Решение № 9178 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2018 г.

Решение № 9178 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Т. против решение № 17 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 144/2017 г. по описа на Административен съд гр. Т.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Т. отменя заповед № 3-01-582/10.08.2017 г. на кмета на О. Т., с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено на наследниците на С. Н. Б., Р. Н. Б. и М. Б. Б. да премахнат жилищна сграда с идентификатор 73626.507.415.1, находяща се в УПИ VII 3554, кв. 135 по плана на гр. Т.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, а именно кмета на общината, както и че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително съгласно правилото на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая заинтересуваните лица не са изслушани, но комисията събира всички необходими данни за вида и състоянието на сградата, подробно описва състоянието й и констатира, че съществува потенциална опасност от пожар и самосрутване, което застрашава живота на самонастанили се лица. В констативния протокол е посочено, че струпаните в двора вещи, събирани от контейнери за отпадъци прави района опасен в санитарно-хигиенно отношение. Комисията прави заключение, че сградата предвид състоянието й - стени с дървен паянтов скелет с пълнеж от кирпич и таван от гредоред не подлежи на укрепване и поправяне. Тези констатации на комисията се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, като не са представени такива, които да ги опровергават. При тези данни дори и собствениците на сградата да бяха изслушани, то оспорената заповед не би могла да бъде с друго съдържание предвид всички събрани по делото доказателства, поради което допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено и не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Освен това жалбоподателят - Н. Б. е уведомен за започналото административно производство за установяване на състоянието на съществуващата сграда в УПИ VII-3554, но същият не изразява становище и не ангажира доказателства, опровергаващи констатациите в констативния протокол в т. ч. и в съдебното производство. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът обсъжда хипотезата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, тъй като същата не е посочена нито като правно, нито като фактическо основание за издаване на заповедта. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че сградата е в състоянието, което е описана в констативния протокол, като вещото лице сочи, че конструкцията и отделните конструктивни елементи не могат да бъдат ремонтирани, тъй като силно е увреден и деформиран паянтовият скелет на сградата и същият не може да изпълнява предназначението си. Северната част на покривната конструкция се е самосрутила, а останалата част е силно увредена. Вещото лице сочи, че сградата е самосрутваща се, не може да бъде отремонтирана, опасна е за живота на обитателите й. Помещенията в сградата и дворът около нея са превърнати в сметище, което застрашава здравето на обитателите в сградата и на тези живеещи в съседните сгради. Следователно установено е, че сградата е негодна за ползване, опасна е за живота и здравето на гражданите, вредна е в санитарно-хигиенно отношение, застрашена е от самострутване и не може да бъде поправена и заздравена. При тези данни изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е необоснован. Съгласно правилото на чл. 195, ал. 6 ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В случая са налице всички хипотези на цитираната норма, като е установено и че сградата не може да бъде поправена или заздравена т. е налице са кумулативно предвидените в закона предпоставки - сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. Ето защо административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в административното производство не е изследвано дали сградата може да бъде заздравена или поправена. Както бе посочено по-горе в констативния протокол, а и в оспорената заповед изрично е описано състоянието на сградата, налице са подробни констатации за състоянието на конструкцията й и за невъзможността за извършване на укрепващи и възстановителни дейности, което по несъмнен начин е установено и в съдебното производство. От изложеното дотук следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, а обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, второ отделение,