Решение № 148 от 11.11.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 1764/2014 г.

Решение № 148 от 11.11.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 1764/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С разпореждане № 2173 от 31.10.2014 г. по чнд № 4910/14 г. по описа на Районен съд-гр. Варна съдия-докладчик прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС, за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че компетентен да разгледа предложението на Окръжна прокуратура-гр. Варна е окръжният съд при същия град.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 1884/01 г. по описа на ВОС, след намесата на ВАС (по внохд № 212/02 г.) Й. С. П. е бил осъден за 12 престъпления, като при условията на чл. 23 НК му било определено общо наказание доживотен затвор без замяна.

С решение № 121 от 04.09.2013 г. по кд № 1152/12 г. ВКС, първо наказателно отделение, наказателното дело било възобновено относно шест от престъпленията, в това число и за двете, за които на П. са били наложени наказания доживотен затвор без замяна, като в частта по приложението на чл. 23, ал. 1 НК не е взето отношение.

ВОП предложил на ВОС да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като на основание чл. 25, ал. 1 НК определи общо наказание на П. за престъпленията, за които е осъден с посочената по-горе присъда, и спрямо които наказателното дело не е възобновено. Със същото предложение е поискано приложението на чл. 24 НК.

По повод депозираното предложение е образувано чнд № 1259/14 г. по описа на ВОС, приключило с разпореждане № 3247 от 23.10.2014 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и то е изпратено на ВРС по компетентност.

Съображенията на съдилищата са следните:

• ВОС, в хода на производството по реда на чл. 306 НПК, изяснявайки съдебното минало на осъдения, установил, че той е осъждан, освен с посочената по-горе присъда и с присъда по нохд № 7489/11 г. на ВРС, в сила от 30.07.2012 г. и приел, че наличието на условията на чл. 39, ал. 1 НПК очертава компетентност в полза на ВРС.

• ВРС счита, че не може да се произнесе по направеното предложение от прокурора, тъй като с последното не се иска приложението на чл. 25, ал. 1 НК спрямо очертаните вече две присъди спрямо П..

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Компетентен да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е Районен съд-гр. Варна.

С Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС на РБ, т. 7 и с Тълкувателно решение № 3/09 г. на ОСНК на ВКС, т. 3, са дадени указания относно задължението на съдилищата да събират пълни данни за предишните осъждания на осъдения и да следят служебно дали е налице реална съвкупност, за която следва да се наложи общо наказание за изтърпяване, като не се ограничават с посочените от прокурора или осъдения присъди, а по всички известни на съда такива. Тъкмо тези указания са съобразени от ВОС. В резултат на изясняване на съдебното минало на П. е установено осъждане с присъда, която не е съобразена от прокурора, което няма как да предопредели игнорирането й.

ВРС не държи сметка за казаното и неправилно счита, че отсъства надлежно искане от прокурора за определяне на общо наказание на осъдения П. Отделен е въпросът, че производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК може да се инициира не само от прокурора и осъдения, но и служебно от съда. В случаите, когато същото производство е развито по искане на прокурора или осъдения, с оглед на изложеното по-горе, очевидно е възможно и допустимо надхвърляне на фактите, поставени на вниманието на решаващия съд, без това да предопределя невъзможност за произнасянето му.

За осъдения П. са установени осъждания с две влезли в сила присъди, като последната от тях е постановена от ВРС. Съгласно чл. 39, ал. 1 НПК тъкмо той се явява компетентен да определи общо наказание за престъпленията, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК е императивна и приложима в случаите на чл. 25, във връзка с чл. 23 НК (какъвто е настоящият) и в тези по чл. 27 НК.

Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение