Решение № 4927 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2008 г.

Решение № 4927 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ефросина Кирилова Цокова, Цветко Иванов Цветков, Боряна Николова Киперова и Георги Бориславов Стоянов, всички от гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 33, против решение 451/06.06.2008 год., постановено от Административен съд - София-град, II-ро отделение, 29 състав, по адм. дело № 3369/2007 год., което се преценява като неправилно. В съдебното заседание от касационните жалбоподатели се явяват лично Ефросина Кирилова Цокова и Боряна Николова Киперова, поддържат жалбата по изложените в нея съображения, представят и молят да приеме като доказателство по делото заверено копие от Удостоверение № 418/12.02.2008 г., издадено от Министерство на културата, в уверение на това, че процесната сграда е със статут на Групов паметник на културата - "Градоустройствена зона Г-14" - гр. София. Държат на поисканите пред първоинстанционния съд доказателства и поради допуснати нарушения на административната процедура, настояват да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответните страни "Монтеканал КВ България - 3" ЕООД и Мария Иванова Чанева, не се явяват и представляват. За Кмета на Столична община - район "Оборище", юрк. Вълчев, надлежно упълномощен, оспорва жалбата, счита я неоснователна, настоява решението, като правилно, да се остави в сила, представя писмено становище и претендира възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но по същество за неоснователност на жалбата в частта, в която съдът се е произнесъл по т. 1 на жалбата и правилност на решението в частта, с която същата е оставена без разглеждане. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Със заповед№ РД - 04-289/03.07.2007 год. Кметът на район "Оборище", СО, съгласно предоставените му правомощия с нарочна заповед, е одобрил решенията, посочени в констативния протокол от 26.06.2007 год. на постоянната комисия по чл. 195 ЗУТ и във връзка с това е наредил: в п. 1 - собствениците на триетажната жилищна сграда на ул. "Екзарх Йосиф" № 33 в едномесечен срок от връчването на заповедта, да представят одобрен проект, удостоверяващ изграждането на пристройката на първи и втори етаж в североизточна посока и изясняващ конструктивното решение на носещия източен зид, както и конструктивно становище за общото състояние на сградата, което да включва в частност решение за укрепване или премахване на балконите, съгласувано с НИПК. Посочено е също в този пункт да се вземат мерки за сигнализиране по подходящ начин на пешеходците и се ограничи преминаването им по тротоара, до отстраняване на опасните елементи по фасадата, а към наемателите на бившата общинска собственост е направено разпореждане да осигурят безпрепятствен достъп за извършване на ремонтните дейности по фасадата. В пункт 2-ри на акта са дадени разпореждания към собствениците на разрушаваната пететажната жилищна сграда на ул. "Екзарх Йосиф" № 35, а в пункт 3-ти - разположението на общата калканна стена, по отношение на дворищната регулационна линия, да се изясни от собствениците на УПИ VIII и IХ. С оспореното решение е оставена без разглеждане жалбата срещу процесната заповед на Кмета на район "Оборище" СО, в частта й по т. 2 и т. 3 от разпоредителната част, както и в частта по т. 1 от същата, с която са възложени задължения на трети лица, тъй като с тях не се засягат права и не се създават задължения за жалбоподателите. Жалбата в частта й по т. 1 от разпоредителната част е отхвърлена като неоснователна, при съображенията, че законът не изисква комисията да извършва обследването на сградата в присъствието на представител на собствениците, а въпрос на преценка по целесъобразност е необходимостта от представяне на проекти и конструктивно становище, което е извън предела на съдебния контрол. За правна яснота следва да се подчертае, че частта от решението, с което се оставя жалбата без разглеждане, има характера на определение, (в тази част производството е следвало да бъде прекратено), което подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му, с частна жалба. След като съдебният състав не е направил разграничението, касационната жалба следва да бъде разгледана и по отношение на тази част от решението. Оплакването за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с приетата недопустимост на жалбата по т. 1 и т. 3 и част от т. 1, тъй като "всички административни актове" подлежали на съдебен контрол, е не само неоснователно, но и невярно. В посочените пунктове от заповедта жалбоподателите на са нейни адресати и е недопустимо да претендират чужди права и интереси, жалбата с основание е била оставена без разглеждане. В останалата си част жалбата също е недопустима, решението следва да бъде обезсилено и да се прекрати производството. С процесната заповед, в нейния пункт 1 (без частта, отнасяща се до наемателите), е одобрен констативния протокол от 26.06.07 г. на комисията по чл. 195, ал. 2 от ЗУТ, която е направила преценка за състоянието на балконите и повредените орнаменти на сградата и е взето решение да се изискат документи и одобрен проект за изграждане на пристройката и конструктивно становище за общото състояние на сградата, включително и за балконите, като се вземе и становището на НИПК, с оглед статута на сградата като деклариран групов паметник на културата "Ансамбъл Софийска минерална баня". От съдържанието на заповедта в обсъжданата й част (да се представят в район "Оборище" одобрен проект и конструктивно становище за общото състояние на сградата, което да включва в частност решение за укрепване или премахване на балконите) и от липсата на други доказателства, от които да е видно пълното обследване на състоянието на сградата, липсата на конкретни предписания какво точно да се осъществи за съхранението, запазването и поддържането й и срокове за изпълнението им, става ясно, че е започната, но не е завършена процедура по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Самата заповед няма характера на такава по ал. 5 от посочения законов текст, за да се касае за индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на АПК, а в правомощията на административния орган е да прецени какви данни да събере, от кого и по какъв начин. Единственото задължение, което визира заповедта, е да се обезопасят тротоарите и терена около сградата, за да не се допуснат произшествия с преминаващи лица. От една страна това е наложително, включително и за периода докато трае процесът по установяването на действителното състояние на сградата, а от друга - в тази част липсват възражения, напротив, дори се твърдят взети предварително и по инициатива на собствениците мерки за това. С оглед изложеното, съдът се е произнесъл по недопустима жалба, което води до недопустимост и на съдебното решение. За нея съдът следи и служебно (чл. 211, ал. 2 от АПК), поради което и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,