Решение № 1617 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2017 г.

Решение № 1617 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 и чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на А. М. Р. срещу решение № 12551/19.10.2017 г. по адм. д. № 6257/2017 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Радойнов срещу решение по т. 7 от протокол № 14 от заседанието на ПК на ВСС от 5.04.2017 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното му със заповед № 868/21.03.2017 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "забележка" за периода на командироването му в същия съд от 4.05.2015 г. до 9.11.2016 г. В касационната жалба са наведени доводи срещу решението на ВАС, шесто отделение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. При налагане на дисциплинарното наказание и потвърждаването му с обжалваното решение, не са отчетени обстоятелствата, които категорично сочат на липсата на виновно поведение от страна на касатора. Само формално са отчетени в заповедта влошаването на здравословното състояние и завишената степен на служебно ангажиране на касатора, които водят до извода за липса на вина и наличие на обективни причини за констатираните резултати. Не е извършена конкретна преценка на оптималната служебна натовареност на магистрата във връзка с тези фактори. Неправилен и в нарушение на съдопроизводствените правила е изводът на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани от касатора доказателства за вида на заболяването, както и изводът на съда за неговата значимост. Касаторът моли да бъда отменено решението на ВАС и вместо него да се постанови отмяната на процесното решение на ПК на ВСС, или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Върховен административен съд. В съдебно заседание се представлява от адв. Георгиева и претендира разноски. Ответникът по жалбата - Прокурорската колегия на ВСС, редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание. Ч. В. М. - процесуален представител в писмено становище излага доводи за неоснователност на оспорването. Не се оспорва от касатора наличието на данни за извършено нарушение от обективна страна - 15 % забавяне на възложени преписки и дела. Правилно съдът е извършил преценка на степента на натовареност на прокурора, като е установил, че в процесния период от 4.05.2015 г. до 9.11.2016 г., /общо 167 - 53 преписки и 114 досъдебни производства/ за 1 г. и 6 месеца, 100 % натовареност само за м. април и юни 2016 г./ тя не само, че не е висока, но и в определени периоди достига 23 % - през м. май 2016 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че са налични данни за ползваните от жалбоподателя отпуски поради временна неработоспособност по здравословни причини, както следва: 45 дни за 2016 г., като този отпуск не е ползван наведнъж, че да обуслови невъзможността за справяне с работния процес, а е ползван за пет периода, като най-краткият е три дни, за дните от 2.11.2016 г. до 4.11.2016 г., непосредствено преди да бъде прекратено командироването в СГП, а най-продължителният е за 14 дни - от 7.03.2016 г. до 20.03.2016 г. В мотивите на решението правилно първоинстанционният съд е отдал значение именно на продължителността и периодичното проявление на заболяването, довели до временна неработоспособност на прокурор Радойнов, като е преценил, че същата не е настъпвала времево така, че да обуслови невъзможност за справяне с работния процес. М. да се отхвърли жалбата. Ответникът - Административен ръководител на Софийска градска прокуратура, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в с. з.. В писмено становище изразява доводи за неоснователност на оспорването. Правилно първоинстанционният съд е изложил в мотивите си становището, че посочените от касатора обстоятелства следва да се възприемат като смегчаващи, а не като изключващи вината му. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, засегната по неблагоприятен начин от оспорения съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Със заповед № 868/21.03.2017 г. на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, на основание чл. 314, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 311, т. 1 ЗСВ във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ е наложено на А. М. Р., дисциплинарно наказание "забележка". В изпълнение на задължението си по чл. 314, ал. 3 ЗСВ административният ръководител е изпратил тази заповед и преписката по нейното издаване на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която в заседанието, проведено с протокол № 14/5.04.2017 г., е разгледала заповедта и по т. 7 /т. 7.1/ от протокола е приела процесното решение с 11 гласа "за", "против" и "въздържал се" - няма. В разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от ЗСВ, на основание на която е издадена Заповед № 868/21.03.2017 г. на административния ръководител на СГП, е предвидено, че дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Според чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган по ал. 1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като й изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Според чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. С оспореното от прокурор Радойнов решение, ПК на ВСС е упражнил едно от тези правомощия като е потвърдил наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. Видно от приложено в дисциплинарната преписка във връзка с процесното решение, предложение от Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет" към Прокурорската колегия на ВСС, обсъдено на заседание на Комисията относно заповед № 868/23.01.2017 г., комисията е предложила мотивирано на ПК на ВСС да приеме проект за решение, с което ПК на ВСС потвърждава наложеното със Заповед № 868/23.01.2017 г. на административния ръководител-председател на СГП дисциплинарно наказание на прокурор А. Р.. Оспореното решение е взето в предвидената форма и от компетентен орган в рамките на разписаните му правомощия при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. ПК на Висшия съдебен съвет е възприел мотивите на заповедта на административния ръководител на СГП и преписката във връзка с нея, и с резултат 11 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се" е наложил наказание. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в производството по приемане на процесното решение на ПК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същото е прието в предписаната от закона форма, след разглеждане и обсъждане на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Мотивите за приемане на решението на ПК на ВСС се съдържат в материалите на дисциплинарната преписка, в заповедта на административния ръководител, в мотивите на предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на Висшия съдебен съвет" към ПК на ВСС, както и в Протокол № 14/5.04.2017 г. от заседанието на ПК на ВСС. С оглед на това следва да се приеме, че актът е надлежно мотивиран и съдържа посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Видно от доказателствата в дисциплинарната преписка, прокурор Радойнов е надлежно уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, приети и разгледани са писмените му обяснения до административния ръководител от 22.02.2017 г. В същите, той не е възразил срещу фактическите констатации на дисциплинарния орган и изразява самокритичност и съжаление. Съобразявайки това и дадените обяснения за влошено здравословно състояние на касатора, административният ръководител е наложил най-лекото наказание "забележка". В производството по постановяване на решение по т. 7 от протокол № 14/5.04.2017 г. от заседание на ПК на ВСС не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на закона, които да го опорочават и да водят до неговата незаконосъобразност. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че административният ръководител на СГС е неоправомощено лице, което да наложи процесното наказание, тъй като заповедта за образуване на дисциплинарното производство и за налагане на наказанието са издадени след прекратяване на командироването на Радойнов в СГС. Р. на чл. 314, ал. 2 не предвижда магистратът да продължава да изпълнява длъжността, на която е командирован, а поставя изискването, нарушението да е извършено по време на командироването му, тъй като досъдебните производства и преписки, по които е допуснато забавянето са му били възложени в съда, в който е командирован. От разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ, в актуалната редакция към момента на издаване на оспорения акт е видно, че на съдия, прокурор и следовател, на чл. на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършване на дисциплинарно нарушение. Според ал. 2 на чл. 307 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. В заповедта цитираното нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, според която разпоредба, дисциплинарно нарушение е системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Съдът е извършил преценка на степента на натовареност на прокурора, като е установил, че в процесния период от 04.05.2015 г. до 9.11.2016 г. са му били възложени общо 167/53 преписки и 114 досъдебни производства/ за период от 1 г. и 6 месеца. Разгледана е и месечната натовареност на магистрата и е установено, че същият е имал 100 % натовареност само за м. април и юни 2016 г., а в определени периоди достига 23 % - през м. май 2016 г. Касаторът е ползвал в процесния период 41 дни платен отпуск и 45 дни по болест, като периодите на отпуск са с прекъсвания и различно времетраене и са описани в заповедта. Касаторът се е явил през периода на общо 108 заседания и е допуснал забавяне или непроизнасяне в нарушение на едномесечния срок по 15 броя досъдебни производства и 17 броя преписки. Според извършената справка от дисциплинарния орган, за периода, през който са налице преобладаващото количество забавяния - 01.04-09.11.2016 г., натовареността на прокурора е била -: за м. април 125.9 %, м. май - 23.10 %, м. юни - 101,30 %, м. юли - 82,50 %, м. август - 82,50 %, м. септември - 55,90 %, м. октомври 59, 30 %. Съгласно справката за посочените 7 месеца прокурор Радойнов се е произнесъл 387 пъти, като от тях извън установения едномесечен срок - се е произнесъл 29 пъти. Както е преценил първоинстанционния съд, доводите изложени от касатора за причините за забавянето на дела и преписки, дължащи се на заболяването, както и изразеното от магистрата съжаление за допуснатото забавяне, му не са достатъчно основание да не бъде реализирана дисциплинарната му отговорност за извършеното нарушение, но следва да бъдат приети за смегчаващи отговорността обстоятелства. П. Р. е могъл своевременно да уведоми административния си ръководител, относно обективната си невъзможност да води преписките и делата, които са му възложени, за да не бъде допуснато забавянето им или да предприеме други действия заедно с административния си ръководител. Виновно поведение се установява предвид субективното му отношение към допуснатото бездействие - предвид изискванията към дейността на магистрата, които са известни на прокурор Радойнов и е следвало да бъдат спазени от него. Както е установил и първоинстанционният съд, периодът на временна неработоспособност на прокурор Радойнов не е бил непрекъснат и същият не е бил в трайна и пълна невъзможност да изпълнява работата си и да вземе мерки за недопускане на забавяне на преписките и делата, които са му възложени. В заповедта на административния ръководител, потвърдена с процесното решение на ПК на ВСС е посочена точно и ясно правната квалификация на извършеното дисциплинарно наказание, описани са фактите и обстоятелствата във връзка с извършването му и доказателствата, които ги установяват. Налице са основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Касационният състав намира за правилен изводът на ВАС, шесто отделение, че в случая се установява наличието на тези елементи на визираното в заповедта на административния ръководител на СГП нарушение, както и наличието на субективния елемент на негово виновно поведение (бездействие). Касаторът не ангажира доказателства, които да опровергават по убедителен начин, констатациите и изводите направени в хода на дисциплинарното производство и на съдебното производство пред първата инстанция. Осъществяването на визираното нарушение от страна на прокурор Радойнов е доказано по предвидения от закона начин, както и е обоснован извода на административния ръководител, потвърден и от първоинстанционния съд за виновно поведение на привлечения магистрат. В хода на дисциплинарното производство е дадена възможност за осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, поради което не е допуснато съществено по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия