Решение № 10883 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8357/2009 г.

Решение № 10883 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8357/2009 г., VII о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андон Георгиев Грамчев против решение № 481 от 15.04.2009 г. по адм. дело № 2320/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" - КАТ гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Андон Грамчев срещу Заповед № 20814 от 07.10.2008 г., издадена от началник сектор ПП - КАТ към ОДП - Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на същия е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че липсва нарушаване на правото на защита на жалбоподателя в процедурата по издаването й. Съдът е счел, че са налице фактическите и правни основания за прилагане на процесната принудителна административна мярка, поради безспорно установения по делото отказ на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол и да получи издадения му талон за медицинско изследване. Съответствието на заповедта с материалния закон е обосновано със съставения акт за установяване на административно нарушение № 20814/07.10.2008 г., както и с данните, съдържащи се в приложените докладни записки на актосъставителя Иван Петков и на полицай Желязко Димитров. Показанията на разпитаните по искане на Грамчев свидетели Александър Стойчев и Георги Марков са преценени от съда като пристрастни и необективни, поради което не са кредитирани по отношение установяването на факта на управляване на автомобила от жалбоподателя. Противно на твърденията в жалбата, решаващият съд е приел, че доказателствата по делото мотивират извод за осъществяване на материалноправните предпоставки за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Решението е правилно. Фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства, включително ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания. Неоснователно е възражението на касатора, че в първоинстанционното производство не е доказано същият да е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол. Като е отчел данните на контролните органи за запален двигател на автомобила и за извършвана от жалбоподателя маневра на заден ход и като е съобразил разстоянието от мястото на установяване на нарушението, на което са се намирали разпитаните по случая свидетели, сочещо на обективна невъзможност за възприемане на твърдяните от тях факти, административният съд правилно е заключил, че показанията на свидетелите Стойчев и Марков не обуславят фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито опровергават възприетите от административния орган правни изводи. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на плоскостта на която първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на атакуваната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В съответствие с материалното право съдът е приел, че основание за издаването на заповед по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което е установено със съставен от компетентните длъжностни лица акт за установяване на административно нарушение. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актът за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от отразената в акта, е върху оспорващия. Правилен е изводът на съда, че материалноправните предпоставки - отказ на лицето за проверка с техническо средство и отказ да получи талон за медицинско изследване (даване на кръв), са документално установени. В съответствие с данните в административната преписка съдът е приел, че началникът на сектор ПП - КАТ е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с които правната норма на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП свързва настъпването на конкретни правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство. Поради това изводите на решаващия съд за издаване на административния акт от компетентен орган, за спазване на изисуемата процедура и форма и за осъществяване на материалноправните предпоставки, при които възниква правото на органа да издаде заповед за прилагане на процесната принудителна мярка, са обосновани и съответни на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Изложените в този аспект съображения в първоинстанционното решение се споделят изцяло от настоящия състав. Не се споделя оплакването в касационната жалба за опорочаване на заповедта, поради обстоятелството, че в акта за установяване на административното нарушение е посочена като нарушена нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, а в процесната заповед е отразено извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от същия закон. Според настоящата инстанция цитираната в акта за установяване на нарушението разпоредба не променя установеното от фактическа и правна страна по спора и няма отношение към законосъобразността на заповедта, тъй като в това производство не се изследват основанията за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение, включително - вината, към която има отношение правилната квалификация на деянието. Неоснователно е твърдението на касатора, че за да приеме за извършено нарушението, посочено в атакуваната заповед, съдът се е позовал на предходни нарушения на Закона за движението по пътищата от страна на жалбоподателя. Цитирането в решението на справка за извършени от Андон Грамчев нарушения е в контекста на изброяването на приложените и приети по делото доказателства и няма отношение към изводите на съда по съществото на спора. Доводът на касационния жалбоподател за изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок на действие на временната принудителна административна мярка също не води на извод за отмяна на постановения от съда резултат. Настъпването на посоченото прекратително условие е неотносимо към спора за законосъобразност на заповедта за прилагане на ограничителната мярката, поради което това обстоятелство не следва да бъде обсъждано в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав счита, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение