Решение № 2846 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10941/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника отдел "Оперативни дейности" София, в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Недков, против Решение 15565 от 27.08.2024г., постановено по дело 3986/2024г. по описа на Административен съд-София град/ АССГ/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2811-0129735 от 18.03.2024 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на НИК АУТО 1 ООД, основание чл. 186, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за извършено на 29.01.2024 г. нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин, находящ се в гр. София, ул. Цар Симеон 141 и е забранен достъпът до търговския обект за срок от 1 месец. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че нарушението е извършено при условията на повторност, поради което продължителността на срока е нормативно определена в нормата чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Оспорва извода на решаващия състав, че е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност на ЗПАМ досежно срока, за който е предприета мярката, с оглед спазване принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и целта на закона. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Сторено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Ответникът- Ник Ауто 1 ООД, чрез процесуалния си представител адв. Стойкова, оспорва касационната жалба в писмено становище и съдебно заседание. Иска да бъде оставено в сила атакуваното решение, както и да се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2811-0129735 от 18.03.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 4 предл. 3 във вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, при условията на повторност, по смисъла на § 1, т. 35 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект магазин, находящ се в гр. София, ул. Цар Симеон 141, стопанисван от НИК АУТО 1 ООД и е забранен достъпът до търговския обект за срок от 1 (един) месец. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат е счел, че определеният в заповедта срок не отговаря на изискванията на закона, доколкото нормативно определеният е в дни, а не в месеци. Изложил е аргумент, че наличието на повторно санкционирано идентично нарушение не достатъчно, за да обоснове съответствието на приложения срок от 1 месец с предвидените в ЗАНН цели и принципа за съразмерност. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно АССГ е формирал извода, че въз основа на приложените към делото писмени доказателства законосъобразно административният орган е приел, че извършената продажба на закупени стоки от органите по приходите, осъществили проверка на 29.01.2024 г. в търговския обект магазин в гр. София, ул. Цар Симеон 141 не е била документирана по предвидения ред в Наредба Н-18/2006 г. - с издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в търговския обект в момента на приемане на плащането. Категорично е установено и, че оборотът от тази продажба на стойност 64,00 лева за закупени 2 бр. ел. крушки за лек автомобил не е отразена в отпечатания ДФО Х. При проверката е установена касова наличност от 64,00 лева, без да са отчетени продажби с фискалното устройство. Несъстоятелна е тезата на АССГ, че приложима в настоящия казус при определяне на срока е разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Административният орган е ангажирал на л. 28 от делотото Наказателно постановление 739587 F 741421 от 21.11.2023г., влязло в законна сила на 19.12.2023г., от което убедително доказателство се установява извършване на нарушението в хипотезата на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. А съгласно чл. 187, ал. 4, предл. 3 ЗДДС, при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. При упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Противно на възприетото от АССГ, в ЗПАМ е посочено въз основа на какви факти административният орган приема, че с оглед конкретното нарушение постигането на целите, за които се прилага ПАМ, очевидно могат да бъдат постигнати само и единствено при налагане на срока на принудителната административна мярка при условията и по реда регламентиран в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Следва да се посочи, че преценката на административният орган относно продължителността на срока на мярката е обоснована, с оглед обстоятелството, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Основателно е стореното възражение в касационната жалба, че не нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност на административния акт досежно срока, за който е предприета мярката, с оглед спазване принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и целта на закона. Или в обобщение оспорената ЗПАМ е мотивирана и обоснована съобразно налагането на максималния срок за запечатване на обекта - 30 дни, като е съобразен безспорния факт, че административното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършено в условие на повторност, което налага отмяна на обжалваното решение. Гореизложеното обуславя извод за материална законосъобразност на процесната заповед, както и за съответствието й с целта на закона. Като е достигнал до различни правни изводи и е отменил оспорения административен акт, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесната ЗПАМ. При този изход на спора и заявена претенция за това, на касационния жалбоподател се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 270 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,