Решение № 105 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2008 г.

Решение № 105 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 149/31.03.2008 год. на Пловдивски окръжен съд, Административно отделение, трети състав, постановено по адм. д. № 577/2006 год., в частта, с която е отменен ДРА № 2152/18.11.2005 год. на ТДД - Пазарджик, потвърден в обжалваната част с Решение № 310/20.03.2006 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в частта, с която на "Рей електроникс" ЕООД, гр. Пещера, представлявано от Управителя Иван Веселинов Иванов са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС за ревизирания период 1.04.2004 год. - 14.06.2004 год. в размер на 206280, 01 лв. и в частта на начислената съответно лихва върху тази сума в размер на 34302, 51 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в тази част, като релевираното касационно основание е неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ДРА в същата част. Претендират се разноски. Ответникът - "Рей електроникс" ЕООД, гр. Пещера, представлявано от Управителя Иван Веселинов Иванов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия съдебен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима като предявена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред Пловдивския окръжен съд е бил ДРА № 2152/18.11.2005 год. на ТДД - Пазарджик, потвърден в обжалваната част с Решение № 310/20.03.2006 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в частта на определени задължения по ЗДДС в размер на 628508, 97 лв. главници и лихви, като решаващият орган е констатирал, че се касае до определен дължим ДДС за ефективно внасяне в размер на 537 359,48 лв. и лихви 91149,49 лв., като размерът на ДДС главницата бил определен в резултат на отказан данъчен кредит за 294376, 54 лв. и допълнително начислен ДДС за 242982, 94 лв. На жалбоподателя е извършена ревизия по ЗДДС за данъчните периоди от 01.04.2004 год. до 14.06.2004 год. и е била на основание чл. 120, ал. 3 от ДПК след отменителното Решение № 1202/16.05.2005 год. на РДД - София. От данъчните органи е прието наличието на обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и на това основание е отказан данъчният кредит на жалбоподателя. За да отмени като незаконосъобразен ДРА в тази му част ПОС е приел, че протоколи с № № 4545/2.09.2005 год., 4852/16.09.2005 год. и 5038/30.09.2005 год., с които е удостоверено посещение на деклариран данъчен адрес на доставчика, същите са с дати, предхождащи възлагането на данъчната ревизия - 11.10.2005 год., поради което не могат да удостоверят надлежно инициирани или извършени процесуални действия по повод изисканите с искането за представяне на документи доказателства. Същите мотиви ПОС е изложил и досежно протокол № 4853/16.09.2005 год. относно удостовереното поставяне на информационното табло съобщение до управителя на дружеството - доставчик, както и последвалия ПИНП № 34237/30.09.2005 год. Решаващият състав на ПОС неправилно е приел, че настоящата повторна ревизия е възложена с АВДР № 2152/11.10.2005 год. на Началник сектор "Данъчни ревизии и проверки -2" към отдел ДК при ТДД - Пазарджик. Следователно следва да се направи извод, че след отмяна на предходния ДРА и връщането на данъчния орган за извършване на нова ревизия, включително и с оглед дадените указания за извършване на прецизни процесуални действия по търсенето на процесните доставчици на декларираните данъчни адреси, предприемането на посочените и указани действия от данъчния орган следва да бъдат валидно направени след момента на възлагане на новата ревизия с посочения АВДР № 2152/11.10.2005 год. Процесната ревизия е възложена с АВДР № 1383/11.07.2005 год., а не както е приел ПОС - на 11.10.2005 год. АВДР № 1383/11.07.2005 год. е изменен с АВДР № 1898/10.09.2005 год. и с АВДР № 2152/11.10.2005 год. В тази връзка неправилен е изводът на Съда, че посочените по - горе процесуални действия и констатираните въз основа на тях обстоятелства и факти се явяват извършени при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е възприел изцяло заключението, изготвено във връзка с допуснатата съдебно-икономическа експертиза, като е приел, че с нея се доказва и реалността на доставките. В обжалвана част от този касатор, решението на първоинстанционния съд е неправилно. Неправилността на решението в тази част произтича от допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. От заключението на вещото лице, депозирано по делото не може да се направи извод, че проверка е извършвана от него при доставчиците. Поисканата проверка в счетоводствата на доставчиците на жалбоподателя е допустима задача за съдебно-икономическа експертиза, тъй като именно специалист-счетоводител след преглед на счетоводните сметки и статии при доставчиците може да прецени осчетоводени ли са стопанските операции по процесните фактури при тях, респективно осчетоводен ли е приход от тези фактури при доставчиците, а така също и ДДС по данъчните фактури. При кредитиране на доказателствата по делото ПОС е изключил, тези, които е приел, че са извън срока на данъчната ревизия, поради погрешното му становище за датата на започване на ревизията. Това е довело до непълно обсъждане на доказателствата по делото, което би довело до грешни изводи. Във връзка с горното решаващият орган е отбелязал обстоятелството, че с ИПДПОДС от 16.08.2005 год. били изискани освен декларация за техническа, технологична и кадрова обезпеченост, така също и документи, които да доказват твърденията в декларацията, а именно: копия от трудови и/или граждански договори, ведомости за заплати, уведомления до НОИ по чл. 62, ал. 4 от КТ, транспортни документи, складови помещения, търговски обекти, от които се извършва дейността, документи за регистрация на обектите. Проверката на представените документи установила липса на представени доказателства относно кадровата обезпеченост за извършване на доставките, разчетно-платежни ведомости, сметки за изплатени суми, уведомления до НОИ, както и в представените оборотни ведомости е констатирано неосчетоводяване на разходи за заплати или външни услуги, във връзка с изплатени суми по граждански договори, липса на разчети на персонал. Отбелязано е, че представения договор за наем на магазин с посочената дата не касае ревизираните периоди и сделки; в сметките от гр. 20 за дълготрайни активи не са заведени собствени активи, с които дружеството извършва дейността си; не са представени декларации за данъчна регистрация на търговски обекти, двата броя ЕКАФП- регистрирани в обект - офис ; коментиран е сключения договор за доставки на стоки като противоречащ на декларираното от представителя на дружеството-доставчик относно предаването на стоките в деня на издаване на фактурите и с транспорт на клиента; дружеството-жалбоподател не притежавало транспортни средства, а в Дневника за покупки не са отразени фактури за транспортни услуги във връзка с използван нает транспорт или за направени разходи, свързани с транспортирането във връзка с определения от данъчния орган предмет на доставките - компютри, принтери, компютърни елементи и консумативи, чието транспортиране, съхранение и продажба е посочено изискват определен технически и кадрови потенциал. Съдът не е обсъдил липсата на тези доказателства, тъй като е допуснал грешка в началната дата на започване на данъчната ревизия. На второ място констатира се по данъчната преписка действително, както не се спори между страните, че с писмо № 14-37-13-0280/11.10.2005 год. от дружеството - доставчик са представени по опис изискани от данъчните органи с искане изх. № 14-37-0286/16.08.2005 год. документи, справки и декларации, които не са обсъдени от данъчния орган в съответствие с указанията по отменителното решение, а отбелязано само в придружителното писмо изх. № 14-37-1380286/17.10.2005 год. Те също не са обсъдени в Решението на ПОС. Въз основа на посочения ДАД по ЗДДС от 4.06.2004 год., връчен на 14.06.2004 год. за прекратяване регистрацията на дружеството - жалбоподател по ЗДДС е мотивирано от решаващия орган, че съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗДДС за дата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС се приема датата на връчване на данъчния акт; на основание чл. 119, ал. З от ЗДДС към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч., като данъкът се начислява от лицето и се включва при определяне на резултата за последния данъчен период. В хода на ревизията е било установено, че при прекратяване на регистрацията по ЗДДС дружеството не е начислило ДДС на наличните активи, като същите е констатирано да включват дебитното салдо по сметка 304 "Стоки" и към 31.05.2004 год. възлизащо на 2607913, 54 лв.- съгласно оборотна ведомост и главна книга за м. 5.2004 год. и към която стойност са били прибавени извършените покупки на стоки за периода от 1.06 до 14.06.2004 год. на стойност 770323, 29 лв. и намалена със стойността на извършените продажби за същия период в размер на 2163322, 11 лв. Въз основа на това е направен извода, че към датата на дерегистрацията - 14.06.2004 год. стойността на наличните активи възлиза на 1214914, 72 лв., с оглед на което и дължимия ДДС в размер на 242982, 94 лв. Ако не се възприеме изложеното относно началния момент на дерегистрацията, то в тази част ДРА и решението са в противоречие на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС, съобразно която се предвижда когато дължимият данък се отнася за последен данъчен период като процесния случай с оглед дерегистрацията, то се внася в 30-дневен срок, респ. дружеството - жалбоподател е имало възможност да внесе данъка до 14 или 15 юли 2004 год., поради което е начислен ДДС към момент, в който той не е дължим, тъй като не е изтекъл срока, в който трябва да бъде внесен. Налице са взаимосвързани констатации по отношение на изследвания период. Констатациите в обжалвания ДРА са също във връзка с издаден ДАД № ДП-ДДС-ДР-0011/4.06.2004 год., който безспорно е връчен на 14.06.2004 год. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗДДС (отм.) за дата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС се счита датата на връчване на данъчния акт. Действително, съгласно чл. 119, ал. 3 от ЗДДС се приема, че към датата на дерегистрацията е налице доставка на налични активи по смисъла на Закона за счетоводството, което данъчният орган е констатирал като неизпълнено. Данъчният орган е отразил стойността наличните активи към датата на дерегистрацията (по дебитно салдо на сметка 304 "стоки" към 31.05.20024 год. 2607913, 54 лв.) въз основа на представена оборотна ведомост и главна книга, в която стойност е включил извършени покупки на стоки в периода 1.06.2004 год. . до 14.06.2004 год. 770323, 29 лв. (и извадил стойността на продажбите за същия период 1.06.2004 год. - 14.06.2004 год. 12163322, 11 лв.), при което крайната стойност на наличните активи е отчел в размер на 1214914, 72 лв., върху която стойност рев. екип е начислил допълнително ДДС в размер на 242982, 94 лв. Ревизиращият орган е изпълнил указанията на решаващия орган по отменителното решение като е намалена стойността на извършените от дружеството продажби за процесния период преди дерегистрацията при изследване наличието или липсата на фактическо и правно основание за данъчно задължение при условията на чл. 119 от ЗДДС (отм.). Неправилно Съдът е възприел, че покупките н астокиза периода 01.06.2004 год. - 14.06.2004 год., които са на стойност 770323, 29 лв., се отнасят за периода 15.06.2004 год. - 30.06.2004 год. и е отменил процесния ДРА в тази част. Видно от доказателствата - дневник за покупките - дружеството е извършило сделките за периода 1.06.2004 год. - 14.06.2004 год., който период е в обхвата на ревизията, а не както е приел ПОС - извън него. Предвид на изложеното по - горе, атакуваното Решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ПОС. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички доказателства в тяхната взаимовръзка. С оглед изхода на спора, следва да се отмени и решението на окръжния съд в частта относно отговорността за разноски. Разноските следва да се определят от окръжния съд при повторното гледане на делото. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия състав,