Решение № 8660 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2019 г.

Решение № 8660 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Тодоров, от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Пенева, против решение № 858 от 02.05.2019 г., постановено по адм. дело № 6/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът на Дирекция "Устройство на територията, европроекти и строителство" при община Камено, не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Й. Тодоров срещу заповед № ДК-02-2/16.05.2018 г. на зам. кмета на дирекция "Устройство на територията, европроекти и строителство" при община Камено, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "масивна стопанска сграда", находяща се в УПИ XIII-148, кв. 32 по плана на с. Полски извор, община Камено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Обосновава извод, че констатираният незаконен строеж не отговаря на предпоставките за търпимост, предвидени в § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът обсъжда всички събрани по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно - техническата експертиза. Относимите за спора факти са установени правилно и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че е изградена масивна стопанска сграда, пристроена към северната фасада на двуетажна жилищна сграда с размери 6, 7 м/2, 5 м и височина 2, 2 м, на 80 см от страничната регулационна линия. Обектът е изпълнен от тухлена и дървена конструкция, покрит с битумна хартия, напълно завършен и се ползва за склад. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, поради което за изграждането му е изискуемо разрешение за строеж. Не е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като заповедта е издадена след изясняване на относимите за случая факти и обстоятелства, както и след обсъждане на подаденото възражение срещу констативния акт. Твърдението на жалбоподателя, че изграждането на процесната стопанска постройка е предвидено с одобрени инвестиционни проекти, част архитектура и с издаденото разрешение за строеж № 70/11.05.1994 г., са неоснователни. Със заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че констатираното строителство не фигурира в съхранявания в община Камено одобрен проект, както и не попада в обхвата на строителното разрешение. Представеният от жалбоподателя коригиран инвестиционен проект, предвиждащ складова площ от северната и западната страна на жилищната сграда, не е одобрен по предвидения в закона ред. За процесната стопанска постройка не е издавано разрешение за строеж. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че същата е изградена още през 1970 г. е в противоречие с твърдението му в първоначалното оспорване, че е включена в одобрения проект от 1994 г. и за нея има строително разрешение. Според показанията на разпитания по делото св. Къвръков съществувалата стара барака е съборена и на нейно място е изпълнена друга постройка, което сочи на нов строеж, реализиран в периода на построяване на жилищната сграда 1993 - 1995 г., както правилно е прието в обжалваното решение. Показанията на св. Стефанов относно запазването на налична постройка и навес по време на изграждане на сградата на основното застрояване се опровергават от останалите, събрани по делото писмени доказателства, поради което правилно не са кредитирани от съда. С оглед времето на изпълнение на строителството законосъобразно е заключението, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Предвид недекларирането на строежа пред одобряващите органи в предвидения срок - до 31.12.1998 г., правилно съдът приема, че спрямо постройката не е налице една от кумулативно установените нормативни предпоставки, поради което не е търпима и подлежи на премахване. Съдът излага подробни съображения за неприложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 и ал. 3 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, които изцяло се споделят от настоящия състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение по чл. 6 АПК. Въведените с разпоредбата принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. Когато органите по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването му. При издаването на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а ЗУТ административните органи действат служебно независимо от подадените до тях сигнали. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Касае се за постройка от допълващото застрояване, премахването на която не засяга жилището в имота, поради което оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от специалния закон цел. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,