Решение № 14911 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6364/2012 г.

Решение № 14911 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6364/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и см. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Бета Транс - 07" ЕООД срещу решение № 488 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 2595/2011 г. на Административен съд Варна, с което отхвърлена подадената от дружеството жалба против ревизионен акт № МД -РА-014/13.04.2011 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, потвърден с Решение № 2259/17.06.2011 г. на Кмета на Община Варна, с който за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са определени задължения за данък върху превозните средства общо в размер на 31 774,97 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат се неправилни изводите на съда, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че ревизионният акт е издаден от лице, участвало в ревизионното производство и издател на ревизионния доклад. За неправилен се счита извода на съда, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения. Счита се, че обжалваният ревизионен акт е издаден при непълнота на приложените доказателства към ревизионния доклад, което води до неговата недоказаност и необоснованост. Твърди се неправилност на изводите на съда относно приложението на материалния закон, във връзка с извода, че органът по приходите правилно е определил задължението за данък въз основа на посочената от завода производител пълна маса на автовлака. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е обсъдил спорния въпрос каква е допустимата максимална маса на състава от превозни средства на товарните автомобили. Приел е въз основа на доказателствата по делото и заключението на вещото лице, че допустимата максимална маса на състава от превозни средства на всеки един от процесните товарни автомобили е 38 400 кг, тъй като тази товароносимост е посочена в техническите характеристики, представени пред органа по приходите и пред съда и в изрични писмени отговори от АД "Мадара", производител на превозните средства. Посочено е, че фактът, че седловия влекач може да бъде натоварен до 38 400 кг се потвърждава косвено и от представеното от жалбоподателя свидетелство за регистрация на полуремарке, в което е вписана максимална товароносимост 38 000 кг. След като влекачът без ремарке не може да носи товар, ремаркето само не може да се движи, а допустимото максимално натоварване на ремаркето е 38 т, то допустимото максимално натоварване на самия влекач е поне 38 т. Материалният закон изрично определя документите, с които се установява допустимата максимална маса на състава от превозни средства и това е или свидетелството за регистрация на превозното средство или данъчна декларация по чл. 54 от ЗМДТ, в която се посочва определената от производителя максимална маса на състава от превозни средства, съгласно чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ. В конкретния случай липсва посочване на допустимата максимална маса на състава от превозни средства в свидетелствата за регистрация и на трите товарни автомобила. По делото е представена само една от подадените от дружеството ДД по чл. 54 от ЗМДТ - за автомобил с рег. № В 8300 КР, в която задълженото лице декларира допустима максимална маса от 16 тона. По отношение на другите два автомобила в ревизионния доклад и ревизионния акт са цитирани данъчните декларации по чл. 54 от ЗМДТ с номера и съдържание, но такива не са представени по делото като дори в данъчната декларация по чл. 54 от ЗМДТ лицето следва да отрази това обстоятелство въз основа на данни от производителя. В конкретния случай производителя удостоверява, че допустимата максимална маса на процесните седлови влекачи е 38 400 кг. В представената от жалбоподателя техническа характеристика на товарен автомобил с рег. № В 8300 КР липсват част от данните, съдържащи се в техническите характеристики на двата вида седлови влекача 796 С и 110.471 С като липсва пълна маса на автовлака. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неоснователно се твърди в жалбата, че обстоятелството, че ревизионният акт е издаден от лице, участвало в ревизионното производство и издател на ревизионния доклад, е основание за отвод по чл. 76, ал. 1 и ал. 3 ДОПК - не е нарушен принципа за обективност. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ДОПК предвижда, че определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията. Съгласно ал. 2 след получаване на уведомлението за изготвянето на ревизионния доклад, органът възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, в случая не се спори, че органът, издал ревизионния акт е определен с такава заповед. Посочените разпоредби са вътрешни гаранции за законосъобразност на акта, които не са самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Не води до друг извод и позоваването на чл. 117, ал. 2, т. 8, съгласно който ревизионният доклад трябва да съдържа предложение за за установяване на задълженията. Установено е, че РА е издаден от определен със ЗОКО № МД-ОК-009/30.03.2011 г. орган по приходите. ЗОКО е издадена от органа, възложил ревизията, определен за орган по приходите, който възлага ревизии по реда на чл. 112 от ДОПК от директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, изпълняващ правомощията на териториален директор, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, със Заповед № МД-Р-001/10.07.2006 г. Правилни са изводите на съда, че обстоятелството, че РА е издадено от лице, участвало в ревизионното производство и издател на РД, не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като ДОПК не съдържа подобна забрана. Излагат се доводи, че органът по приходите е установил задълженията, основавайки се на документи, които не са налични по преписката, данъчните декларации по чл. 54 от ЗМДТ по отношение на автомобили с рег. № В 0547 СВ и В 7125 СХ, които са цитирани в ревизионния доклад и в ревизионния акт с номера и съдържание, но не са представени от органа по приходите и неправилно съдът е приел, че посочените в ревизионния акт декларации не съществуват поради което липсва надлежно деклариране. Това обстоятелство води до различни изводи. Посочено е от съда, че данъчните декларации по чл. 54 от ЗМДТ, ведно с приложените към тях доказателства за придобиване на ПС с рег. № В 0547 СВ и В 7125 СХ, собственост на жалбоподателя, не са открити в архива на дирекцията. Подаването на декларации в случая не е определящо за размера на дължимия данък. Оспорват се изводите на съда, че е налице идентичност между термините "пълна маса на автовлака" и "допустима максимална маса на състава на превозни средства", след като видно от заключението на вещото лице процесните автомобили не образуват "автовлак", счита се, че характеристиките, по които трябва да се определи дължимия данък на този вид превозно средство, което не може да образува състав на превозно средство са - маса на влекача, маса на товара, брой оси и вида на окачването им. Основателни са доводите на жалбоподателя, че от заключението на вещото лице е установено, че при седловия влекач се прикачва само едно ремарке, поради което не се образува автовлак и състав от превозни средства и този показател не следва да се взема предвид при определяне на задължението за данък върху превозните средства. Съдът е посочил, че съгласно писмо от АД "Мадара" /изх. № 1265 от 20.09.2010 г. към преписката/ произвежданите от дружеството влекачи са със следните характеристики - ресорно окачване, две оси, допустима пълна маса от 17 500 кг, пълна маса на автовлака от 38 400 кг. Съдът не е изложил мотиви защо приема за релевантна посочената от производителя пълна маса на автовлака, а не посочената от производителя допустима пълна маса, която съответства по- голяма степен на понятието "допустима максимална маса на състава от превозни средства" по смисъла на ЗМДТ. Следва да се приеме, че данъкът се дължи въз основа на допустима пълна маса от 17 500 кг, посочена в писмото на производителя. Съгласно чл. 55, ал. 7 от Закона за местните данъци и такси Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача. След като броят на осите и вида на окачване, се взема предвид при определянето на допустимата максимална маса от състава на превозното средство, посочено в свидетелството за регистрация, той е допълнителен критерии в материалния закон, който следва да се вземе предвид относно спора коя е допустимата максимална маса на състава от превозното средство. В декларацията по чл. 54, ал. 1 е посочена допустимата максимална маса на състава на превозното средство, която е определена и от производителя. С оглед констатациите, че дружеството е заплатило процесния данък единствено за товарен автомобил с рег. № В 300 КР, а в ревизионният акт е определено задължение за дължимия, но невнесен данък, като са отчетени внесените през 2009 г. суми, в настоящото производство не може да се установи точният размер на задължението на жалбоподателя, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,