Решение № 9954 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2009 г.

Решение № 9954 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 77 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 6463/2008 г. Административен съд - София-град осъжда Министерството на правосъдието, гр. София да заплати на Цецка Иванова Маркова сумата 254.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), заедно с лихва в законния размер, считано от 22.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 85.51 лв. представляваща лихва върху главницата за периода 8.12.2005 г. - 22.05.2008 г. Съдът отхвърля предявените от Маркова против ведомството искове за разликите над присъдените суми до пълните предявени размери съответно 686.00 лв. главница и 200.00 лв. законна лихва. С решението съдът осъжда всяка от страните да заплати на другата направените по делото разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Решението е обжалвано с касационна жалба от Министерството на правосъдието в частите, в които ведомството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, заедно със съответните лихви. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт в оспорените части е незаконосъобразен, тъй като на ищцата вече е изплатено обезщетение по реда на цитирания текст, при спазване на всички законови изисквания. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Решението е обжалвано и от Цецка Маркова в частите, в които исковете са отхвърлени. Жалбоподателката твърди, че решението в тези части е незаконосъобразно, тъй като размерът на трудовото възнаграждение е неправилно определен и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който претенциите й да бъдат уважени изцяло. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срок и от легитимирани страни, поради което са допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд - София град, предмет на касационно обжалване, е постановено при спазване изискванията на закона. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищцата има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № ЛС-03-1143/30.07.2004 г. на министъра на правосъдието, с която служебното й правоотношение е прекратено е отменена от съда с влязло в сила решение по адм. дело № 7799/2004 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С отмяната на заповедта за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато част от обезщетението вече е изплатено, служителят има право на разликата до пълния размер, съобразно изискванията на закона. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът приема, че обезщетението, претендирано от ищцата следва да се изчисли на база на брутната й заплата към момента на признаване уволнението за незаконно или в случая към 8.12.2005 г., тъй като на последната дата, с постановяването на решение по адм. дело № 8459/2005 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, влиза в сила решението по адм. дело № 7799/2004 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което заповедта за уволнение на служителката е отменена. Размерът на брутната заплата към момента на отмяната на заповедта за уволнение е правилно определен съобразно размера на брутната заплата за месеца, предхождащ уволнението, изчислена на съгласно ПМС № 48/2004 г. чл. 8, ал. 1, т. 2, б. "ж" с оглед обстоятелството, че ищцата не е атестирана, тъй като до месец август 2004 г. е в отпуск за отглеждане на малко дете, при отчитане на увеличението на индивидуалното основно месечно възнаграждение, предвидено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т., 2, б. "ж" от ПМС № 137/2005 г., тъй като за периода предхождащ датата на отмяна на заповедта ищцата не е работила и съответно не е атестирана. В тази насока са съобразени издадените заповеди за основно и допълнително възнаграждение на страната, заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата, че част от обезщетението на основание цитирания текст е изплатено на служителката (заповед № ЛС-03-1151/20.10.2006 г.). На тази база административният съд достига съвсем аргументирано до извода, че претенцията на Маркова е основателна по размер за сумата 254.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от АПК за период от 10 месеца, заедно със съответната лихва, считано от датата на предявяване на иска 22.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед размера на главницата и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съдът определя и лихвата върху присъдената сума за периода от отмяната на заповедта за уволнение 8.12.2005 г. до датата на предявяване на иска, която в случая е в размер на 85.51 лв. С оглед изложеното законосъобразни са и крайните изводи на съда, че исковете на Маркова са основателни по размер за сумите, посочени по-горе, а за разликата до пълните предявени размери подлежат на отхвърляне. Ето защо постановеното в този смисъл решение на административния съд е в съответствие със закона и събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Извършен е подробен анализ на заповедите за определяне на основната и брутната заплата на ищцата за месеца, предхождащ уволнението, както и на данните за определеното основно и брутно възнаграждение при отмяната на уволнението, съобразно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Всички доказателства са обсъдени съобразно действащата за периода нормативна уредба, а изводите на съда относно размера на дължимото обезщетение и лихвата за претендирания период са обстойно мотивирани. Поради това касационната инстанция приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи извод за неговата отмяна, а възраженията на жалбоподателката Маркова в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното относно правилността на съдебния акт и неоснователността на касационните жалби, разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,