Решение № 9119 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11716/2014 г.

Решение № 9119 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11716/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение от 4.07.2014 г., постановено по адм. дело № 12333/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Чавдар Янков Димитров оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ЦЗУ-1319/19.11.2013 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на Чавдар Янков Димитров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е по делото, че Димитров е изпълнявал длъжността заместник -директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна. С оспорената пред АССГ заповед на касационния ответник е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, за извършени дисциплинарни нарушения, описани в пет точки. Административното производство е започнало по инициатива на изпълнителният директор на НАП, който е разпоредил образуване на дисциплинарно дело срещу Димитров със заповед № ЗЦУ-1162/22.10.2013 г. по повод извършени от него нарушения, констатирани с доклад от М. Димитрова - директор на дирекция УЧР, П. Йорданов - директор на дирекция "Правна", Н. Дочев - директор на дирекция "Логистика", Т. Петкова - директор на дирекция БФ, с резолюция от 19.09.2013 г. на изпълнителния директор на НАП. Резултатите от заседанията на Дисциплинарния съвет са отразени в протокол от 23.10.2013 г., в който е прието, че е налице основанието по чл. 89, ал. 1, т. 2 от ЗДСл на Димитров да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за неизпълнение на служебните задължения и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. Изпълнителният директор на НАП е възприел описаната фактическа обстановка от комисията извършила проверката и констатациите й относно установено неизпълнение на задълженията произтичащи от заеманата длъжност и вменени, съгласно Указания за планиране, организиране и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки и контрола на изпълнението на възложените поръчки в системата на НАП, утвърдени със заповед № ЗЦУ - 299/22.03.2012 г. на изпълнителния директор на НАП. С оспорената пред АССГ заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание "уволнение" на Димитров. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, но при нарушаване на предписаната от закона форма, както и че същият е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Основателен е изводът на АССГ, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити не са налице за част от описаните нарушения. В същата е посочено неизпълнение на задълженията произтичащи от заеманата длъжност и вменени, съгласно Указания за планиране, организиране и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки и контрола на изпълнението на възложените поръчки в системата на НАП, утвърдени със заповед № ЗЦУ - 299/22.03.2012 г. на изпълнителния директор на НАП. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В оспорената заповед, както и в документите, съставляващи административната преписка, не са посочени конкретните правни норми, които са били нарушени, което препятства проверката на законосъобразността й. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно и законосъобразно съставът на административния съд приема, че заповедта на дисциплинарнонаказващия орган е издадена след срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Налице са безспорни данни, установими от писмените доказателства, че част от твърдените процесни нарушения са извършени извън едногодишния срок съгласно датите на посочените докладни записки в оспорената заповед. Следователно едногодишният срок от извършване на част от нарушенията е изтекъл, поради което и при липсата на доказателства за спиране на срока, следва да се приеме, че едногодишният срок за санкциониране на служителя е изтекъл, което е погасило правото на органа да наложи дисциплинарно наказание. Този порок е достатъчен да обоснове отмяна на заповедта за налагане на наказание. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Следователно, Административен съд София - град като е преценил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Чавдар Димитров за незаконосъобразна и я е отменил е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Предвид на изложеното и събраните по делото доказателства следва да се приеме, че оспореното решение на Административен съд София - град на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на Чавдар Янков Димитров сумата от 600 (шестстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение