Решение № 14577 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14886/2010 г.

Решение № 14577 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14886/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Георги Любенов Йорданов - административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Нова Загора, срещу решение по т. 22 от Протокол № 38/21.10.2010 г. на Висшия съдебен съвет, по дисциплинарно дело (д. д.) № 22/2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ (погрешно посочено в обжалваното решение като "чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ") му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Карагонова счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й по съображения, развити в писмени бележки. Заинтересуваната страна - Инспекторат към ВСС (ИВСС), чрез процесуалния си представител - юрк. Пълева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение по изложените в писмена защита доводи. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: По делото няма спор за факти. В изпълнение на заповед № 26/22.02.2010 г. на Главния инспектор на ИВСС е извършена проверка на образуваните в РС - гр. Нова Загора през 2008 г. и 2009 г. обезпечителни производства. За резултатите от проверката е съставен акт от инспектор Стоева. В срока по чл. 58, ал. 3 ЗСВ Георги Йорданов е подал възражение срещу констатациите в акта. Съгласно решение на ИВСС по протокол № 13/01.06.2010 г. и на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 и чл. 316, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ главният инспектор на ИВСС е внесъл предложение до дисциплинарно наказващия орган с вх. № 11-12-097/07.06.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Георги Любенов Йорданов за извършени от него нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ и за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка". По направеното предложение е образувано д. д. № 22/2010 г. по описа на ВСС, за което жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 11-12-097/25.06.2010 г. На същия е съобщено за насроченото заседание на дисциплинарния състав и за възможността да участва лично, както и да ползва адвокатска защита, изпратен му е препис от предложението на ИВСС, като му е предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Д. д. № 22/2010 г. по описа на ВСС е приключило с постановяване на решение № 10-00-052/07.10.2010 г., с което дисциплинарният състав на ВСС е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗВС на Георги Йорданов. С оспореното решение с 16 гласа "За", 2 "Против" и 2 "Въздържали се", ВСС е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "забележка". От фактическа страна по преписката е безспорно установено, че за периода, предмет на проверката, жалбоподателят е заемал длъжността съдия в РС - Нова Загора. По проверените дела на съдия Йорданов са констатирани следните нарушения, описани подробно в акта за резултатите от извършената проверка: 1). неспазване на правилата на местната подсъдност, определени в чл. 390, ал. 1 ГПК при разглеждане на следните дела: ч. гр. д. № 291/2009 г.; ч. гр. д. № 776/2009 г.; ч. гр. д. № 289/2009 г. и ч. гр. д. № 290/2009 г. и 2). неизпълнение на служебното задължение на съда по чл. 309, изр. последно ГПК (отм.) да отменя допуснатите обезпечения, ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иска в определения от съда срок, като този пропуск е констатиран по ч. гр. д. № 10/2008 г. и ч. гр. д. № 42/2008 г. По отношение на цитираните по пункт 1 дела е посочено, че съдията в нарушение на чл. 390, ал. 1 ГПК е допускал за разглеждане молби за обезпечение на бъдещ иск, подадени от молители, чиито адрес не е в района, обслужван от РС - Нова Загора. Не се спори, че и по четирите дела молителят е едно и също търговско дружество - "Медина Мед" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора. както и че седалището и адреса и управление на ответниците също не е в гр. Нова Загора. Безспорно е още, че между страните по делата е била уговорена местна подсъдност на РС - Нова Загора. Възражението на магистрата, че случаят изисква тълкуване на процесуална норма в процеса на правоприлагане, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК относно договарянето на местно компетентен съд следва да намира приложение и по отношение на обезпечителните производства, е преценено като неоснователно, с аргумент, че местната подсъдност по чл. 390, ал. 1 ГПК е специална, изрична и задължителна и не подлежи на дерогация с довор между страните. Досежно констатациите по втората категория нарушения магистратът е посочил, че непредприемането на действия по служебната отмяна на допуснатите обезпечения не се дължи на негово виновно бездействие, а на организацията на работата на съда и на обстоятелството, че двете процесни дела не са му били докладвани своевременно от съответния съдебен служител, който е натоварен да следи за изтичането на процесуалните срокове. Твърденията му в тази насока не е възприети от дисциплинарния състав, респ. - от дисциплинарно наказващия орган. Констатираните нарушения са квалифицирани като такива, свързани с образуването, движението и приключването на частни граждански производства по част IV ГПК "Обезпечително производство". Наведен е извод за виновно неизпълнение от страна на Георги Йорданов на служебни задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 5 и чл. 7 ГПК. Прието е, че действията и бездействията на съдия Йорданов по цитираните дела представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, извършени в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. При определянето на дисциплинарното наказание е преценено, че се касае за леко дисциплинарно нарушение. Отчетена е високата натовареност на съдията, който за 2009 г. е приключил 162 бр. наказателни и 189 бр. граждански дела, както и липсата на обективна възможност да се квалифицира по правна материя. Взето е предвид, че всички съдебни актове по приключените от него граждански дела са постановени в предвидените в ГПК срокове. С тези мотиви е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, като му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбата за основателна. Оспореното решение е постановено от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Установените релевантни за спора юридически факти, по които между страните няма спор, не сочат на извършено от Георги Йорданов дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, като изводите на ВСС в обратния смисъл са незаконосъобразни. Съгласно дефинитивната норма на чл. 307, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Видовете дисциплинарни нарушения са изброени в ал. 4 на същата законова разпоредба, както следва: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Следва да се отбележи, че неизпълнението на служебните задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ касае нарушение на такива задължения, които не са включени в решаващата дейност на магистратите - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на съдия. Дисциплинарната отговорност на магистрата е ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол, поради което действията и актовете, свързани с извършване на свободна преценка на фактите и обстоятелствата и с тълкуване и прилагане на закона, следва да се изключат от обсега на дисциплинарната отговорност. В случая жалбоподателят е дисциплинарно наказан за неизпълнение на негови служебни задължения по общо 6 бр. частни граждански дела, касаещи обезпечителни производства, разгледани през периода 2008 г. - 2009 г. Конкретните проявни форми на визираното в решението на ВСС неизпълнение на задълженията на магистрата са обобщени в две групи нарушения - неспазване на правилата за местна подсъдност по чл. 390, ал. 1 ГПК и неизпълнение на задължението по чл. 309, изр. 3 ГПК (отм.) за служебна отмяна на обезпечението. В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че вменените нарушения на чл. 390, ал. 1 ГПК са част от решаващата дейност на магистрата в качеството му на съдия в Районен съд - Нова Загора, която не би могла да бъде отнесена пряко към предмета на доказване по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. С оглед характера на описаните нарушения, същите неправилно са квалифицирани от ВСС като такива по образуването, движението и приключването на делата. Наложеното дисциплинарно наказание е за допускане по ч. гр. д. № 291/2009 г., ч. гр. д. № 776/2009 г., ч. гр. д. № 289/2009 г. и ч. гр. д. № 290/2009 г. за разглеждане на молби за обезпечаване на бъдещ иск, които по правилото на чл. 390, ал. 1 ГПК не са местно подсъдни на РС - Нова Загора. По силата на общата норма на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. По начало за местната подсъдност съдът не следи служебно, освен в случаите по чл. 109 ГПК. Следователно, касае се за неспазване на една относителна предпоставка за допустимост на съдебното производство пред процесния съд. Констатираните нарушения на чл. 390, ал. 1 ГПК, респ. - действията, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Йорданов, са свързани с допусната грешка по приложението на процесуалния закон в неговите актове, която не следва да се възприема като дисциплинарно нарушение. Преценката на магистрата по допустимостта и основателността на иска, молбата или жалбата не може да бъде обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ. В тази връзка, преценката на съдия Йорданов при проверката на подсъдността на делото, бидейки елемент от решаващата му функция, също не попада в обхвата на дисциплинарния контрол. Тази преценка подлежи на процесуален контрол (чл. 121, чл. 396, ал. 3 ГПК). Постановените неправилни или недопустими съдебни актове или изразеното в тях становище по тълкуването и прилагането на закона не може да бъде основание за дисциплинарно преследване. Аргументи в тази насока се черпят и от Решение № 1 от 14.01.1999 г. на Конституционния съд по к. д. № 34/98 г., съгласно което до дисциплинарна отговорност на магистратите не би могло да се стигне при отмяна по повод на обжалване на решението, заради неправилно прилагане на материалния закон или за допуснато при разглеждане на делото процесуално нарушение. В същото решение на КС се сочи, че доколкото съществува възможност за разни тълкувания на един и същ текст, дисциплинарната отговорност при всяко различие в тълкуването на същата разпоредба от различните инстанции би накърнило необходимата свобода и спокойствие на съдията при тълкуване и прилагане на закона по съвест и дълбоко убеждение. В подкрепа на извода, че соченото неизпълнение на служебно задължение засяга решаващата дейност на магистрата, се явяват и данните за различното становище на ИВСС и на жалбоподателя относно приложимостта на регламентираната в общия исков процес договорна местна подсъдност (чл. 117, ал. 2 ГПК) по отношение на специалното обезпечително производство, като този въпрос е поставен за обсъждане и на заседанието на ВСС. Точният смисъл на прилаганите от съдията в рамките на правораздавателната му дейност процесуални и материални норми подлежи на изясняване по пътя на тълкуването. Установената от чл. 117, ал. 2 от Конституцията независимост на съдебната власт включва и правомощие на магистратите за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен в хипотезата на обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи. При тълкуването на нормите, включително на тези от процесуален характер, магистратът е подчинен на закона и на свободно формирано вътрешно убеждение, като преценката му подлежи единствено на инстанционен контрол. Извършени процесуални нарушения (при това само съществени такива) са основание за обезсилване или за отмяна на постановен съдебен акт по реда на обжалването пред по-горен съд, но не могат да бъдат предмет на дисциплинарен контрол. Въпросът за правилността на приетата от съда местна подсъдност на иска е предмет единствено на инстанционния съдебен контрол и не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ. Качеството на съдебните актове в контекста на приложението на закона и познаването на съдебната практика се контролират по реда на инстанционното обжалване. Този контрол е различен и е обвързан с други последици по служба за магистрата, но не и с налагане на дисциплинарно наказание. На следващо място, не би могло да бъде вменено във вина на жалбоподателя констатираното бездействие по ч. гр. д. № 10/2008 г. и ч. гр. д. № 42/2008 г., изразяващо се в неизпълнение на задължението на магистрата за служебна отмяна на обезпечението, ако искът не бъде предявен в определения срок. Основателно се явява в тази връзка оплакването му, че цитираните две дела не са му били докладвани своевременно за произнасяне по реда на чл. 309, изр. 3 ГПК (отм.), като следенето за изтичането на процесуалните срокове, в т. ч. и на определените от съда такива, не е служебно задължение на съдията-докладчик по съответното дело. Съгласно чл. 340 ЗСВ при осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация. Специализираната администрация към районния съд подпомага и осигурява осъществяването на съдебната дейност. Видно от разпоредбата на чл. 48, т. 5 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (Обн., ДВ, бр. 9 от 29.01.2008 г., отм., бр. 66 от 18.08.2009 г.) и чл. 32, т. 5 от действалия преди него Правилник за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.), служба "Деловодство" като част от специализираната администрация на съда следи за изтичане на процесуалните срокове, представя делата на съдиите докладчици и изпълнява техните указания. Следователно евентуални пропуски в случая биха могли да бъдат вменени във вина на отговорния за това съдебен служител от специализираната администрация на съда, но не и на магистрата, чието произнасяне е обусловено от своевременното докладване делото. При отсъствие на виновно неизпълнение на процесуално задължение, както е в разглеждания казус, не са налице и предпоставките за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдията няма задължение да следи и контролира техническата дейност на съдебната администрация, чиято организация е от компетентността на съответния административен ръководител, като през релевантния период жалбоподателят не е заемал тази длъжност. Същият е избран за административен ръководител - председател на РС - Нова Загора с решение на ВСС по Протокол № 52/11.12.2009 г. и е встъпил в длъжност на 18.12.2009 г. Предмет на обжалваното решение на ВСС са разгледани от жалбоподателя обезпечителни производства в качеството му на съдия в РС - гр. Нова Загора преди назначаването му за административен ръководител на същия съд. Начинът на организация на работата на администрацията на съда през процесния период, в т. ч. по делата по обезпечителните производства, е било извън неговите задължения по служба, поради което и в контекста на изложеното установеното неизпълнение на задължение по ч. гр. д. № 10/2008 г. и ч. гр. д. № 42/2008 г. не може да обоснове извод за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на ВСС е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,