Решение № 12613 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6943/2022 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. И. Д. в качеството му на управител и представляващ Еднолично дружество с ограничена отговорност "БЕСТ СЪПЛАЙ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [жк], [адрес], с ЕИК204496713, чрез адвокат Ц. Левашка, член на АК - Варна, със съдебен адрес в гр. Варна, ул. "Д-р Пискюлев", 47а, ет. 1, чрез адвокат Ц. Левашка, против решение 168/11.02.2022г. на АС-Бургас по адм. дело 1254/2021г. С него се отхвърля жалба от представляващия дружеството против Разпореждане Р-12-31/28.04.2021г. на заместник - председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което са определени нива на запаси от котелни горива за извънредни ситуации 7.935 тона, за периода 01.07.2021г.-30.06.2022г. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до необосновани изводи на съда и в нарушение на материалния закон, че дружеството има качество на "задължено лице" по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН вр. с §1, т. 11 от ДР от ЗЗНН, съответно, че е длъжно да създаде, съхранява и обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в посочените с разпореждането количества и относно съдържанието на понятието "енергиен продукт". Поддържа, че не е задължено лице, тъй като не е осъществявало ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ 1099/2008 и тежки горива през предходната година. Поддържа, че е установено, че безспорно дружеството е извършвало ВОП на смазочни масла, в т. ч. базови масла, като няма констатации за внасяне на тежки горива. В тази връзка поддържа, че посочените в приложение А, глава 3.4 т. 20 от регламент /ЕО/ 1099/2008 смазочни масла не са горива, следователно не могат да бъдат причислени към енергийните продукти в Приложение А, гл. 3.4. по смисъла Регламента. Тежките горива също не са определени в това приложение, а са посочени само в ЗЗНН в отклонение от формулировката на чл. 2, буква "и" и чл. 3 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. Тежките масла биват газьол, тежки горива и смазочни масла. От последното следвало, че смазочните масла влизат в множеството на тежките масла, но това не ги прави автоматично тежки горива. Тежките горива са посочени отделно в чл. 2 и чл. 4, от ЗЗНН от енергиите продукти по Приложение А, глава 3.4. от Регламент ЕО 1099/2008г. на Европейския парламент и на Съвета. От своя страна, смазочните масла не са автоматично тежки горива, което пък се определя от цвят, разреждане и вискозитет, които обстоятелства не са изследвани в административното производство и пред съда. Поддържа, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила като не са отчетени допуснатите нарушения на общностното право. Ответникът, Заместник - председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Свеждат се до съображенията, че с Директива за изпълнение ЕС 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета, са въведени нови изисквания относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите, за да се избегне изчисляване по две различни формули на количеството нафта. В чл. 1, т. 1 от тази директива е изменен чл. 2, б. "и" на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009г., като е посочено, че запаси от нефт означава запасите от енергийните продукти, изброени в глава 3.4. от Приложение А към Регламент /ЕО/ 1099/2008. Също така, че чрез транспониране на Директива на Съвета 2009/119/ЕО законодателят е предвидил в ЗЗНН към нефта и нефтопродуктите от Приложение А, глава 3.4. от Регламент ЕО1099/2008 да се добавят и тежките горива. Поддържа също така, че дейностите по внос на ВОП на всички продукти от приложение А, без изключения, не са в кумулативна връзка, а е достатъчно да има ВОП и само на един от изброените продукти. При транспониране на Директивата в ЗЗНН без да се изброява изчерпателно със съюзът "и" е прибавил и тежките горива, но не в кумулативна връзка. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното Разпореждане Р-12-31 от 28.04.2021г. на заместник - председател на държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", с което се разпорежда като определя на дружеството нива на запаси за извънредни ситуации за периода 1.07.2021г. - 30.06.2022г. по видове, а именно котелни горива 7.935 тона. Възраженията на представляващия дружеството са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Възраженията са, че разпореждането не съдържа фактически основания, а само правни, налице е противоречие с материално правни разпоредби като неправилно е определено нивото на запаса, вследствие неправилно приложена утвърдената със Заповед Д-10-214/4.08.2020г. "Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4. от регламент /ЕО 1099/2008 и на тежки горива, в равностойност на нефт". На следващо място, поддържа, че е нарушена целта на закона, поради нарушение на принципа по чл. 6 АПК за съразмерност, което води до формиране на загуби, без възможност за генериране на приходи, които са вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От заключение на назначената съдебно счетоводна/икономическа/ експертиза е установил фактите от значение за проверка на използваната методика, фактите относно установяване на релевантните за спора количества и при изчисляване на нивото на запаса, като е извел същата стойност, както в обжалваното разпореждане. Съдът е отговорил на всички възражения и въпроси на жалбоподателя относно компетентността на административния орган, относно спорът задължено лице ли е дружеството, относно спазването на методиката, относно спазването на общностното право и тези мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. Касационните доводи, повтарящи същите възражения не се обсъждат, тъй като се споделят напълно. В касационната жалба се поддържат и доводи, които не са поддържани пред първата инстанция и се изразяват в това, че се оспорва качеството задължено лице на дружеството, тъй като установените ВОП на смазочни масла, в т.ч. базови масла не са енергийни продукти, посочени в приложение А, глава 3.4. от Регламент ЕО1099/2008. Те са посочени в глава 3.4.20 като смазочни материали, но за да са тежки горива и в такъв смисъл енергийни продукти по смисъла на Директивата е следвало да се установи цвят, разреждане и вискозитет, което не е извършено от административния орган, поради което е налице нарушение при издаване на разпореждането, поради което е незаконосъобразно. Поддържа се, че изискването за ВОП се отнася за енергийни продукти и тежки горива, които са в кумулативна връзка. Тези доводи са неоснователни. Задължено лице съгласно разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти, като част от общото количество запаси за извънредни ситуации в Република България. Вътрешнообщностни пристигания, съгласно определението в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗНН са доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент ЕО 1099/2008 и на тежки горива, представляващи пристигания по смисъла на чл. 3, параграф 3 от регламент ЕО 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31.март 2004г. за статистиката на Общността, свързана с търговията на стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент ЕИО 3330/91 на Съвета, наричан по нататък "Регламент ЕО 638/2004. Така цитирани разпоредбите не разграничават в изброяването в Приложение А глава 3.4 от Регламент ЕО 1099/2008 на нефтопродуктите дали част от тях са енергийни продукти и/или част от тях не са енергийни продукти, поради което изброяването в глава 3.4 се отнася и за 3.4.20, в която са посочени като енергийни продукти, нефтопродуктите "смазочни материали"-въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията. Използват се главно за намаляване на триенето между работни повърхности. Включват всички завършени категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в грестта, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочни масла. Въпросът дали смазочните масла, внасяни от касатора покриват характеристиката на течни горива, е извън предмета на спора, но при положителен отговор е още едно фактическо и правно основание за признаване на качеството "задължено лице". По отношение възражението против назначената експертиза и приетото заключение на вещото лице, касаторът е направил възражения и в първата инстанция, но не е направил искане за нова, допълнителна или повторна експертиза, поради което повдигнатите фактически въпроси не могат да намерят отговор в касационната инстанция, която преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Изводите на настоящата инстанция не се променят и не са в противоречие с постановеното решение на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение