Решение № 15457 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2014 г.

Решение № 15457 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), против Решение № 1481/10.03.2014 г., постановено по а. д. № 10596/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-16-317/3.08.2012 г. на началника на ДНСК, с която на Мирослав Павлинов Павлов, на длъжност главен инспектор в РО НСК София, при РДНСК - ЮР, е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение". Недоволен от решението, началникът на ДНСК го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Павлов против Заповед № РД-16-317/3.08.2012 г. на началника на ДНСК. Ответната страна - Мирослав Павлинов Павлов, чрез представен писмен "Отговор на касационната жалба", поддържа становище за неснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото в касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от състава на АССГ. Тя фактически не се оспорва от касатора, въпреки направения довод за необоснованост на решението. При правилно установената фактическа обстановка, жалбата на началника на ДНСК се явява неоснователна. Доводите за необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са заявени, но не са мотивирани и обосновани. При така допуснатото нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, ВАС, поради непосочването им, не е в състояние да разгледа тези доводи за наличие на касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и да се произнесе по тях. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон също е неоснователен. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, освен другите задължителни атрибути, следва да съдържа и "служебните задължения, които са били виновно нарушени". При това, нарушените такива трябва да се посочат конкретно, чрез цитиране на тяхното съдържание, нормативния акт и съответния текст от него, от който те произхождат и който акт вменява изпълнението им. В случая деянието на Павлов е описано подробно от фактическа страна - като негови действия и бездействия. Защо обаче това поведение е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, не става ясно от заповедта. Общото посочване за нарушени "служебни задължения" съгласно длъжностната характеристика на служителя и задълженията му по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, не съставлява изпълнение на цитираното задължение по чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Допълването на посочената от съда липса с изложеното в касационната жалба, предмет на разглеждане, не може да санира допуснатото нарушение. Съдът разглежда законосъобразността на административния акт съобразно вида и съдържанието му към момента на издаване, поради което е недопустимо, чрез по-късното излагане на доводи, при това от друг орган, различен от издателя на акта, той да бъде допълван и саниран. По изложените съображения и при неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила обжалваното решение. Павлов е направил искане за присъждане на направените от него разноски по делото пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява основателно. В същото време обаче, по делото не са представени доказателства за направени такива разходи изобщо и за техния размер. По изложените съображения, искането следва да се отхвърли като недоказано. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, състав на Пето отделение