Решение № 6840 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез гл. юрк. В. М.-Кръстева като процесуален представител, против решение № 8860 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10535/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Оспорват се изводите на съда за доказаност на предпоставките за издаване на разрешение за изработване на ПУП по чл.124а, ал.5 вр. с чл.125 ЗУТ. Наведени са твърдения, че заданието /мотивираното предложение/ не е съобразено с изискванията на чл. 60, ал.2 ЗУТ за осигуряване на транспортен достъп до процесния имот и не е съгласувано с Басейнова дирекция в нарушение на чл.128, ал.6 ЗУТ. Прави се искане за отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата против оспорения административен отказ да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Н. Н. К., чрез пълномощниците си адв. М. Петрова и адв. К. Николов, в представен писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, по жалба на Н. Н. К. административният съд е отменил заповед № САГ25-РА53-739/17.11.2025г. на кмета на Столична община, с която на осн. чл.124б, ал.5 вр. с чл.124а, ал.5 ЗУТ и чл.60 ЗУТ, отказва да разреши изработването на проект за подробен устройствен план – план за застрояване на ПИ с идентификатор 44063.6217.370 по КККР на [населено място] по заявление с вх. № САГ25-ГР00-1430/11.07.2025 г. и мотивирано предложение на К. и да одобри задание - неразделна част от него, като е върнал преписката на същия орган за ново произнасяне и в съответствие с дадените указания. За да постанови горния резултат, съдът след като е събрал относимите доказателства, приема, че оспореният отказ е с правно основание чл. 1246, ал. 5 вр. с чл.124а, ал. 5 ЗУТ, издаден е от компетентен орган, в писмена форма и е надлежно мотивиран, но е в противоречие с материалния закон. Обосновава извод, че е депозирано заявление, придружено със задание по чл.125 ЗУТ, от заинтересовано лице - собственик на неурегулиран поземления имот с идентификатор 44063.6217.370 по КККР на [населено място], за разрешаване изработването на ПУП - план за регулация и застрояване в посочения обхват, а оспореният отказ е за изработване само на план за застрояване. Въз основа на заключение на СТЕ е констатирано, че проектът предвижда урегулиране на поземления имот по правилата на чл.17 ЗУТ с обособяване на нов урегулиран поземлен имот – УПИ ХVІІІ-370 за изграждане на жилищна сграда, както и осигуряване на транспортен достъп по новия УПИ в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 ЗУТ и чл.14, ал.4 ЗУТ - от уличната регулация от о.т. 689е, която е последната регламентирана осова точка по действащия план за регулация, до о.т. 689з, допусната със заповед № РА50-08/10.01.2017 г. на главния архитект на СО, и през ПИ 44063.6216.522 - публична общинска собственост с НТП „дере“ по КККР, но попадащ според одобрения ОУП на СО, в две устройствени категории – „Терени за транспортна инфраструктура“ (Тти) и „Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути“ (Тзв), предвид което е допустимо изграждане на улица в частта от ПИ 44063.6216.522, попадаща в зоната Тти и на инженерни мрежи и алеи, вкл. премостване на сухото дере в частта от същия имот, попадаща в зоната Тзв. С горните фактически установявания и обстоятелства, съдът е отрекъл правилността на мотивите на органа в постановения отказ за неспазени изисквания на чл.60, ал.2 ЗУТ за транспортен достъп по проектирания УПИ, а по отношение на липсващото съгласуване с Басейнова дирекция е приел, че следва да се извърши в етапа на одобряване на ПУП, но не и в предварителната фаза по разрешаване изработването на проекта за ПУП. С изложените доводи съдът отменя процесния отказ и връща преписка на органа за ново произнасяне. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилна е констатацията на първоинстанционния съд относно вида на инициираното от заявителя административно производството по чл. 124а и сл. от ЗУТ като предварителна процедура, с която се разрешава изработване на проект за ПУП. Предмет на проверка на този предварителен етап е допустимостта на искането съгласно чл. 124а, ал. 5 ЗУТ и на устройствената процедура като се определят териториалният обхват на разработката, вида на задачите, целите на проекта, и се одобрява заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ. В случая при съобразяване с мотивите в заповедта на кмета на СО, съдът достига до правилния извод, че отказът да се разреши изработването на ПУП по заявлението на Н. Н. К. е незаконосъобразен. Видно е, че заявителят е собственик на поземления имот с идентификатор 44063.6217.370 по КККР на [населено място], т.е. заинтересовано лице по чл.124а, ал.5 ЗУТ, като в съответствие с изискванията на чл.124а, ал.7 ЗУТ е приложил задание по чл.125 ЗУТ. Последното се отнася за първоначален подробен устройствен план за урегулиране на поземления имот по правилата на чл.17 ЗУТ с обособяване на нов урегулиран поземлен имот – УПИ ХVІІІ-370 за изграждане на жилищна сграда. Както решаващият съд правилно отбелязва, отреждането на имота за жилищно строителство не противоречи на ОУП на СО, според който имотът, предмет на разработката, попада в устройствена зона „Жилищна зона с малкоетажно застрояване в природна среда“ (Жм1), в която е допустимо израждане на жилищна сграда при съобразяване с показателите за застрояване по ОУП. Видно е също, от текстовата и графична част на заданието, проверена от вещото лице по СТЕ, че искането на заявителя е за разрешаване изработването на проект и за регулация, наред със застрояването на имота, което органът не е констатирал и е отказал разработването на проект само на план за застрояване, т.е. в несъответствие с вида и целите на проекта, което е порок на заповедта и следва да бъде отстранен при новото произнасяне. От друга страна, преценката на съда на процесната заповед е във връзка с изложените в нея мотиви, които правилно са приети за незаконосъобразни. Противно на изводите на органа, със заданието по чл.125 ЗУТ е предвиден транспортен достъп по проектирания УПИ, с което са изпълнени изискванията на чл.60, ал.2 ЗУТ. В този смисъл са констатациите на вещото лице в СТЕ, според което проектираният транспортен достъп е от осова точка 689е по действащия план за регулация, до осова точка 689з, допусната със заповед № РА50-08/10.01.2017 г. на главния архитект на СО /последната приложена към касационната жалба/ и през ПИ 44063.6216.522. Действително, последният е неурегулиран общински ПИ с НТП „дере“ по КККР, но изграждането на улица, която да обслужва съседните имоти е допустимо според т. 25 от Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО, тъй като част от него попада в устройствена зона „Терени за транспортна инфраструктура“ (Тти) по ОУП. По отношение на другата част от ПИ 44063.6216.522, която попада в зона „Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути“ (Тзв) на ОУП, според т.34 от Приложението към чл.3, ал.2 ЗУЗСО, е допустимо изграждане на инженерни мрежи и алеи, вкл. премостване на сухото дере, в който смисъл са данните в СТЕ, неоспорени от касатора. От изложеното следва извод за спазване на нормативните правила за проектиране на транспортен достъп до процесния имот, противно на доводите на касационния жалбоподател. Неоснователно последният изисква и съгласуване на проекта с Басейнова дирекция във връзка с близостта с водни обекти. Както правилно се сочи в оспореното съдебно решение, съгласуване би било необходимо в хода на следващия етап от производството при одобряване на проекта за ПУП. Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита, че съдът е извършил коректна, обективна и задълбочена преценка на доказателствата, кредитирал е експертното заключение по СТЕ, за да направи правилния извод за незаконосъобразност на процесния административен отказ. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, Столична община, следва да заплати на ответника сумата 3067,75 евро, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и фактурата за извършено плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,