Решение № 13835 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5311/2013 г.

Решение № 13835 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5311/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Асен Богданов Маринов от гр. София чрез процесуален представител адв. Екатерина Иванова против Решение № 768/06.02.2013 г., постановено по адм. дело № 7590/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-220-6500/441 от 30.09.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация на схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., с което на жалбоподателя е отказана субсидия в размер на: 7233,37 лева по СЕПП; 974,63 лв. -по СНДП и 6219,64 лева по НР1. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основните доводи в касационната жалба се съсредоточават върху необосноваността на изводите на съда относно валидността на оспорения административен акт досежно подписа на издателя в издадения административен акт под формата на електронен документ. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно-производствените правила и приложението на материалния закон. Обосновано е прието, че атакуваният административен акт е издаден от административен орган, притежаващ материална компетентност по чл. 20а от ЗПЗП във формата на електронен документ по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ГПК и е подписано от Румен Порожанов с универсален електронен подпис /УЕП/ - професионален, удостоверен със сертификат номер 10012243 на Борика Банксервиз АД В -Trust и в периода на неговата валидност от 27.04.2011 г. до 26.04.2012 г. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) усъвършенстваният електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от закона, има значението на саморъчен подпис. Установено е безспорно, че в случая професионалният електронен сертификат е придружен с удостоверение на Борика Банксервиз АД В -Trust като този сертификат е за универсален електронен подпис. Съгласно § 42 от ДР на ЗЕДЕП (ДВ, бр. 100/2010 г.) всички удостоверения за усъвършенстван и универсален електронен подпис, издадени до влизането в сила на този закон, се приравняват на удостоверения за квалифициран електронен подпис. При тази фактическа установеност са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК