Решение № 7832 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2999/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бергон интернет ЕООД против решение 149/05.02.2025г., постановено по административно дело 1074/2023г. по описа на Административен съд- София- област, с което жалбата на дружеството срещу решение 740/27.07.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-535/2022 г., в частта, с която е установено извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на "Бергон Интернет" ЕООД; на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 320 лева 2% от нетните приходи от продажби за предходната финансова 2022 г. и е постановено прекратяване на нарушението. В касационната жалба се твърди, че решението на АССО е неправилно поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосноваността му - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила като е направил вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се фактически изводи, нарушил е правилото на чл.195 от ГПК относно назначаването на вещи лица и немотивирано е оставил без уважение направеното от страната искане за назначаване на повторна експертиза. Касаторът счита за необосновани и противоречащи на материалния закон направените от съда изводи, че дружеството е извършило нарушение по чл.36, ал.4 от ЗЗК. По тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението на АССО и в условията на евентуалност- за разрешаване на спора по същество с отмяна на решението на КЗК и установяване, че не е извършено нарушение по чл.36, ал.4 от ЗЗК или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО или за намаляване на размера на наложената от КЗК санкция до минималния размер, установен в ЗЗК. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски съобразно представен списък. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Добруджа кабел ЕООД също счита жалбата за неоснователна и излага мотивирани доводи в тази връзка в представените писмени бележки. Претендира разноски съобразно представен списък и прави възражение за прекомерност на заплатения от касатора адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 740 от 27.07.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. КЗК-535/31.08.2022 г., в частта му, с която комисията установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на Бергон Интернет ЕООД; налага на дружеството имуществена санкция за извършеното нарушение в размер на 2 % от нетните приходи от продажби за предходната финансова 2022 г., равняваща се на 50 320 лева и постановява прекратяване на нарушението. Производството по преписка КЗК-850/2022г. е образувано на основание чл.94, ал.1 от ЗЗК по предявено от "Добруджа кабел" ЕООД искане за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 31, чл. 36, ал.4 и чл.29 от ЗЗК от страна на "Бергон интернет ЕООД, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона имуществени санкции. С писмо изх. ИС-771 от 20.09.2022 г. от Бергон интернет е изискана информация и доказателства за предлаганите от дружеството телевизионни и интернет услуги, детайлна информация за брой абонати, съдържание на услугите брой ТВ програми, интернет характеристики, настъпили промени в съдържанието за целия процесен период, подробна калкулация за формирането на всяка една месечна цена/такса на отделен пакет или самостоятелна услуга, предлагани от дружеството. Изискани са количествено стойностна сметка, с която да се защити направеното ценообразуване, разбивка на разходите за закупуване на права за разпространение на всички ТВ програми, включително и платените такива. Информацията и доказателствата са представени от "Бергон интернет" ЕООД на 31.03.2023г., едва след изпращане на напомнително писмо и определяне на нов срок от страна на Комисията. След цялостна преценка на информацията, събрана в хода на проведеното проучване както от Бергон интернет ЕООД, така и от трети страни (Министерство на културата, Комисия за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии) и позовавайки се на чл.47, ал.6 от ЗЗК, КЗК приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.36, ал.4 от ЗЗК- предлагане на електронно-съобщителни услуги по цени, по-ниски от разходите за реализация на същите, за продължителен период от време- 4 години, в значителни количества с оглед броя на абонатите и при наличието на специалната антиконкурентна цел, а именно нелоялното привличане на клиенти. Поради това КЗК приема, че дружеството е осъществило състава на соченото нарушение. За да отхвърли жалбата на "Бергон интернет ЕООД, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазването на особените правила за кворум по чл. 59 ЗЗК, в предвидената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби по отношение на установеното нарушение по чл.36, ал.4 от ЗЗК. АССО приема, че елементите на фактическия състав на цитираното нарушение на ЗЗК са налице и излага подробни мотиви във връзка с това. При тази преценка са обсъдени и експертните заключения, изслушани в хода на съдебното производство. Преценка е извършена и по отношение на размера на наложената имуществена санкция. АССО приема, че размерът на същата е съобразен както с чл.100, ал.8 от ЗЗК, така и с правилата на Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Съдът намира за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила в хода на процеса и при постановяване на решението си. Същите са свързани най- вече с назначаването, изслушването и приемането на двете експертни заключения, както и с преценката им от съда. Съобразно правилото на чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Съобразно чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. При несъгласие с експертното заключение обаче, съдът е длъжен да изложи съображенията си за това, а при различие в изводите на вещите лица по въпросите, значими за преценката на съществените обстоятелства по делото, да аргументира дали кредитира някое от тях кредитира и по какви съображения. В конкретната хипотеза съдът е изслушал две експертни заключения, които са дали отговори (макар и противоречиви) по всички поставени от касационния жалбоподател въпроси. Напълно лишени от правна логика и нормативна подкрепа са доводите на Бергон интернет, че с назначаването на две отделни експертизи, възложени на две различни вещи лица, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Макар и двете експертни заключения да са от една и съща област (счетоводство), те отговарят на различни въпроси, а законът не изисква те задължително да се възложат на едно и също вещо лице. В този смисъл неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че са налице две противоположни заключения, доколкото, както вече се изтъкна, те дават отговор на различни въпроси. В настоящата хипотеза експертното заключение на специалистите в съответната област не е единственият доказателствен способ, въз основа на който е постановен и мотивиран съдебният акт. Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на вещите лица, направил е и съвкупен анализ с оглед останалите доказателства по делото. Изложил е подробни мотиви за преценката си, респективно защо кредитира/ не кредитира дадените от вещите лица отговори на поставените въпроси. Не представлява съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че съдът не е назначил повторна експертиза по направено от касационния жалбоподател искане, заявено с писмена молба (л.126-131 от делото на АССО). Константната съдебна практика приема, че съдът не е длъжен да назначи повторна или тройна експертиза при всяко изразено от страните несъгласие със заключението на вещо лице. Съгласно чл.200, ал.3 от ГПК назначаването на друго или повече вещи лица при оспорване на заключението е само възможност, но не и задължение за съда. Критериите, обуславящи необходимостта от допускане на повторна или разширена експертиза са посочени в чл. 201 ГПК - дали заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно неговата правилност. В случая първоинстанционният съд е преценил, че такава необходимост не е налице. Следва да се отбележи, че само несъгласието на страната с констатациите и изводите на вещите лица не е достатъчно основание за повтаряне на експертизата. Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда съществено процесуално нарушение при формиране на неговите изводи, които според касатора са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се. Това оплакване всъщност касае обосноваността на решението, а не наличието на съществени процесуални нарушения. Касационната инстанция намира, че решението е обосновано. В съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК са изложени мотиви, в които са синтезирани становищата на страните, описани са установените факти по делото, както и направените правни изводи. Извършена е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Събраните в рамките на процеса доказателства са подложени на внимателен анализ от съда и именно въз основа на това е направен извод, за наличието на нарушение по чл.36, ал.4 от ЗЗК. Най- накрая, неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Напълно съответни на материалноправните разпоредби са изводите на съда, че не са налице основанията по чл.146 от АПК, налагащи отмяна на оспореното решение на КЗК. То е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, в писмена форма, с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62, ал.1 от ЗЗК. Правилен и обоснован е и изводът на АССО, че в рамките на производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателя, свързани с приложението на презумпцията по чл.47,ал.7 от ЗЗК, са приети за неоснователни с аргументирани мотиви, които изцяло съответстват на материалния закон. Правилни и обосновани са и изводите на съда относно материалната законосъобразност на постановеното от КЗК решение, предмет на контрол в първоинстанционното производство. Същите са подробни и прецизни, споделят се изцяло и от настоящия състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 , предл. последно от АПК съдът препраща към тях. Първоинстанционният съд е изяснил подробно елементите, чието кумулативно наличие е необходимо, за се осъществи състава на нарушението по чл.36, ал.4 от ЗЗК. Цитираната норма въвежда забрана за продажба на стоки или предлагане на услуги на вътрешния пазар в значителни количества за продължителен период от време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията на стоките, съответно от разходите за реализацията на услугите, с цел нелоялно привличане на клиенти. В направеното от Добруджа кабел ЕООД искане по чл.38, ал.1, т.3 от ЗЗК се твърди, че всички услуги, предлагани от Бергон интернет, са на цени под тяхната себестойност. Именно това е и основният спорен въпрос в производството- как следва да се определи себестойността на услугите, предлагани от касационния жалбоподател. По делото е безспорно установено, че Бергон интернет ЕООД и Добруджа кабел ЕООД са в отношения на конкуренция помежду си, тъй като тези дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, извършващи стопанска дейност свързана с предоставяне на платен достъп до телевизионни програми, пренос на данни и достъп до интернет по кабелна електронно съобщителна мрежа. Бергон интернет ЕООД действа регионално, на територията на областите Добрич, Варна и Шумен. Съобразно доказателствата по делото дружеството предлага достъп до интернет и кабелна телевизия като самостоятелни услуги и в пакет при различни ценови условия и характеристики. Предлаганите телевизионни планове са "Стандартен" на цена 10. 78 лв. с ДДС / 8, 98 лв. без ДДС; "Инвалиди" 9. 78 лв. с ДДС / 8, 15 лв. без ДДС и "Социален" (предназначен за пенсионери) 8. 78 с ДДС / 7, 32 лв. без ДДС. Посочените самостоятелни телевизионни планове са с еднакво съдържание 200+ цифрови телевизионни канала, от които 33+ в HD резолюция и 60+ аналогови канали и същите се предлагат от 01.01.2021 г. до края на 2022г. Достъпът до интернет се предлага от дружеството в следните планове: "Старт" със скорост 20 Мbit 10 лв. с ДДС / 8, 33 без ДДС; "Стандартен" 30 Мbit 15 лв. с ДДС / 12, 50 лв. без ДДС; "Премиум" 50 Мbit 20 лв. с ДДС / 16, 67 лв. без ДДС; "Бизнес" 80 Мbit 25 лв. с ДДС / 20, 83 лв. без ДДС. Всички самостоятелни планове за достъп до интернет се предлагат за инвалиди с месечна такса за един абонат, намалена с един лев от посочената. Дружеството предлага и пакетна услуга- телевизия и интернет, в четири вида пакети, които се различават единствено по скоростта на предлаганата интернет услуга, а броят и видът на предлаганите телевизионни канали е идентичен с предлаганите в самостоятелния ТВ пакет. Месечната такса за един абонат за тези пакети са както следва: "Старт" (20 Мbit 16, 78 лв. с ДДС / 13, 98 лв. без ДДС; "Стандарт" (30 Мbit) 20, 78 лв. с ДДС / 17, 32 лв. без ДДС; "Премиум" (50 Мbit) 25, 78 лв. с ДДС / 21, 48 лв. без ДДС и "Бизнес" (80 Мbit) 30, 78 лв. с ДДС / 25, 65 лв. без ДДС. Както КЗК, така и първоинстанционният съд са направили правилен извод, че описаните по-горе планове и пакети за телевизия и интернет представляват самостоятелни услуги и ангажирането на отговорността за нарушение на чл.36, ал.4 от ЗЗК изисква да се установи конкретната себестойност на всяка една от съответните услуги/пакети и покрива ли се тя от оферираната за нея продажна цена. Първоинстанционният съд е изяснил детайлно, че в настоящата хипотеза себестойността на съответната услуга, представляваща сбор от преките и непреките разходи по доставката й, следва да бъде определена спрямо един абонат месечно. В развилото се административно производство КЗК е положила необходимите усилия за изясняване на въпросите, свързани със себестойността на всяка една от услугите, предоставяни от касационния жалбоподател (т.15 от раздел ІV- Установени факти), като е изискала от жалбоподателя информация и доказателства, позволяващи установяването на разходите за реализацията на посочените услуги. Такива са представени от жалбоподателя, но същите са непълни. В решението си КЗК е посочила констатираните от нея конкретни непълноти и липси и позовавайки се на презумпцията на чл.47, ал.7 от ЗЗК, е приела за установен факта, че посочените по-горе услуги в процесния период са били предоставяни на цени, по-ниски от разходите за реализацията им. В решението си АССО е разгледал подробно предпоставките, обуславящи приложението на установената в чл.47, ал.7 от ЗЗК презумпция. Посочил е изрично, че в нарушение на установеното в чл.46 ЗЗК задължение за съдействие и на поставеното от чл. 47, ал.6 от ЗЗК изискване информацията, която се предоставя от лицата в хода на производството, да е пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща, дружеството не е представило в пълнота изисканите информация и доказателства, въпреки дадената за това възможност в хода на проучването. Правилно АССО е приел, че по този начин дружеството е възпрепятствало установяването на релевантните към случая факти, което е основание същите да бъдат приети за доказани. Презумпцията на чл.47, ал.7 е останала необорена и в рамките на съдебното производство. В тази връзка съдът е събрал поисканите от жалбоподателя доказателства, но след подробното им обсъждане и съпоставка с останалите доказателства по делото е приел, че те не опровергават направения от КЗК извод. Първоинстанционният съд е посочил данните, необходими за установяване на себестойността на предоставяните от дружеството услуги и конкретно е описал кои от тях липсват или са непълни (л.177 от делото на АССО). Установеното от съда се подкрепя от съпоставката с посочените доказателства, поради което изводите в тази насока са напълно обосновани и обуславят неоснователността на поддържаното и в касационната жалба възражение, че Бергон интернет е представило пред КЗК всички изискани от нея данни и доказателства, необходими за установяване на себестойността на предлаганите от него услуги. При липсата на посочване на средномесечните разходи, направени за всяка една от услугите, посочване на броя на абонати на различните видове услуги и пакети месечно, реалната себестойност на услугите не може да бъде определена. И в касационната жалба се поддържа оплакването, че предоставените в производството пред КЗК данни и информация се предопределят от избрания от касационния жалбоподател начин на водене на счетоводството (общо отчитане на приходите и разходите, без да се водят аналитични сметки за всяка една услуга/ пакет), което съответства на изискванията на счетоводството. Спазването или неспазването на изискванията на Закона за счетоводството е ирелевантно за настоящия спор, който касае извършването на нарушение по ЗЗК. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, касационният жалбоподател би следвало да разполага с данните за разходите, въз основа на които би следвало да е калкулирало и цените на предлаганите от него услуги според поддържаната от него ценова политика. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че както в рамките на производството пред КЗК, така и в рамките на съдебното производство, дружеството не е направило твърдения, че цените на услугите са калкулирани въз основа на разходите, направени за всяка една от тях. Напротив- посочено е, че цените са определени въз основа на общите средномесечни приходи и разходи за дадената година. Освен това обстоятелството, че реализираните от дружеството приходи надвишават разходите му, не може да установи, че разходите за реализация на всяка една от услугите не надвишават нейната цена. Напротив- напълно реална е хипотезата, в която само някои от всички стоки/ услуги се предлагат на цена под себестойността им, а формираните от това загуби се покриват от печалбите, реализирани от продажбата/ предоставянето на други стоки/услуги. Направените от АССО изводи за наличието на останалите елементи на нарушението по чл.36, ал.4 от ЗЗК също са правилни и обосновани. Периодът, в който е осъществявано предлагането на услугите на цени под тяхната себестойност е продължителен- четири години, а с оглед на броя на абонатите на дружеството за този период следва да се приеме, че е налице и третият признак- значителни количества. Четвъртият елемент на фактическият състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК също е налице, тъй като предоставянето на услугите на цена под себестойността за извършването им цели нелоялното привличане на клиенти. Процесното нарушение не е резултатно- и законодателят не поставил изискване за настъпване на вредоносен резултат за неговата съставомерност. Поддържането на цени, които не позволяват покриване на разходите за предоставяне на услугата, цели именно нелоялно привличане на клиенти. Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни и изводите на първоинстанционния съд относно определената от КЗК имуществена санкция. Съобразно с чл. 20, ал. 7, т. 2 от Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията (в сила от 18.06.2021 г.), нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност за сравнително дълъг период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до по-значителен негативен ефект върху конкуренцията, се считат за неособено тежки и съгласно чл. 20, ал. 5, т. 2 от Методиката, санкцията се определя в размер до 5 % от нетните приходи от продажби за предходната финансова година (чл. 20, ал. 1 и ал. 2). Определеният от КЗК размер ( 2% от нетните приходи), е под средния такъв и се явява справедлива и съразмерна на тежестта на установеното нарушение по чл.36, ал.4 от ЗЗК. При определянето й КЗК е съобразила не само тежестта на нарушението, но и обстоятелството, че тя не представлява прекомерно финансово бреме, което би осуетило възможността на дружеството да упражнява дейността си. По изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното решение не страда от пороците, изтъкнати в жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателни обаче са претенциите на двамата ответници в тази насока. Съобразно представения списък на разноските, придружен от договор за правна помощ и платежно нареждане, Добруджа кабел ЕООД е направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, които следва да се възложат на касационния жалбоподател. Основателна е и претенцията на КЗК- ответна страна в производството, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи същото в размер на 240 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,