Решение № 8420 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград с адрес в гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен II” № 9A, срещу Решение № 1954 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1005 по описа на Административния съд – Пловдив за 2025 г., с което, по жалба на Ш. Х. Ю., в качеството й на наследник на Х. Х. М., е отменен мълчалив отказ на началника на Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград да се произнесе по нейно Заявление за извършване на административна услуга, вх. № ПО-21-1196 от 09.04.2025 г. и административната преписка е върната на началника на Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград за ново произнасяне по това заявление, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Наред с това административният орган е осъден да заплати на Х. А. Ю., в качеството му на наследник на жалбоподателката Ш. Х. Ю., починала в хода на първоинстанционното производство, 292, 46 евро разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Алтернативно, при оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт, се иска касационната инстанция да даде задължителни указания на административния орган, как да предостави исканата административна услуга – препис на решение, оригинал на което не съществува в Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград и за което няма данни в архива на общинската служба и специализираните програми. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Х. А. Ю. с [ЕГН] и с постоянен адрес в [населено място], на [улица], Община Първомай, Област Пловдив, оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс – л. 43 от касационното дело. Ответниците А. А. Ю. с [ЕГН] и Х. А. Я. с [ЕГН], наследници на първоинстанционната жалбоподателка и двамата с постоянен адрес в [населено място], на [улица], не изразяват становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явяват и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна – адресат на обжалваното решение, за която то е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. По съществото й приема следното: Производството пред Административния съд – Пловдив е образувано по жалба от Ш. Х. Ю., в качеството й на наследник на Х. Х. М., против мълчалив отказ на началника на Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград да се произнесе по нейно Заявление за извършване на административна услуга, вх. № ПО-21-1196 от 09.04.2025 г. по описа на тази служба (л. 53 от първоинстанционното дело), изразяваща се в издаване на преписи от документи – решения за възстановяване на право на собственост върху земи, находящи се в землището на с. Жълт камък, във връзка с административна преписка, образувана за нейния наследодател – Х. Х. М.. Съдът е установил, от фактическа страна, че със „Забележка“ на втора страница от подаденото Заявление, от страна на адв. Н. Маркова, пълномощник на първоинстанционната жалбоподателка, е отбелязано следното: „… Първото решение на ПК е на името на Х. Х. М.. Второто решение на ПК е на името на Ш. Х. Ю.…Прилагам Удостоверение за наследници и пълномощно. ДТ ще платя при получаване….” В допълнение към забележката, от страна на адв. Н. Маркова е отбелязано още, че: „…На 25.04.2025 г. получих само Първото решение. Второто ми беше отказано…”. Не е установил произнасяне от административния орган с изричен отказ да извърши исканата административна услуга. Въз основа на Указ на Президента на Република България № 14 от 30.01.2001 г. за утвърждаване на нови граници на Община Първомай и Община Асеновград (извадка от Държавен вестник на л. 52 от първоинстанционното дело) и Заповед № 76 от 04.12.2001 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Пловдив при Министерство на земеделието и горите, специално назначена комисия от представители на Поземлена комисия – Асеновград и Поземлена комисия – Първомай са предали цялата информация по възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) за землища с. Леново и с. Жълт камък от Поземлена комисия – Първомай на Поземлена комисия – Асеновград (л. 121-129, пак там). Към административната преписка е приложено Решение № 1621 от 22.02.1993 г. на Поземлена комисия – Първомай за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Жълт камък на наследниците на Х. Х. М. по Заявление, вх. № 1621 от 30.09.1991 г. от Ш. Х. Ю. (л. 108-109, пак там), като разпечатка от програма FERMA3, със заверка от Е. А. П. – главен експерт в Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград, както и Решение № 16-21 от 22.02.1993 г. на Поземлена комисия – Първомай за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Жълт камък на наследниците на Ш. Х. Ю. по Заявление, вх. № 1621 от 09.01.1992 г. от наследниците на Ш. Х. Ю. (л. 110-111, пак там), като разпечатка от програмата FRZPK, със заверка от Е. А. П. – главен експерт в Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград. В хода на съдебното производство пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Л. К. (старши експерт в Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград), Е. А. Г. (главен експерт в Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград) и Р. Ф. С. (началник на Общинска служба „Земеделие“ – Първомай). При така установената фактическа обстановка, административният съд е преценил допустимост и основателност на първоинстанционната жалба. Счел е, че компетентният (по аргумент от § 32 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 94 от 2009 г. и Указ на Президента на Република България № 14 от 30.01.2001 г. за утвърждаване на нови граници на Община Първомай и Община Асеновград) да предостави или не поисканата от заявителката информация е началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград. Квалифицирал е искането на Ш. Х. Ю. за предоставяне на информация, касаеща преписка по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на наследодателя й, вкл. предоставяне на копия от документи по нея, като искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т. 2, буква „в“ от Допълнителна разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА). Приел е, че поисканата административна услуга представлява, с оглед упражняване на наследствени права, законен интерес за заявителката, в качеството й на наследник по закон на Х. Х. М.. Приел е също, че Ш. се явява заинтересовано лице, имащо право на достъп до преписката, включително и на заверени преписи от решенията по същата на хартиен и технически носител, доколкото тя е била заявител по нея, когато е образувана. Счел е, че предметът на искането до административния орган е ясен и то отговаря на изискванията на чл. 29 АПК. Подчертал е, че, ако началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград е преценявал, че в искането са налице непълноти или нередовности, той е бил длъжен, съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, да уведоми заявителката и да й даде срок за тяхното отстраняване, каквото уведомление, в случая, не е изпращано. Аргументирал се е, че в административната преписка липсва изрично волеизявление на административния орган дали се предоставя или се отказва достъп до част от исканата информация, поради което е формирал извод, че началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград е пропуснал да упражни компетентността си по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 АПК и е отказал да се произнесе по същество на подаденото заявление, съответно че е налице формиран незаконосъобразен мълчалив отказ за извършване на административна услуга. Допълнил е, че, след като заявителката е доказала наличието на законен интерес, административният орган е бил задължен да извърши исканата административна услуга, както и че не е имал право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост, нито да обсъжда конкуренция на права. Преценил е, че наличието на несъответствие между искания препис и оригинала на съхранявания, към момента, документ в Общинска служба „Земеделие“ – Асеновград не е предмет на производството по извършване на административната услуга и не може да бъде мотив за формирания мълчалив отказ. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като е резултат от допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в следното: В хода на производството, жалбоподателката е починала и съдът с протоколно определение от 08.10.25 г., след като е заличил като страна по делото Ш. Х. Ю. е конституирал като страни, наследниците й - А. А. Ю., Х. А. Ю. и Х. А. Я., съобразно удостоверение за наследници на лист 81 по делото. Въпреки това определение, съдът е посочил в решението си, че мълчаливият отказ се отменя по жалба на Ш. Х. Ю. ( която е заличил с определението от 08.10.25 г.). Съдът е пропуснал да укаже на наследниците, конституирани като жалбоподатели на мястото на починалата жалбоподателка, да заявят, дали поддържат жалбата, подадена от наследодателя им. В зависимост от отговора на новоконституираните наследници, съдът е следвало да продължи съдопроизводствените действия по него или не, в случай на отказ или оттегляне на жалбата. В хипотезата, при която не всички от наследниците на починалата жалбоподателка заявят желание да поддържат жалбата й, то съдът няма основание да конституира и неподдържащите жалбата като жалбоподатели. Мотивите на съда са разнопосочни. Веднъж, съдът посочва, че административният орган е отказал да се произнесе по същество ( което е основание за преценка, че е налице акт по чл.197 АПК), а след това, съдът приема, че е налице мълчалив отказ ( чл.58 АПК), какъвто е отменилс диспозитива на решението. Съдът не е изложил мотиви по относими за спора обстоятелства, касаещи наличието на мълчалив отказ и законосъобразността му. Отменил е мълчалив отказ за извършване на услуга, без да обсъди и анализира съдържаща се по делото информация. Видно от Заявление за извършване на административна услуга ( по което е образувано административното производство ) е, че на гърба му, адв. Н. Маркова е отбелязала следното: " На 25.04.2025 г. получих само I-то Решение. Второто ми беше отказано." Този запис индикира за евентуалното наличие на изричен отказ за предоставяне на второто решение. Съдът е следвало да укаже на страните да посочат допълнителна информация по делото - кой точно от администрацията на ответника, на 25.04.25 г. е отказал "второто" Решение на адв. Маркова и по какъв начин е станало това. След изясняване на тези обстоятелства, съдът е следвало да прецени, налице ли е или не на изрично волеизявление за отказ, изразено с действие или бездействие от длъжностно лице на ответника, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В случай, че не се установи срещу писмения запис, направен от адв. Маркова върху заявлението от 09.04.25 г. да стои изрично волеизявление на длъжностно лице на ответника, изразено чрез действие или бездействие, то съдът има основание да приеме наличието или не на мълчалив отказ по заявлението относно въпросния документ, но след преценка и на други обстоятелства. Мълчалив отказ е налице тогава, когато компетентният административен орган е сезиран с редовна молба, заявление или искане. В конкретния случай исканата услуга е за издаване на препис от официален документ, издаден по заявление на физическо лице, по което е образува административна преписка. Липсват мотиви на съда, доколко подаденото заявление е било с необходимото съдържание и в този смисъл редовно, по начин, че да не остави никакво съмнение в сезирания административен орган относно индивидуализацията на документа от който се иска заверен препис. По съществото на спора, съдът не е изяснил следните противоречия, констатирани по делото. В съдебно заседание, проведено на 14.07.25 г. началникът на Общинска служба "Земеделие" - Асеновград е заявил, че " В самите хартиени преписки обаче не ни са предадени първите решения и ние не знаме дали Общинска служба "Първомай" е генерирала решение или не." Това твърдение на ответника е в противоречие с показанията на разпитания по делото Р. Ф. С., който е заявил, че изпълнява длъжността началник на Общинска служба "Земеделие" - Първомай. С. е заявил, че всички материали за село "Жълти камък" в землище "Жълти камък" са предадени - магнитни и хартиени носители, всички преписки и дела през 2001. От разпита на св. К., работеща като старши експерт в ОСЗ-Асеновград се установява, че е запозната със случая, тъй като е направила справката, но не си спомня дали е влизала в архива. От показанията на св. С. следва, че в програмният продукт FERMA FRZPK се съхраняват решенията за възстановената собственост и данните за всички заявители, но тези данни не се сканират от документите, а се качват.. Свидетелят е посочил, че всички документи са се запазили в дела, папки и преписки. С оглед тези данни по делото, съдът е следвало да укаже на ответника да представи по делото хартиената преписка по заявленията на жалбоподателката вх. № 1621/30.09.91 г. и 1621/09.01.92 г. до ПК-Първомай. След това, съдът е следвало да прецени тезите на двете спорещи страни, дали става въпрос за грешка при прехвърляне на данните от хартиения носител в информационната система или данните между двата носителя съвпадат. При наличие на писмен документ в архивираната писмена преписка, образувана по заявлението / заявленията на починалата жалбоподателка, отказът за издаване на препис от него би бил неоснователен. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане, при което съобрази мотивите в настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 2221 ,ал. 2 АПК, Върховният административен съд