Решение № 16899 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2013 г.

Решение № 16899 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП и на Дарина Тоткова Воева-Костова от гр. Бургас, ж. к. "Братя Миладинови", бл. 88, вх. Г, ет. 7, против Решение № 1576/2012 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 198 по описа за 2012 г., съответно в частта му, с която по жалба на г-жа Костова е отменен ревизионен акт № 021101357/31.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта му, която е потвърдена с решение № 7/10.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас, в частта му, относно определени с него задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2008 - 31.12.2008 г. в размер на 2 703,51 лв. главница и 725,37 лв. лихви, и в тази, с която жалбата на г-жа Костова против същия РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за липса на превишение на извършените разходи с доказаните приходи за 2008 г. поради механичното прибавяне на сумата на приходите на регистрирания от жалбоподателката едноличен търговец. Съдът не съобразил, че счетоводното понятие за "приход" включва и вземания, които не са събрани, поради което въпросната сума не доказва оправдаването на извършените разходи. Предаването на парични средства от ЕТ на физическото лице също следва да е документално обоснован. Поддържа се също, че за 2008 г. РА е оспорен по административен ред само относно определеното задължение в размер на 2 703,51 лв. главница и 725,37 лв. лихви. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и постановяване на ново, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази жалба - Дарина Тоткова Воева-Костова не взема становище.

В касационната жалба на Дарина Тоткова Воева-Костова от гр. Бургас се твърди, че съдебното решение относно потвърдените задължения за 2007 г. е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдът необосновано приел, че не е доказано наличие на парични средства в началото на периода от получените заети средства от лицата Христина Шопова и Ангел Митев. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на РА в тази част.

Ответникът по тази жалба - директорът на Д "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на директора на Д "ОДОП" и неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По жалбата на директора на Д "ОДОП":

Жалбата е неоснователна.

За данъчен период 2008 г. ревизиращият орган е установил, че е налице превишение на разходите над приходите с 46 475,25 лв. и на основание чл. 48 от ЗДДФЛ е определил дължим данък в размер на 4 647,53 лв. С решението на директора на Д "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, РА е отменен в частта му, с която за 2008 г. са определени данък върху дохода в размер на 1 181,60 лв. главница и 317,03 лв. лихви поради допусната грешка относно размера на разходната част за периода. Със същото решение РА в частта му за 2008 г. е потвърден относно определеното задължение по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2 703,51 лв. главница и 725,37 лв. лихви, по жалбата на РЛ по административен ред, с която за 2008 г. са обжалвани само тези задължения.

За да отмени РА, в посочената, потвърдена с решението на ДД "ОУИ" част, първоинстанционният съд е взел предвид, че в хода на ревизията е констатирано, след извършен анализ на годишния финансов отчет на едноличния търговец на жалбоподателката към 31.12.2008 г., че едноличният търговец в счетоводната си политика е разработил, прилага и спазва основните принципи заложени в Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и други действащи нормативни актове. Спазен е принципът на текущо начисляване при приходите и при разходите и през 2008 г., основният предмет на дейност на едноличния търговец е бил производство и продажба на непреработена селскостопанска продукция и търговия на дребно с материали и услуги със селскостопанска техника. Съдът е взел предвид констатациите на ревизиращият орган, съгласно които приходите от отчетения период - 2008 г. са 281 266,59 лв., като те съответстват на приходите по касов апарат и издадените фактури, както и на отчетените в ОПР, оборотните ведомости и годишната данъчна декларация. Самият ревизиращ орган е приел, че разходите от дейността на търговеца за същия период са в размер на 212 175,27 лв., като в хода на ревизията не са установени различия между декларирания и установения финансов резултат (л. 57 и 60). При тези констатации се получава счетоводен финансов резултат печалба в размер на 69 091,32 лв. Този резултат, който се явява приход на физическото лице, в качеството му на едноличен търговец не е включен в паричния поток при определяне на приходите и разходите на лицето за данъчен период 2008 г.

Правилно съдът е приел, че тази сума следва да участва при образуване на паричния поток на жалбоподателката като приход, защото независимо от качеството си на едноличен търговец, става въпрос за едно и също физическо лице. Този аргумент не се оспорва и в касационната жалба, като съдът правилно е отбелязал, че органите по приходите в други производства обединяват всички доходи на физическото лице, независимо дали произтичат от трудова, гражданска дейност или от качеството му на едноличен търговец, за да получат облагаем оборот по ЗДДС, необходим за регистрация по този закон. След като в една хипотеза се приема, че физическото лице, независимо от качеството му, е един и същ субект, следва да се приеме и в процесната ситуация, че приходите и разходите на жалбоподателката се определят общо, независимо дали произтичат от нейни трудови доходи, от доходи като земеделски производител или от доходи, в качеството й на едноличен търговец.

Неоснователен е касационният довод, че счетоводният финансов резултат печалба, предвид счетоводния принцип за текущо начисляване, може да не отразява действителното наличие на парични средства, които да оправдаят направените от физическото лице разходи за оправдаването на които няма доказани приходи. В случая, ревизионния доклад, на стр. 47 изрично е констатирано, че приходите от дейността за отчетния период - 2008 г. са 281 266,59 лв., като те съответстват на приходите по касов апарат и издадените фактури, както и на отчетените в ОПР, оборотните ведомости и годишната данъчна декларация.

Неоснователен е и доводът, че няма документална обоснованост на предаването на тези средства от печалбата на ЕТ за оправдаване на процесните разходи, защото както признава и този касационен жалбоподател при идентитет на субектите изискването за въпросната документална обоснованост е във висша степен формалистично.

Решението в тази част следва да остане в сила.

1. По жалбата на РЛ:

Жалбата е неоснователна.

Ревизиращият орган не е приел за основателни възраженията на жалбоподателката, че при определяне на паричния поток за 2007 г. е следвало да вземе предвид като налични в началото на годината предоставените й през 2006 г. заеми от две физически лица в размер на 42 000 лв. общо. В хода на ревизионното производство приходният орган е установил, че за 2006 г. на жалбоподателката е била извършена ревизия, която е приключила с издаването на РА № 020800339/12.05.2008 г., който не е бил обжалван и е влязъл в сила. С този ревизионен акт за 2006 г. на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), защото ревизиращия орган е констатирал, че за 2006 г. са налице средства с неустановен произход в размер на 55 660 лв. Тази констатация, която се съдържа във влезлия в сила ревизионен акт е обосновала извода на органа в настоящото производство, че в края на 2006 г. и съответно в началото на 2007 г. жалбоподателката не е разполагала с налични парични средства. Затова в хода на настоящото ревизионно производство органът е приел, че в началото на 2007 г. ревизираното лице не е разполагало с твърдяните от него парични средства.

С основание съдът е потвърдил тези констатации като е приел, че жалбоподателката е следвало да докаже, че въпреки недостига на парични средства, установен в края на 2006 г. тези именно парични средства са били налични при нея в началото на 2007 г. Отделно от това, признаването на получаването на двата заема през 2006 г. означава и участието им в приходната част на извършения баланс на приходи и разходи за 2006 г. и искането на жалбоподателката те да бъдат повторно включени и в този за 2007 г. няма логично основание.

Решението и в тази част следва да остане в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение,