Решение № 2782 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище Отец Паисий 1910 гр. Септември, приподписана от адв. Иванов, срещу Решение 4175 от 31.10.2024 г., постановено по адм. дело 260/2024 г. по описа на Административeн съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ Р-16001621007004-091-001/10.06.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Пловдив, потвърден с Решение 383/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е осъдено юридическото лице за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че доставките са реално извършени и че съдът неправилно е приел, че читалището не е осъществявало облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Счита, че отказаното му право на данъчен кредит нарушава принципа на данъчен неутралитет и пропорционалност. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт. Заявява претенция за присъждане на разноски, за което депозира и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за вече присъдените разноски от административния съд. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Рашева, в писмена защита с доводи по съществото на спора счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пазарджик е РА Р-16001621007004-091-001/10.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 383/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който на Народно читалище Отец Паисий 1910 , гр. Септември, са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 69 837 лева и са начислени лихви в размер общо на 6 631,39 лева, след връщане на делото за ново разглеждане с Решение 1873 от 19.02.2024 г. по адм. дело 6739/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Установена е следната релевантна за спора фактическа обстановка. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 02.12.2016 г., и притежава удостоверение за вписване в регистъра на народните читалища. Народно читалище Отец Паисий 1910 е сключило договор за безвъзмездна финансова помощ. По силата на договора му е предоставена финансова помощ в размер на 376 106,52 лева за основен ремонт на сградата на читалището. РЛ е ползвало право на приспадане на данъчен кредит за получени услуги във връзка с ремонта на сградата и за предоставена ел.енергия, вода и др. услуги, свързани с имота. Фактурите са подробно описани в РД. При ревизията е било констатирано, че за ревизирания период читалището не е извършвало облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. При извършена проверка на място ревизиращите органи установили, че част от отдадените помещения се ползвали от пенсионерски клуб И. М. . След приключване на извършената насрещна проверка председателят на клуба представил обяснения, че клубът не заплаща наем на читалището или общината, като разходите за ел. енергия и вода се заплащат от читалището. Поради това на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС вр. чл. 69, ал. 1 от същия закон ревизиращият екип е отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 69 837 лева и са начислени лихви. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, в установената по чл. 120 от ДОПК форма. В по-общ план съдът е изложил съображения относно предпоставките за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Решаващата инстанция е приела, че на първо място следва да се определи характерът на извършваната от жалбоподателя дейност, като е стигнал до извод, че читалището е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано е в специалния регистър на народните читалища, за ревизирания период не е осъществявало облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Съдът е приел, че читалището предоставя услуги безплатно на обществеността, поради което по отношение на тези дейности юридическото лице няма качеството на данъчно задължено лице, съответно и дейността му не представлява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. Съдът е стигнал до извод, че по делото не са налице доказателства, които да установят някакво намерение на РЛ за осъществяване на облагаема дейност към релевантния за спора момент. С оглед на така изложеното в неговата съвкупност първоинстанционният съд е възприел материалната законосъобразност на РА. С тези мотиви Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на юридическото лице с нестопанска цел. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който обаче, включва не само установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, но и придобиването им от получателя в качеството му на данъчно задължено лице, а също така и последващото им използване в облагаемата дейност на последния. Първоинстанционният съд се е съобразил с практиката на ВАС по аналогични казуси, по-конкретно с приетото в Решение 3211 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 7286/2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. Основният спор по делото е доказано ли е намерението на касационния жалбоподател така предоставените му стоки/услуги да бъдат използвани за осъществяване на облагаема дейност по смисъла на ЗДДС. Видно за ревизирания период читалището не е извършвало дейности, които дават право на приспадане на данъчен кредит. Касационният жалбоподател посочва, че е безспорно установено извършването на процесните доставки, по които е отказан данъчен кредит. Всъщност този въпрос не е спорен, като това е посочено и в решението на административния съд. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да посочи, че системата на ДДС, гарантира пълна неутралност от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности (това не се отрича от никоя от страните в процеса), но при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (виж например Решение от 25 юли 2018 г. на СЕС по дело C140/17, т. 29), което именно е спорно между страните в процеса и е подлежало на доказване. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. По отношение отговора на въпроса за характерът на осъществяваната от народното читалище дейност такава от икономически характер, съответно в приложното поле на ЗДДС или не, т.е. извън обхватът на системата на ДДС, или най-сетне комбинация от двете, следва да се посочи, че РЛ е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и в специалния регистър по Закона за народните читалища с основна дейност дейност на други организации с нестопанска цел, некласифицирани другаде . Тази му основна дейност е финансирана посредством субсидии. Трябва да се има предвид и че според постоянната практика на СЕС доставката на услуги е извършена възмездно по смисъла на чл. 2, т. 1 от Директива 2006/112 и следователно подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (т. 29 от Решение на СЕС по дело C-151/13, вж. по-конкретно решения Tolsma, C16/93, EU:C:1994:80, точка 14; Kennemer Golf, C174/00, EU:C:2002:200, точка 39 и RCI Europe, C37/08, EU:C:2009:507, точка 24). Правилен е изводът на първоинстанционния съд и съобразен с практиката на ВАС, че читалището предоставя услуги безплатно на обществеността, т.е. те не са предмет на възмездни доставки, по отношение на дейностите, свързани с тях, то няма качеството на данъчно задължено лице, съответно дейността не представлява независима икономическа дейност по смисъла и в обхвата на ЗДДС. В тази връзка правилно се е позовал на Решение на СЕС по дело С-21/20. С оглед на гореизложеното за получателя по процесните доставки не е възникнало правото на данъчен кредит в пълния му размер. Релевантен за настоящия спор е и отговорът на въпроса за наличието на доказателства, установяващи и то към моментът на възникване на самото право, обективно намерението на задълженото лице да използва впоследствие получените от него стоки и услуги и то във връзка с придобиването на ДМА за целите на негови последващи облагаеми доставки (в случая се е поддържала тезата за бъдещо отдаване под наем на всъщност част от новоизградената сграда) и то независимо, че обективните признаци за това са се проявили след ревизираните периоди. По отношение на упражняването на правото на данъчен кредит по останалата група фактури, имащи за предмет текущи консумативни разходи (ел.енергия, вода и др.), които не са свързани с формирането на ДМА, не може да се приеме, че касаят някаква бъдещата икономическа дейност. По делото не се спори, както се посочи по-горе, че през ревизираните периоди Народно читалище Отец Паисий 1910 фактически не е осъществявало каквито и да било облагаеми доставки, т.е. липсва пряка и непосредствена връзка между самото придобиване и икономическа дейност, попадаща в обхвата на системата на ДДС. В случая липсват каквито и да било доказателства, установяващи посоченото намерение за осъществяване на облагаема дейност под формата на отдаването под наем на новоизградената сграда, ведно с находящото се в нея оборудване, към релевантния за спора момент възникването на самото право на данъчен кредит. Наличието на фактури, отразени в дневниците за продажби през 2021 г. и 2022 г., при липсата на други доказателства за съответни уговорки между Читалището и Община Септември, не доказва намерение у ревизираното лице да осъществява една такава дейност към посочения по-горе момент. Тези доказателства всъщност имат отношение по приложението на правилата за корекции, регламентирани в чл. 79а и сл. от ЗДДС, които обаче не касаят настоящия правен спор. С оглед изложеното, доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за законосъобразност на РА. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: Неоснователно е възражението на касатора за присъдените от Административен съд Пазарджик разноски в полза на НАП. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Основателна е и своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на дължимото се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. На основание чл. 161 от ДОПК Народно читалище Отец Паисий 1910 следва да бъде осъдено да заплати на НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) сумата от 6 767,47 лева, разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение