Решение № 4274 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2022 г.

Решение № 4274 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1225/2022 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. И., в качеството му на Едноличен Търговец "О. Иванов-Комерс", чрез процесуален представител, против решение № 6893 от 22.11.2021 г. по адм. дело № 7286/2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което жалбата му против Решение № 000030-2383/21.06.2021 г. на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, е отхвърлена.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът - Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуални представители оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Административният акт, предмет на контрол пред първоинстанционния съд, е издаден по искане от 09.06.2021 г. на ЕТ "О. Иванов-Комерс", с което на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, от ИД на НАП е поискано връщане на едноличния търговец на сумата от 25000 лв., представляващи недължимо платена държавна такса с основание чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/.

В акта е посочено, че за продължаване срока на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Нови Пазар, обл. Шумен, по влязло в сила Решение № 000030-664/01.03.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност следните такси:

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ /ТТЗХ/ - за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 7500 лв. в хипотезата на 15 бр. игрални места.

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение първо (в зависимост от срока на издадения лиценз) - 25000 лв. в хипотезата на срок за лиценза от 5 години.

Според АО таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ, ТТЗХ, като въвеждането с новите ал. 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, без да са допуснати нарушения в хода на административното производство, в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съдът е счел, че законосъобразността на оспорения акт следва да се прецени с оглед разпоредбите на ЗХ в редакция към постановяването му. Приел е, че е приложима разпоредбата на § 86, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗХ /в сила от 09.02.2021 г./, и тъй като към 09.02.2021 г. производството по продължаване издадения лиценз на ЕТ "О. Иванов-Комерс" не е приключило, издаването на Решение № 00030-644/01.03.2021 г., с което е продължен срокът на издадения лиценз на търговеца с пет години, е приключило в съответствие с § 86, ал. 1 ПЗР ЗИДЗХ, а с влизане в сила на това решение е приключило производството по искането за продължаване срока на издадения лиценз, за което производство е приложим § 86 от ПЗР на ЗИДЗХ.

АССГ е достигнал до извод, че внесената ДТ (вземане, срещу което съответният АО дължи услуга) от едноличния търговец по чл. 30, ал. 6 ЗХ е за издаване и поддържане на лиценз и е еднократна, поради което правилно АО е оставил без уважение искането на ЕТ за възстановяването й.

Според съда следва да се прави разлика между изисквания за "продължаване" на срока на издадения лиценз и изисквания за "издаване и поддържане" на лиценза за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години, а разпоредбата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗХ касае само продължаване срока на издадения лиценз. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗХ е приета с ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г. и към датата на влизане в сила на § 86 от ПЗР на ЗИДЗХ - 09.02.2021 г. е била действаща разпоредба и се е дължала на основание, различно от основанието по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

В обобщение АССГ е приел, че не са налице условия за възстановяване на платената от ЕТ държавна такса в размер на 25000 лв., тъй като таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ не е част от досегашните изисквания по § 86, ал. 1 ПЗР ЗИДЗХ и поради това, че не е недължимо платена.

Решението е неправилно.

Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби е приел, че заплатената от едноличният търговец такса от 25000 лв. по чл. 30, ал. 6 ЗХ не е недължимо платена.

От прочита на приложимата материалноправна уредба се установява, че съгласно чл. 30, ал. 7 ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1.

Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която част – Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен "Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино" в чл. 243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1, т. е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада касаторът.

От цитираната нормативна уредба е видно, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса.

Предвид изложеното настоящият състав намира извода на АССГ, че оспореното от касатора решение е постановено при спазване на материалния закон за неправилен, съответно обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

При изяснен спор от фактическа страна жалбата на ЕТ "О. Иванов-Комерс" против Решение № 000030-2383/21.06.2021 г. на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, трябва да се уважи на осн. чл. 146, т. 4 АПК, оспореният акт се отмени като материално незаконосъобразен, и на осн. чл. 173, ал. 2 АПК преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по искане вх. № 70-00-277/09.06.2021 г. на Едноличен Търговец "О. Иванов-Комерс" при спазване от органа на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от настоящата съдебна инстанция.

Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за касационната инстанция, възлизащи на 70 лева заплатена държавна такса за касационното производство, и 1300 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за касационното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие с АД" Велинов и Петкова /л. 10 от делото/.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,