Решение № 5454 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Белчинска, [ЕГН], от гр. София, подадена чрез адв. И. Михайлова, против Решение 4907/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 8991/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с твърдение за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията. В подкрепа на защитната теза посочва, че постъпилата сума на правителственото дарение в размер на 144 112,48 лв. по сметка на ЕТ е следвало да бъде сторнирана. Счита, че фактическата обстановка не е изяснена в цялост, тъй като по делото не са приобщени относими доказателства. Отправя алтернативни искания за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира сторените разноски. Ответната страна - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Зарева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в хода по същество. Отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 863 лв., съгласно представена молба-списък. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, с позиция за отсъствие на наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискванията по чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221919007509-091-001/31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с Решение 941/22.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установения резултат за данък върху доходите от стопанска дейност на Д. Белчинска-Стоянова с ЕТ Д. Любомирова за периодите от 21.03.2013 г. до 31.12.2018 г. намаление на данъчната загуба и установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2017 г. при проведена ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, в общ размер на 11 184 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 075,85 лв. Административният съд е приел, че ревизионното производство с посочения предметен обхват е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221919007509-020-001/25.11.2019 г. Констатациите и предложенията на органите по приходите за установяване на задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221919007509-092-001/26.05.2020 г., издаден от определените със ЗВР органи по приходите. Въз основа на него и при липса на депозирано възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК е издаден процесният РА. Фактическите установявания по делото следват извършените процесуални действия от ревизиращия екип, изяснените обстоятелства по случая при ревизията и изводите, довели до корекция на декларираната данъчна загуба от ЕТ за периодите от 21.03.2013 г. до 31.12.2018 г. и установяването на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2017 г. Не е било спорно, че през ревизирания период Д. Белчинска-Стоянова е местно физическо лице съгласно чл. 4 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДФЛ. След извършен анализ на събраните доказателства и съпоставка на имущественото състояние на РЛ, органите по приходите са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, изразяващи се в наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото състояние на физическото лице. В хода на ревизията са връчени уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 ДОПК, с което задълженото лице е било информирано, че производството ще премине по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124 ДОПК. При определянето на данъчните резултати са взети предвид подадените ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ от лицето, СД по ЗДДС от ЕТ, както и доходите на съпруга Л. Стоянов, с които е компенсиран недостигът на финансови средства за 2013 г. в размер на 15 785,44 лв., за 2014 г. в размер на 37 565,93 лв. и за 2018 г. в размер на 4 671,49 лв. По искане на жалбоподателката е допусната съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 23.05.2023 г. Констатациите и отговорите на вещото лице по поставените задачи са обсъдени по същество. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и неоснователна по изложените мотиви в решението. В рамките на извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдена валидността на оспорения РА като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК. В хода на ревизията не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата срещу РА административният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателката и е приел, на първо място, че изводите в РА за необходимост от корекции на декларираните финансови резултати на ЕТ за периодите от 2015 г. до 2018 г. са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. На следващо място, спорът по делото е пренесен към облагането с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и изложените конкретни аргументи в тази част на жалбата. Според съда не отговарят на обективните факти твърденията за възприемане на нулево салдо на първия ревизиран период и несъобразяване с резултатите от ревизията на съпруга Л. Стоянов. Подробни съображения са изложени във връзка с издадения АУПДВ от 25.08.2020 г., с който се установява задължение за връщане на получената безвъзмездна помощ по ПРСР. Прието е, че за данъчното облагане на физическото лице в случая е неотносимо дали сумата в размер на 144 112,48 лв. следва да бъде възстановена. Дори при това положение обаче, евентуалното възприемане на защитната теза няма да се отрази върху законосъобразността на РА в тази част, а само при формирането на данъчната печалба на ЕТ по реда на ЗКПО. Действието му ще настъпи в един бъдещ период, който не касае ревизията. Така постановеното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба се прави опит да се обоснове неправилна преценка на събрания доказателствен материал по делото, но същият е възприет и обсъден по обективен начин в мотивите на съдебния акт. Релевантните обстоятелства относно дейността на ЕТ по повод сключения Договор 23/110769 от 2013 г. с ДФ Земеделие, както и семейното, имуществено и финансово положение, разходите и източниците на доходи на Д. Белчинска (видно от приложеното Решение от 27.11.2020 г. по гр. д. 52834/2019 г. на СРС, л. 144-5 от делото) за процесните данъчни периоди, са установени в хода ревизионното производство. Извършената служебна проверка от касационната инстанция по приложението на материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, не води до различен извод по отношение на извършените корекции с процесния РА по реда на чл. 77, чл. 54, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68 ЗКПО за периодите от 2015 г. до 2018 г. Касаторът не навежда конкретни оплаквания в тази част на спора. Между страните по делото не е налице спор по фактите в останалата част, касаеща установените обстоятелства от органите по приходите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за 2015 г. и 2017 г. Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързано с направеното доказателствено искане за снабдяване с всички доказателства по адм. дело 12289/2021 г., 36 с-в. Първоинстанционният съд е уважил относимите доказателствени искания на процесуалния представител на жалбоподателя по делото, включително по молбата от 20.04.2022 г. за издаване на съдебно удостоверение с цел да бъдат представени Решение 947/22.05.2021 г., постановено по жалба срещу РА Р-22221919008089-091-001/31.03.2021 г. и за назначаване на съдебна експертиза. Не са заявени конкретни факти и обстоятелства, които е необходимо да бъдат изследвани допълнително с оглед преценката за законосъобразност на обжалвания РА. Освен това, в с.з. на 23.05.2023 г. решаващият съд е напомнил на процесуалния представител за издаденото съдебно удостоверение преди близо 1 година (л. 153 от делото). На този етап от процеса е недопустимо да се коригира пропускът на защитата. Съгласно чл. 219, ал. 2 АПК, не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Решаващият съд е съобразил фактите по делото и аргументите на страните, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, при изграждане на изводите си по основния спорен въпрос дали органите по приходите са обосновали хипотеза по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията на Д. Белчинска-Любомирова по особения ред и съответно, дали жалбоподателката е опровергала по пътя на насрещното доказване фактическите констатации в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. В подкрепа на този извод е и представеното от процесуалния представител на касатора Решение 12118/07.12.2023 г., постановено по адм. дело 5020/2023 г. по описа на ВАС, с което е отменен АУПДВ 23/311/00768/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8754 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Очевидно касаторът игнорира напълно разликата между финансовите резултати на предприятието на ЕТ за периодите от 21.03.2013 г. до 31.12.2018 г. и установените с РА задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2017 г. Съвкупната преценка на доказателствата в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК води до извод, че правилно заключението по ССЕ не е кредитирано от съда в тази част на спора. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение на Административен съд София град за правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Крайното заключение по същество се споделя, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 1 863 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,