Решение № 6255 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2009 г.

Решение № 6255 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Пантелей Каменов Пантелеев против решение от 7.11.2008 година по адм. дело № 482/2008 година на административен съд - Монтана. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № 1269 от 2.06.2008 година на община Монтана. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателят не е представил в съдебното производство удостоверение за предоставено право на ползване, поради което обосновано е отхвърлена жалбата му срещу отказа на кмета. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 2 ПМС 456/1997 година. Образувано е по жалба от Пантелей Каменов Пантелеев против отказ на кмета на община Монтана да признае право, като ползвател да придобие собствеността по реда на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 500 кв. м. - част от имот № 1535 по помощния план на зона "Парта, местност "Сулимагина ливада". Възразил е, че е представил доказателства за признато право на ползване, поради което незаконосъобразно е отказана трансформацията му в право да придобие собствеността. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е образувано по молба от Пантелей Каменов Панталеев от 29.01.1998 година за извършване на оценка върху 500 кв. м. от имота, съставляващ лозе. Не е отразено никакво застрояване. По неизвестни причини молбата е датирана саморъчно с дата, единадесет месеца след нейното постъпване - на 29.12.2008 година. В бланката не са описани каквито и да било доказателства, а и такива не се съдържат по административната преписка. Комисията по § 61, ал. 2 ПМС 456/1997 година е дала становище за отказ от признаване на права, поради нередовни документи. Административният орган се е съобразил със становището и е издал оспорената заповед. Мотивите за отказа са, че заявителят не притежава удостоверителен документ за предоставено право на ползване. В хода на образуваното съдебно производство, пълномощникът на жалбоподателя е представил друго копие от молбата, върху което ръкописно е добавено, че молбата е подадена от името на сина по обективни причини. То е напълно различно от представеното от административния орган. Освен, че е поправена датата на подаването на 29.11.1998 година, съществува и огромна разлика по отношение на характера на имота. В копието, представено от пълномощника на жалбоподателя е описана вила със застроена площ 40 кв. м. на два етажа и стопанска постройка от 40 кв. м. На последно място в него е описано и удостоверение за право на ползване № 8 от 9.11.1981 година. Всички тези различия показват, че двете копия не са от един и същ оригинален документ. Нито по преписката, нито допълнително в съдебното производство е представено каквото и да било удостоверение за предоставени права. На базата на представеното второ копие, пълномощникът на жалбоподателя в устните състезания е променил напълно доводите, сочещи на незаконосъобразност на оспорения административен акт. За разлика от твърденията в жалбата, в съдебното заседание той вече е започнал да твърди, че титуляр на правото на ползване не е жалбоподателят, а неговият баща и молбата за трансформация била подадена в защита на неговите права. При тези данни по делото съдът е мотивирал становище, че следва да се приеме за надлежно копието от молбата, представено от административния орган, като част от преписката. В него липсват каквито и да било зачертавания и съдържанието й кореспондира с отразеното становище от комисията по § 61, ал. 2 ПМС 456/1997 година. Решаващият мотив е, че авторът й не е доказал по никакъв начин и с каквито и да било доказателствени средства предоставяне правото на ползване върху процесния имот. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят съображенията, изложени от пълномощника на жалбоподателя, че молбата е подадена от Пантелей Каменов Пантелеев, като пълномощник на своя баща. На последния принадлежало правото на ползване. Представят се удостоверение за раждане на касатора и копие от личния паспорт на баща му - Камен Пантелев Каменов. Тези писмени доказателства са напълно неотносими към предмета на спора и не налагат фактическа обстановка, различна от възприетата от съда. Разпоредбата на § 61, ал. 2 ПМС 456/1997 година задължава жалбоподателя към заявлението за признаване право на трансформация да приложи писмените си доказателства за предоставено право на ползване. Това задължение не е изпълнено. По този начин са останали недоказани основните факти: налице ли е предоставено такова право, по силата на кой нормативен акт, спазени ли са съответните изисквания в него и дори кой е ползвател на имота. Позицията, която се поддържа от жалбоподателя в хода на двете съдебни производства е взаимно противоречива. Така например в жалбата той е твърдял, че е ползвател на имота. В скицата по преписката № 294 от 6.06.2008 година имотът е отразен по помощния план, като собствен на Панталей Каменов Панталеев. В същото време в хода на първоинстанционното производство и в касационната жалба той е променил становището си и е започнал да твърди, че правото на ползване е предоставено на баща му за което липсват каквито и да било данни. Жалбоподателят е бил длъжен да установи положителните факти, от които черпи права. Такъв основен факт е надлежно предоставено право на ползване. След като не го е установил, законосъобразно административният орган е отказал да му признае право на трансформация. Решението на административния съд за отхвърляне на жалбата е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 211, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение