Решение № 8794 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2015 г.

Решение № 8794 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. З. С., гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Т. Лисичкова, против решение № 3224 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1833/2015 г. по описа на Административния съд С.-град (АССГ). Твърди се неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, съответно отмяна на решението на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и връщане на преписката на административния орган с указания за прилагането на закона. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., чрез юрк. С., в съдебна зала оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустим. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на С. З. С., гражданин на Ирак, против решение № 533 от 9.02.2015 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е прието, че жалбоподателят е напуснал Ирак в края на месец юли 2014 г. и отишъл в Турция, от където в началото на м. август 2014 г. влязъл нелегално на територията на Р. Б. Молбата си за закрила мотивирал с това, че групировката "Ислямска държава" извършвала нападения над населението в Ирак, и по конкретно гр. С., като също така той лично бил получавал заплахи от нея още през 2005 г., заради това, че работел за американските сили в Ирак. По време на проведените интервюта С. З. С. изрично е посочил, че не му е оказвано насилие, не е бил осъждан, съден или арестуван от официалните власти, не е членувал в политически партии. От правна страна съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо С. З. С. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По отношение на позоваването в жалбата на задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на Съда на Е. О., съдът е приел, че то е неоснователно, защото съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца като основание за субсидиарна закрила, не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът е приел, че тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма данни насилието в Ирак да е достигнало изключителна степен. Оценката за ситуацията в Ирак е преценена от административният съд, според представените справки на дирекция Дирекция "Международна дейност", Отдел "Информация за страни на произход и анализи" при ДАБ. Посочено е, че към настоящият момент по отношение на Ирак не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Прието е, че случващите се частични въоръжени конфликти и актове на насилие не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Известно е, че в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но се правят сериозни опити и е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Решението е неправилно. Установено е от данните в преписката, че чужденецът е кюрд по народност и йезит по вероизповедание. Тези обстоятелства не се оспорват от административния орган и те са констатирани в решението на зам. председателя на ДАБ. От информацията, съобщена от чужденеца по време на проведените с него интервюта става ясно, че опасенията му са свързани с неговата религиозна принадлежност и отношението на Ислямска държава спрямо йезитите. В решението на ДАБ, както и в съдебното решение, с което жалбата срещу него е отхвърлена, не са налице изложени съображения по този основен за спора въпрос. А. орган подробно е мотивирал наличието на противоречия (но не по отношение на народността и религиозната принадлежност) в бежанската история на чужденеца, въз основа на които е стигнал до извод за недостоверност на представената бежанска история. От своя страна, административният съд е преценил, че разказаната от кандидата бежанска история сочела, че напускането на страната му на произход е, за да изгради по-добро бъдеще за себе си, но не съдържала данни за действия на насилие или дискриминация и правилно административният орган я е квалифицирал като неотносима към предвидените в закона форми на преследване, предпоставящи предоставянето на статут. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява този извод на административния съд за необоснован и неправилен. С чужденеца са проведени три интервюта - на 20.11.14 г., на 29.10.14 г. и на 17.09.14 г. Още по време на първото интервю, на въпроса за причините, поради които иска да получи закрила в България, чужденецът е отговорил, че причината да напусне Ирак е, че е кюрд, язид, а ИДИЛ е превзела гр. С., в който той живее. На интервюто, проведено на 20.11.14 г. чужденецът е посочил, че Ислямска държава преследва и убива йезидите, като посочва, че от 30 000 йезиди в гр. Ш., 12 000 са били в плен, от които голяма част са убити. По време на същото интервю, чужденецът е посочил, че заплахата е била обща за всички йезиди, както и че Ислямска държава го е заплашвала и отпреди, тъй като е работил за американците. Административният орган е коментирал в решението си единствено и само едно от сочените от чужденеца обстоятелства, а именно, че е бил заплашван заради работата му за американците. Липсват каквито и да било съображения за религиозната принадлежност на чужденеца и за положението на кюрдите, йезиди в Ирак. Информация по този съществен за случая въпрос не може да се намери и в представените от ДАБ справки - справката от 24.01.2015 г., представена от ДАБ пред административният съд и тази представена пред касационната инстанция. Основателните опасения за преследване, основани на религия е едно измежду основанията, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Липсата на мотиви в административния акт по твърденията на чужденеца за опасенията му от преследване в страната му на произход заради религиозната му принадлежност е основание за отмяна на решението на ДАБ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд, стигайки до изводи, различни от направените в настоящото решение е постановил необосновано, поради което и неправилно решение. Решението следва да се отмени, а вместо това се отмени и решението на зам. председателя на ДАБ и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на чужденеца. При новото произнасяне, административният орган следва да се произнесе по молбата на чужденеца за бежански или хуманитарен статут, преценявайки основателността на твърденията му за наличие в него на основателени опасения за преследване поради религиозната му принадлежност на йезит. За целта, административният орган е необходимо да събере информация и изследва положението на йезидите в Ирак, да прецени основателността на твърденията на чужденеца, че те са преследвани от Ислямска държава, както и обективната ситуация в района в Ирак, от който идва чужденецът. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав