Решение № 4662 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 202/2018 г.

Решение № 4662 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 202/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "М.-К." ЕООД, представлявано от управителя Н. Г. Р., срещу Решение № 1541/06.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1107/2017 г. по описа на Административен съд - Б., IХ състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-16-205/23.02.2017 г. на Кмета на О.-П., за премахване на преместваем обект - двустранен рекламно-информационен елемент (РИЕ), тип "Пиза", находящ се в УПИ II, кв. 93 по плана на гр. П.. С твърдения за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, се претендира отмяната му. Сочи се, че съдът е подходил формално, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е изяснил действителната фактическа обстановка по случая и в резултат на това е постановил необоснован съдебен акт. Навеждат се доводи, че не е била налице нито една от хипотезите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2, посочени като основание за започване на административното производство, то е срещу неизвестен извършител, неправилно е приложена и т. 5, с поставянето на заповедта върху РИЕ и е препятстван действителният собственик на съоръжението да защити правата си. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. Жалбата се поддържа в допълнителна молба, с характер на писмена защита, отправена и по факс и по пощата, приложена по делото, с доводи за наличие на валиден договор с общината. Ответната страна - Кмет на О. П., чрез адв. Бошнаков, преупълномощен от адв. Л. Ангелова, оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор по нея, който да се счита подаден от името на Кмета на общината. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея, подлежащ на оспорване, съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови горепосочения резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, (в условия на заместване по приложена заповед), в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, съдържа необходимите реквизити, спазени са административнопроизводствените правила и приложимия материалния закон. Обосновал е извод за законосъобразност на процесния якт, тъй като постовянето на рекламния елемент е подчинено на разрешителен режим, каквото разрешение собственикът му не представя, а ответната страна твърди, че не е издавано. Решението е правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, несъстоятелно е оплакването за формално проведен съдебен контрол и за необоснованост на съдебния акт. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, а разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение. Безспорно е установено в случая, че разпореденият за премахване обект, е "рекламен елемент" по смисъла на § 5, т. 81 ДР ЗУТ, разположен върху терен, общинска собственост, по отношение на който процедурата за поставяне не е установено да е спазена. Преди издаването на заповедта са направени запитвания до Гл. архитект на общината и до Дирекция "СУТОСУП", с цел изясняване законността на три РИЕ, (за които се твърди, че са собственост на дружеството), със съответните им номера по одобрената през 2013 г. схема и разположение, като в отговорите (л. 39 и л. 42) е заявено, че договори за наем на терена с общината, не са сключвани и няма издадени разрешения за поставяне на РИЕ по позиция, в случая № 75. Съдът правилно е приел, съобразявайки доказателствената тежест в процеса, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни, обсъдил е подаденото през 2007 г. заявление и липсата на разрешение за поставяне, като с основание е посочил, че дори и хипотетично да се приеме, че такова е било издадено, то срокът му на действие към датата на оспорената заповед неминуемо е изтекъл. Правилно са обсъдени като неотносими и останалите доказателства, на които се основават възраженията на дружеството - фактури, счетоводни извлечения, договор за изработка с общинско предприятие, приемо-предавателен протокол, (който също е за изработка, а т. т. 3 и 4 от него касаят 2 годишен период - до 30.01.2010 г.), също отдавна изтекъл. Представените с касационната жалба писмени доказателства: заверено копие от преводно нареждане от 25.03.2008 г. и справка за задълженията и плащанията на "М. К.-К." ЕООД към 31.03.2009 г., не променят направения извод, и те не са относими към административноправния спор, защото установяват съществуващи между страните облигационни отношения, които могат да бъдат уреждани по друг ред и пред друг съд, но не могат да заместят предвидената в ЗУТ процедура и издаването на разрешение, необходимо за поставянето на рекламни елементи. Въпреки твърденията на жалбоподателя, че такива са били налице, същите не са представени нито в хода на първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция, затова и правилно са преценени като недоказани. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател за нарушаване на правата му на защита, с изготвянето на акта срещу неизвестен извършител - при липса на данни в общината за собственика на въпросното РИЕ, заповедта е била обявена на 31.03.2017 г., по предвидените начини - чрез залепване на съобщение върху обекта, чрез обявление на информационното табло в общината и на сайта й, за което са изготвени и представени съответните протоколи. Защитата си жалбоподателят е реализирал в хода на съдебното производство. По тези съображения и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и при своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател му дължи възнаграждение съгласно договора за правна помощ от 20.12.2017 г., за защита пред настоящата инстанция, в размер на 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,