговското дружество не е установила правно основание, на което да ползва имота. Въз основа на това е извел извод за законосъобразност на заповедта за изземването му и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се прави основно възражение, че не е установен фактът на ползване на имота, което води до липса на една от трите предпоставки за изземването му. Признава се обстоятелството, че такова ползване е съществувало, но за стопанската 2007 - 2008 г., която е приключила на 30.09.2008 г. След тази дата имотът вече не се ползва. Доводът е неоснователен. Същите обстоятелства са заявени от представителя на дружеството в съдебното заседание на 18.05.2009 г. и с тях се признава факта на ползването, който е съществувал към момента на подаване на молбата. Изявлението има характер на съдебно признание на факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. То съответства на останалите доказателства по делото, поради което при преценката му правилно съдът е приел за установено ползването на имота от "Спринк" ЕООД. Ако той е освободил имота от 1.10.2008 г. в негова тежест е било доказването на факта на освобождаването. Не се касае за отрицателен факт, поради което страната неоснователно твърди допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разпределение на тежестта на доказване. В конкретния случай административният орган с протокола на комисията и признанието на представителя на страната е доказал наличие на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имота. По този начин е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 170, ал. 1 от АПК. А ако адресатът на административния акт е твърдял, че от 1.10.2008 г. е освободил имота, то върху него лежи тежестта за доказването му с допустимите по АПК и ГПК доказателства, което не е направено. Ето защо съдът не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение