Решение № 8130 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2018 г.

ВАСII отделение15.06.2018 г.докладчик т Мариета Милева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Х." ООД, гр. Б. против решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Б.", от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД - 02 - 15 - 98 от 16.09.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно отчуждаването на част от имот с идентификатор № 000213, намиращ се в землището на с. С., за което е определено обезщетение в размер на 6312.00 лв. ОСЪЖДА "Х." ООД, гр. Б. да заплати на Министерския съвет на Р. Б. сумата 100.00 (сто) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8130 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "Х." ООД, гр. Б. против решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Б.", от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД - 02 - 15 - 98 от 16.09.2016 г. на Министъра на РРБ, в частта относно отчуждаването на част от имот с идентификатор № 000213, намиращ се в землището на с. С. и размера на определеното обезщетение. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменен, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, също оспорват жалбата и молят същата да се отхвърли. Като взе предвид изложеното в жалбата и представените доказателства Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С решение № 325/19.05.2011 г. на Министерския съвет на Р. Б. републикански път - "Участък от път I-1 (Е 79) - "М. - Б." е обявен за обект с национално значение и за национален обект на основание § 5, т. 62 ДР ЗУТ и § 1 от Допълнителни разпоредби на Закона за държавната собственост (ЗДС). С решения на Комисията за земеделски земи е утвърдено трасе за проектиране в земеделска земя за изграждането на обекта. С влязла в сила заповед № РД-02-15-98/16.09.2016 г. на зам. министъра на МРРБ е одобрен ПУП - парцеларен план за обект "Модернизация на участък от път I-1 (Е 79) - "М. - Б." от км. 161+367 до км. 194 + 164.89". На основание чл. 34, ал. 1 ЗДС с писма от 06.12.2017 г. заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" прави искане до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за отчуждаване на части от имоти за държавна нужда. Към искането са приложени: копие на влязъл в сила подробен устройствен план; характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, която е одобрена от министъра на финансите. На 23.01.2018 г. министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството внасят съвместен доклад и правят предложение до Министерския съвет за приемане на решение за отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на националния обект, като към искането са приложени документите по чл. 34а, ал. 4 ЗДС. Въз основа на доклада и предложението Министерският съвет на Р. Б. постановява решение № 56/01.02.2018 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда за изграждане но обект "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Б.", от км. 161+367 до км. 194+164,89" на територията на О. Б., С. област и О. М., област В.. Предмет на отчуждаването е и имот с идентификатор № 000213, намиращ се в землището на с. С., с площ от 5,400 дка, собственост на жалбоподателя, от който се отчуждават 1,275 дка. Имотът е в урбанизирана територия и се ползва за производство на строителни материали. Определеното на база оценителски доклад от административния орган обезщетение за отчуждената част от имота, е в размер на 6312.00 лв. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена, се установява, че обезщетението на частта от имота, собственост на жалбоподателя, която се отчуждава, е определено правилно, като е изчислено съобразно пазарната цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС - вписани сделки по аналог с начин на трайно ползване - урбанизирана територия - производство на строителни материали и стъкло и възлиза на определеното в оспореното решение на Министерския съвет. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице, с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е взето от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 ЗДС, а именно от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Същото е в писмена форма и в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите, с което е спазено изискването на чл. 34б, ал. 1 ЗДС. Обжалваният акт е постановен в съотвествие с нормативно установената процедура. Административното производство е образувано след мотивирано искане на Агенция "Пътна инфраструктура" за отчуждаване, направено до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с прилагане на необходимите съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗДС документи. Искането е одобрено съобразно чл. 34, ал. 4 ЗДС. П. решение е съобщено на жалбоподателя съобразно правилото на чл. 34б, ал. 3 ЗДС. Ф., че дружеството не е уведомено за започналото отчуждително производство по реда на чл. 34а, ал. 3 ЗДС не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателят има възможност да реализира правата си при оспорване на решението и по съдебен ред. Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че отчуждаването е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС - за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект. Отчуждаването на частта от процесния имот е проведено съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС след предварително равностойно обезщетение. Последното е определено в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, като "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота (чл. 32, ал. 2 ЗДС, § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС). В случая дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имота, собственост на жалбоподателя, е определено съобразно изброените по- горе критерии и условия. Дължимата като обезщетение сума е правилно изчислена от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, което съдът кредитира, с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Доводът на жалбоподателя, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена на база пазарни аналози за имоти в урбанизирана територия и с начин на трайно ползване - производство на строителни материали, в съответствие с § 1а, т. 2 и 4 ДР ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива и заключението на съдебно-оценителната експертиза не са ангажирани. Доводите на жалбоподателя за нарушения на принципа, предвиден в чл. 6 АПК, също са неоснователни. Следва да се отбележи, че принципът за съразмерност, посочен в цитирания текст, регламентира добросъвестното упражняване на правомощията на административния орган и няма отношение към разрешенията, възприети от законодателя и конкретните правила за определяне на равностойното парично обезщетение, уредени в специалния закон, които в случая са спазени. В настоящата хипотеза правомощията на административния орган са упражнени съобразно изискванията на ЗДС, поради което принципът по чл. 6 АПК не е нарушен. Твърдението на жалбоподателя, че оценката следва да се извърши по цени, действащи през 2018 г., е неоснователно. Обезщетението е съобразено с периода, посочен в § 1а, т. 2 ДР ЗДС, като в съответствие с текста са ползвани сделки сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. В случая оценката е възложена на 24.11.2016 г., поради което правилно е взет предвид периода 24.11.2015 г. - 24.11. 2016 г. Доводът на жалбоподателя, че след като чл. 34, ал. 2, т. 3 и чл. 34а, ал. 4, т. 3 ЗДС изискват оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване, то максималния срок между възлагане на оценката и изготвянето й също не следва да бъде по-дълъг от три месеца не намира опора в закона. Възражението за нарушение на чл. 206 ЗУТ също е неоснователно. Частта от имота, определена за отчуждаване е предвидена в ПУП - парцеларен план, който е влязъл в сила. Останалите доводи за наличие на подобрения, които не са оценени, също са неснователни с оглед липсата на доказателства в този смисъл, а и поради обстоятелството, че методиката за определяне на обезщетението е спазена. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона, тъй като отчуждаването е извършено за задоволяване на държавни нужди свързани с изграждане на национален обект, като определеното обезщетение е равностойно по смисъла на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди "Х." ООД да заплати на Министерския съвет на Р. Б. сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1