Решение № 6741 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фантастика 2002 ЕООД, чрез юрк. М. Рашева, срещу Решение 1752 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 1000 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Пловдив, чрез главен инспектор А. Грънчарова, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Пловдив са предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. ПР2206122 от 31.03.2022 г., издадени от главен инспектор И. Бояджиева и инспектор Е. Урумова при Дирекция Инспекция по труда (ДИТ) Пловдив, в частта им по т. 4, т. 5 и т. 6. От фактическа страна по делото е установено следното: На 23.02.2022 г. на Фантастика 2002 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Васил Левски 174 е извършена проверка от контролни органи на ДИТ Пловдив на работните места в складовата база на дружеството. От представените от страна на търговеца документи на 02.03.2022 г. и 31.03.2022 г. в Дирекция ДИТ Пловдив, са установени следните нарушения на трудовото законодателство в оспорената част на предписанията: При сключването на трудови договори с работници и служители, изброени в предписанията, работодателят не е определил размера на допълнителното трудово възнаграждение с постоянен характер, а именно допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, на което имат право работниците и служителите. Установено е, че са нарушени изискванията на чл. 66, ал, 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ). От представените при проверката трудови досиета на работниците и служителите е установено, че работодателят не държи в тях всички документи, свързани с трудовите правоотношения, а именно молби и заповеди за ползван от работниците платен/неплатен годишен отпуск в нарушение разпоредбата на чл. 128б, ал. 2 от КТ. Установено е, че А. Калъчева работи в дружеството от 10.07.2019 г., Г. Онов от 30.10.2019 г., Д. Кючуков от 13.11.2017 г., К. Ракев от 11.10.2017 г., П. Гьошев от 01.11.2018 г., Р. Стайкова от 05.07.2019 г., С. Атанасов от 22.08.2017 г., Т. Точкова от 06.06.2019 г., Т. Казанлиев от 15.01.2018 г., а Г. Цанков е работил в дружеството от 22.08.2017 г. до 20.01.2022 г. Всички изброени работници към 01.01.2022 г. имат трудов стаж в дружеството повече от една година. От представените ведомости за месеците януари и февруари 2022 г. е установено, че работодателят не е начислил на посочените работници допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за посочените месеци, което е в нарушение разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) От представените ведомости за месеците януари и февруари 2022 г. е установено, че работодателят не е изплатил на А. Калъчева, Г. Онов, Д. Кючуков, К. Ракев, П. Гьошев, Р. Стайкова, С. Атанасов, Т. Точкова и Т. Казанлиев допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството за посочените месеци в нарушение на чл. 12, ал, 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ. От представената ведомост за месец януари 2022 г. е установено, че работодателят не е изплатил на Г. Цанков допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната му работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месец януари 2022 г. в нарушение на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени следните предписания: По т. 4 е предписано в срок до 20.04.2022 г. работодателят да начисли допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, както следва: на А. Калъчева, Г. Онов, Д. Кючуков, К. Ракев, П. Гьошев, Р. Стайкова, С. Атанасов, Т. Точкова и Т. Казанлиев - за месеците януари и февруари 2022 г. и на Г. Цанков - за месец януари 2022 г. в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ. По т. 5 е предписано в срок до 20.04.2022 г. работодателят да изплати на А. Калъчева, Г. Онов, Д. Кючуков, К. Ракев, П. Гьошев, Р. Стайкова, С. Атанасов, Т. Точкова и Т. Казанлиев допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната им работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месеците януари и февруари 2022 г. в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ. По т. 6 е предписано в срок до 20.04.2022 г. работодателят да изплати на Г. Цанков допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит миниум 0,6 процента върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж, придобит в дружеството, за месец януари 2022 г. в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви в тази насока. При така събраните доказателства по делото е видно, че от страна на дружеството работодател на изброените в предписанията работници не са начислявани допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит. Съгласно чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. А във втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Съгласно чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ, правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година условие, на което отговарят работниците, упоменати в издадените предписания. Като не е сторил това касаторът е извършил нарушение на трудовото законодателство, а именно чл. 128, т. 2 от КТ да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Нарушението е извършено и в противоречие на собствения правилник на Фантастика 2002 ЕООД, приет на основание чл. 22 от НСОРЗ, в който е разписано на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение 0,6 процента върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Обоснован е извода на съда, че изплатените след издаването на предписанията суми, не сочат незаконосъобразност на акта, а са относими към неговото изпълнение. Още повече, че преценката за законосъобразност на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му чл. 142, ал. 1 от АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АП, касационният жалбоподател следва да заплати на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,