Решение № 12827 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Банка ДСК" АД, чрез пълномощник В. Илиева, против решение 6831 от 27.02.2025г. по адм. дело 10065/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касатора излага, че не са обсъдени от страна на съда наведените от него възражения за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗД. Оспорват се изводите на АССГ за недоказаност от страна на касатора, че правото на равно третиране не е нарушено. Сочат се съществени противоречия в постановеното решение на КЗД, които не са обсъдени от първоинстанционният съд, както и оплакването, че липсва яснота в мотивите на органа дали Банката е извършила пряка или непряка дискриминация. Иска отмяна на решението на съда и по същество отмяна на решението на КЗД. Претендират се сторените разноски. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител юрк. Бешков в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Х. Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 6831 от 27.02.2025 г. по адм. дело 10065/ 2024 г., Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на "Банка ДСК" АД срещу решение 252/11.09.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, трети специализиран заседателен състав, постановено по преписка 162/2023г. в частта, с което КЗД е установила, че " Банка ДСК" АД с отказа по искането за банкова услуга, обоснован като наложена временна забрана, е допуснала нарушение на чл.37, ал.1 във вр. с чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. спрямо В. Х. Д. от гр. София на основата на признака "лично положение" по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., както и в частта на решението, с което на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. е наложена на "Банка ДСК" АД имуществена санкция в размер на 1500 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган и при спазване на изискуемата форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на закона. Съдът е обсъдил основния спорен според него въпрос по делото, а именно разпределението на доказателствената тежест в хода на административното производство, предвид чл. 9 от ЗЗДискр. Приел е, че е налице доказано съмнение за осъществена prima facie дискриминация от "Банка ДСК" АД спрямо В. Д., поради което в доказателствена тежест на Банката е да установи обратното, а именно, че правото на неравно третиране не е нарушено. АССГ е стигнал до извод, че касатора не се е справил с тази доказателствена тежест, вместо това се е позовал на неясни критерии за риск, включително репутационен. По отношение заявения в жалбата до КЗД признак "лично положение", съдът е споделил изцяло доводите на КЗД, че той се открива в качеството на ищец на Д. във връзка с водено гражданско дело срещу касатора. Съдът е споделил изцяло и всички изводи на КЗД в оспореното решение, че отказа на "Банка ДСК" АД по искан кредит от Д., свързан с репутационен риск за Банката е обусловен, именно от предприетите от него действия за защита правата и интересите му по воденото гражданско дело, и това обстоятелство следва да се разглежда като същностна и трайна негова характеристика и оттам наличие на защитен признак - лично положение. Изводът е за неравностойно положение и неравно третиране на основата на признак "лично положение", с което е нарушен чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, в какъвто смисъл е решението на КЗДискр. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. решението на комисията трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като дължи установяване на нарушението по чл. 65, т.1 от ЗЗДискр. В случая КЗД е сезирана с жалба, в която са наведени оплаквания срещу "Банка ДСК" АД за нарушение на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. спрямо В. Д., тъй като при упражняване на дейността си, Банката го е поставила в по - неблагоприятно положение в сравнение с лицата, които са негови колеги - служители в "Орбит" ЕООД, към които е била насочена офертата на Банката, като му е отнела достъпа до предоставяне на банкови услуги, а именно - кредитиране. Това нарушение е обвързано с чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по - неблагоприятно третиране на основата на признак "лично положение" спрямо другите клиенти - служители на "Орбит" ЕООД. С уточнение от 07.08.2023г. В. Д. е потвърдил първоначално изложените твърдения за дискриминационно третиране и нарушение на чл.37, ал.1 и ал.2 ЗЗДискр. като е навел и оплакване за осъществен спрямо него тормоз по смисъла на чл. 5 от закона. С разпореждане 572/11.08.2023г. на председателя на КЗД е образувана преписка, възложена на определения докладчик като е указано на жалбоподателя, че следва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, съгласно разпределение на доказателствената тежест по чл.9 ЗЗДискр. С уведомление от 17.08.2023г., получено на 21.08.2023г. от процесуален представител, жалбоподателя е уведомен за образувана преписка по подадения сигнал с характер на жалба, както и за разпоредената доказателствена тежест по чл.9 ЗЗДискр. С ново уведомление от 15.09.2023г., получено от адв. Коруджиева на 25.09.2023г., жалбоподателят е уведомен от докладчика по преписката, че с оглед наведените оплаквания по признак "лично положение" по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. , следва да посочи в какво се състои оплакването за дискриминация, в т.ч. да посочи и лица за сравнение и др. На 25.09.2023г. е подадено уточнение от Д. в изпълнение на указанията, с което отново са потвърдени твърденията за по - неблагоприятно третиране на основание защитен признак "лично положение" и нарушения на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗидскр. като за лица за сравнение са посочени служителите на "Орбит" ЕООД, към които на 03.07.2023г. е била отправена офертата на Банката. С доклад- заключение на докладчика по преписка 162/2023 г. е възпроизведено съдържанието на подадения сигнал, възприет за жалба с изложени оплаквания за дискриминация по признак "лично положение" (чл.4, ал.1 ЗЗдискр.), евентуално непряка дискриминация, изразяваща се в по - малка благоприятно третиране или поставяне в особено неблагоприятно положение на основание признака "лично положение"( чл.4, ал.2 ЗЗДискр.), тормоз по смисъла на чл. 5 от закона и нарушение на чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. Подробно са описани изложенията в подадения сигнал, както и в подадените от жалбоподателя уточнения. Описано е представеното от "Банка ДСК" АД писмено становище, с което са отречени твърденията за осъществена пряка и непряка дискриминация с доводи, че при разглеждане на депозираното от Д. искане от 17.07.2023г. за кредит за текущо потребление в размер на 25 000лв. и срок за издължаване 60 месеца, в процеса по разглеждане за одобрение е установено, че клиентът не отговоря на условията на Банка ДСК за кредитиране и по конкретно на Правилата за поемане на кредитен риск при извършената оценка на кредитоискателя и способността му за обслужване на задълженията (неговата платежоспособност и платежоготовност). Именно въз основа на очертания в доклада-заключение предмет на спора, КЗД е провела производство и се е произнесла с решението си. Противно на изложените в решението на КЗД изводи, подкрепени безкритично от решаващият състав на АССГ, настоящата съдебна инстанция намира, че както в хода на административното производство, така и в съдебното производство не са представени и доказани факти, които да могат да създадат предположение за нарушение на забраната за дискриминация като неблагоприятно третиране основано на признак "лично положение". Жалбоподателят е длъжен да посочи пред КЗД фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на жалбоподателя в конкретния случай не е нарушено. Въпреки даваните указания от докладчика по преписката, жалбоподателя не се е справил с доказателствената тежест и не е представил такива факти. Неизпълнението от страна на жалбоподателя на задължението й по чл.9 от ЗЗДискр. е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат. Както в жалбата до КЗД, така и в подадените уточнения в хода на административното производство В. Д. не е посочил конкретни обстоятелства за дискриминационно отношение, допуснато от страна на " Банка ДСК" АД, което да се изразява в неравно третиране по признак "лично положение" при отказа й да пристъпи към процедура за отпускане на кредит на Д., обоснован в изпратеният му отговор от 27.07.2023г. с неприемлив за Банката риск. За да е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗД е необходимо да е установено по надлежния ред, че даденото лице е третирано по-неблагоприятно и това третиране е основано на защитен признак. В производствата по установяване на дискриминация, за да се възложи на лицето, за което се твърди, че е извършило дискриминационни действия задължението да докаже, че такива действия не са осъществени е необходимо лицето, което твърди, че е неравно третирано да докаже prima facie дискриминация. В случая съдът приел за правилен извода на Комисията за защита от дискриминация, че Д. е доказал prima facie дискриминация. С оглед на това основният спорен по делото въпрос е доказал ли е ответника по касация prima facie дискриминация, за да се прехвърли доказателствената тежест върху Банка ДСК" АД. Видно от доказателствата по делото Д. твърди, че действията, които обективират неравното му третиране са отказа на "Банка ДСК" АД да пристъпи към процедура за отпускане на кредит на Д., обоснован в изпратеният му отговор от 27.07.2023г. с неприемлив за Банката риск, поради признак "лично положение". За да е налице дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр е необходимо да има "неблагоприятно третиране" по смисъла на определението, дадено с пар.1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр като акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Това означава, че за установяване на дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр се изисква сравнител, т.е. лице, което да е поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя и това да е на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка или непряка, а липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя/ите спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. В. Д. не е посочил такъв сравнител, въпреки дадените от КЗД указания за уточняване на жалбата чрез навеждане на конкретни факти. Посочените в уточняваща молба като лица за сравнение - служители на "Орбит" ЕООД, до които е била отправена една и съща оферта с едни и същи условия и срок, не покриват критерия за лице при сравними сходни обстоятелства. Жалбоподателят не е посочил конкретно лице или лица от дружеството "Орбит" ЕООД, които не са носители на защитения признак "лично положение", т.е не са водили дела срещу "БАНКА ДСК" АД да са третирани по - блогоприятно, за да се приеме наличието на неравно третиране. По делото не са наведени твърдения и липсват доказателства за наличие на съпоставими лица от "Орбит" ЕООД, които са третирани по - благоприятно при сравними сходни белези с жалбоподателя. За да е налице prima facie дискриминация е необходимо не само да се установи различно третиране. Необходимо е този, с когото се извършва сравнението да е в сравнимо положение и да е налице сходство в ситуацията като разликата е в защитения признак. Следователно сравнението по отношение на отказ за кредитиране трябва да е със служител на "Орбит" ЕООД, който не е носител на защитения признак лично положение". Такива данни по делото няма. За да се приеме, че е налице неравно третиране попадащо под защитата на закона, в т.ч. и за да се установи prima facie дискриминация, е необходимо да съществуват доказателства, които първо да установяват по безспорен начин неравното третиране и второ, да създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. Т.е. необходимо е да съществуват доказателства, които да доказват неравното третиране и които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се презумира, че именно защитения признак е причината за неравното третиране. Д. както в хода на производството пред Комисията за защита от дискриминация, така и в хода на първоинстанционното съдебно производство не е ангажирал такива. Прилагане на разпоредбите на чл.37, ал.1 във вр. с чл.4, ал.2 и 3 от ЗЗДискр. от страна на КЗД, безкритично споделени от страна на съда има за последица постановяване на материално незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, тъй като по делото липсват доказани факти, които могат да бъдат подведени под правната норма на чл.4, ал.2 и 3 от закона за дискриминация по защитен признак, какъвто изисква и чл.37, ал.1 ог ЗЗДискр. в случая по защитен признак "лично положение". Както КЗД, така и първостепенния съд са обосновали наличието на защитен признак "лично положение" твърдян от Д. с това, че е лице, което защитава и отстоява своите права в качеството му на ищец по воденото през 2013г. гражданско дело срещу "Банка ДСК" АД в качеството му на поръчител по сключен договор за банков кредит. Качеството на ищец на Д. е възприето като същностна и трайна характеристика на неговата личност. Изборът на едно лице да бъде ищец в защита на правата и законните си интереси, не може да е част от защитения признак "лично положение", защото този избор не се свързва с някакво значимо качество на личността на Д., което да го отличава от другите и което да е обект на защита от дискриминация. Подаване на иск и водене на гражданско дело, зависят от волята на лицето, така както и за другите лица. Поради това те не могат да бъдат значим, присъщ на лицето белег, сравним по значение с останалите защитени признаци по чл.4, ал.1, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение". Липсата на защитен признак предпоставя липса и на дискриминация, доколкото неблагоприятното третиране винаги се свърза в наличието на защитен признак, включително и нарушението по чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. Изложеното по -горе налага отмяна на съдебното решение и по същество отмяна на решението на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установила по отношение "Банка ДСК" АД, че с отказа по искането за банкова услуга, обоснован като наложена временна забрана, е допуснала нарушение на чл.37, ал.1 във вр. с чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. спрямо В. Х. Д. от гр. София на основата на признака "лично положение" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и в частта на решението, с което на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. е наложена на "Банка ДСК" АД имуществена санкция в размер на 1500 лева. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направени от касатора разноски за държавна такса в размер на 370лв. Разноски за юрисконсултско възнаграждение не са претендирани поради което такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, състав на пето отделение на Върховния административен съд