Решение № 12800 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Д. С. против решение 13698/22.4.2025г., постановено по адм.д. 6567/2024 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлено оспорването на касатора в настоящото производство, срещу заповед 18-2944/13.03.2024 г., издадена от началника на СГКК, гр. София, с която се отказва изменение в КККР на гр. Банкя, за ПИ идентификатори 02659.2195.124 и 02659.2195.1914 по заявление вх. 01-551909/23.09.2022 г. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено, да бъде отменена посочената по-горе заповед на началника на СГКК София, както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Евентуално претендира делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът началник на СГКК София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът "Специализирана болница за рехабилитация - Банкя" АД, в писмен отговор и в пледоарии по същество оспорва касационната жалба. Твърди, че на са налице сочените касационни основания. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът Район "Банкя" при Столична община, в писмен отговор и в допълнително представени писмени бележки оспорва касационната жалба. Развива подробни съображения в подкрепа на оспореното решение. Иска оставянето му в сила, ведно със законните последици. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по съображения, различни от изложените в нея. Административното производство е приключило с издаване на посочената по-горе заповед на началника на СГКК-София, с която е отказано изменение в КККР на гр. Банкя, за ПИ идентификатори 02659.2195.124 и 02659.2195.1914 по заявление вх. 01-551909/23.09.2022 г., подадено от настоящата касаторка. Не е спорно между страните по делото, че имот с идентификатор 02659.2195.124, който би бил засегнат от процесното изменение е с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Съгласно § 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 39, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС улиците са публична общинска собственост. Трайна е практиката на Върховния административен съд, според която, активно легитимиран субект в производствата по оспорване на заповеди за изменение/отказ да бъде изменена КК, когато е засегнат имот общинска собственост е общината, представлявана от кмета на общината или упълномощено от него лице, но не и района /в общините с районно деление/, представляван от кмета на района. Кръгът на лицата, които имат право да участват в производството по изменение на КК е очертан с разпоредбите на чл. 54, ал. 4 вр. ал. 6 ЗКИР и § 1, т. 13 ДР ЗКИР. В случаите, когато непосредствено засегнати са общински имоти, право да оспори административния акт или съответно да участва като заинтересовано лице има съответната община, която е юридическото лице собственик на имотите (чл. 14 ЗМСМА, чл. 34, ал. 1, чл. 5 ЗОС). Следователно ако е засегнат имот собственост на Столична община, какъвто е настоящия случай, активно легитимиран както да оспори процесната заповед, така и да участва като заинтересована страна е Столична община, като собственик на имота. В този смисъл Решение 10927 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. 9882/2021 г., II о., Решение 2840 от 17.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 10017/2022 г., II о. и редица други. В случая с определение 14032/6.8.2024г. в производството като заинтересована страна е конституиран Район Банкя, Столична община, а не юридическото лице Столична община. Съдът не е изпълнил задълженията, поставени с нормите на чл. 153, ал.1 /в частта всички заинтересовани лица/ и чл. 154, ал. 1 от АПК. Като е провел производството по делото и е постановил решението си при участие на ненадлежна страна и по-точно при отсъствие на заинтересованата страна Столична община, Административен съд София град е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане при правилно конституиране на страните. При този резултат и съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК претенциите за присъждане на деловодни разходи следва да бъдат разгледани от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,