Решение № 13 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 716/2009 г.

Решение № 13 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 716/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Н. Н. Ш. срещу присъда № 53 от деветнадесети октомври 2009 г. по в.н.о.х.д. № 594/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд Нак. колегия, VII състав, в частта в която е потвърдена присъдата на Софийски градски съд, Нак. колегия, 8-ми състав постановена на 10.10.2007 г. по н.о.х.д. № 4561/2006 г. за извършено деяние по чл. 354а, ал. 3 НК за държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества-марихуана на обща стойност 53.70 лева. В жалбата се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Не са събрани категорични и безсъмнени доказателства затова, че е държал наркотични вещества, както и за умисъла в действията на подсъдимия. Неправилно е осъден, тъй като липсвала субективната с. на деянието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е извършил внимателна проверка на доказателствата, частично е отменил първоинстанционната присъда и е намалил наказанието. Не са допуснати нарушения по чл. 348 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 43 от 10 октомври 2007 г. по н.о.х.д. № 4561/2006 г. Софийският градски съд, нак. колегия 8-ми състав е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 11 януари 2006 г. в с. Б., ул. "Бреза" № 2* на втори етаж от къща, в спално помещение и ниша държал, без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества-марихуана разпределена в две опаковки-0.27 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол-1.5 % на стойност 1.62 лева и полиетиленов плик с нетно тегло 8.68 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол-2.4% на стойност 52.08 лева или марихуана на ОБЩА стойност 53.70 лева и 49 броя бели таблети с лого-риба в самозалепващи се пакетчета МДМА-ЕКСТАЗИ с нетно тегло 12.21 грама със съдържание на активен компонент метилен-диокси-метамфетамин 13 % на стойност 488.40 лева или високорискови наркотични вещества на обща стойност 542.10 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3 алтернатива втора т. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 2000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ОТМЕНИЛ присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.01.2006 г. да е държал в с. Б., ул. "Бреза" № 2* на втория етаж без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества-МДМА-екстази и вместо това е постановил НОВА в тази част, като е признал подсъдимия за НЕВИНОВЕН в това, на 11.01.2006 г. в с. Б., ул. "Бреза" № 2*-втори етаж на къща без надлежно разрешително да е държал високорискови наркотични вещества-49 таблетки, съдържащи метилен-дезокси-метамфетамин с тегло 12,21 гр. На стойност 488.40 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. НАМАЛИЛ е срока на наложеното наказание на Н. Н. Ш. лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Предмет на обжалване е осъдителната присъда на подсъдимия досежно приетото за доказано обвинение за държане на високорискови наркотични вещества-марихуана на стойност 53.70 лева. В тази част се прави довод за допуснати процесуални нарушения. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на показания на свидетели, които неправилно е надценил. Липсвали конкретни доказателства за умисъл в действията на подсъдимия. Показанията на св. К св. Витанов сочели, че подсъдимият не всеки ден е бил в къщата, извършвал се ремонт в нея и подсъдимият се местил в различни стаи до приключване на ремонта в къщата. Неправилно въззивният съд е приел, че въпреки липсата на преки доказателства за това кой е поставил наркотичното вещество в спалното помещение, косвените доказателства били достатъчни, за извода, че е бил именно подсъдимия. От данните по делото е видно, че подсъдимият не е оспорил намирането на наркотични вещества в дома му, но е твърдял, че не знае как са попаднали там както и че не е знаел, че в къщата са укрити наркотици. Доводът на подсъдимия, че не е автор на деянието е обсъждан както от първоинстанционния съд /л. 288 и сл. от мотивите/, така и от въззивния съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е изложил съображения защо не го приема. Установено е, че помещението в което е намерено инкриминираното наркотично вещество е било обитавано единствено от подсъдимия. Никой от посещавалите къщата на ул. "Бреза "22-24 не са имали възможност да влизат в това помещение. Освен това в помещението не са били съхранявани вещи на други лица. Доколкото в къщата е бил извършван ремонт, в посоченото спално помещение такъв не е правен. Съществено е обстоятелството, че процесното наркотично вещество-марихуана е намерено под дюшемето на това помещение. Съгласно протокола за претърсване и изземване, и показанията на св. Ал. Т. поемно лице, претърсването е извършено в присъствието на подсъдимия, със следово куче, което на мястото в дюшемето, където е намерено процесното вещество е започнало да души и драска. Именно на това място полицаите са разкъртили дъските на дюшемето/ в близост до стената на мястото където е следвало да има перваз/ и извадили плика съдържащ марихуана. От показанията на свидетелите В, Алексиев, Шабан, Додов Байрям, Петров и К. е установено, че те като работници ангажирани с ремонта на къщата, не са имали достъп до втория етаж. В случаите, когато се налагало да остават в къщата, те са нощували в стая на първия етаж. Единствено св. В е живял в стая на втория етаж, но не в спалното помещение, където е намерено наркотичното вещество. Съществени са показанията на св. К, която е заявила, че подсъдимият е обитавал всички помещения на къщата, но е спял само в една от стаите, до която се стигало по отделно стълбище, от което достъп до другите помещения не е имало. На етажа имало и други стаи, но до тях се стигало по друго стълбище. Важно е още да се отбележи, че проверката в къщата на подсъдимия е била извършена след оперативна информация постъпила в Първо РПУ и наблюдение за това, че Ш. съхранявал и разпространявал наркотични вещества. Подсъдимият е присъствал при извършеното процесуално действие претърсване и изземване, предходния ден също съгласно показанията на св. В е бил в къщата, а според неговите обяснения той е обитавал стаята, където са намерени наркотичните вещества. Мястото на укриване, под дюшемето на стаята обитавана от подсъдимия обективира и умисъла на подсъдимия-знанието за забраната на закона, недопускащ притежаването на наркотични вещества, респ. наказуемостта на противоправното действие. С оглед приетите за установени фактически обстоятелства изводът, че намереното количество марихуана в помещението обитавано единствено от подсъдимия, е държано именно от него, а не от друго лице е съответен на обективните данни по делото. В този смисъл доказателствата-гласни и писмени поотделно и в тяхната съвкупност са формирали правилната оценка на съдебните инстанции за авторството на деянието, почиваща на пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата свързани с предмета на доказване по чл. 102 НПК. Доказателствата събрани и анализирани от съдебните инстанции правилно са преценени като достатъчни за изведения правен извод. Подсъдимият е извършител на деянието по повдигнатото срещу него обвинение и той е бил държател на инкриминираното наркотично вещество, намерено в неговия дом. При събирането и оценката на доказателствата не са допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК, поради което твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Съобразно обективните данни по делото материалният закон е правилно приложен. Обвинението е доказано съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, поради което като е потвърдил присъдата в обжалваната част, въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК. Не са налице касационни основания за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради което присъдата следва да се остави в сила. По изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение