Решение № 14423 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16457/2013 г.

Решение № 14423 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16457/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асен Илиев Киров срещу решение № 4387 от 02.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3453/2013 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му. Ответната страна - началникът сектор "Охранителна полиция" при 07 РУП - СДВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС София - град отхвърля жалбата на Асен Илиев Киров против заповед рег. № 27/13.01.2004 г. на началник сектор "Охранителна полиция" при 07 РУП-СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, с искане за обявяване на нейната нищожност. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата срещу оспорената заповед по отношение на нейната нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК за процесуално допустима, поради което разглежда същата по същество. Съдът подробно е разгледал всички възможни основания водещи задължително до нищожността на оспорения административен акт, като е обсъдил доводите на жалбоподателя и обосновано е приел, че основания за обявяване на заповедта за нищожна липсват. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Решението с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за обявяване на нищожност на заповед рег. № 27/13.01.2004 г. на началник сектор "Охранителна полиция" при 07 РУП-СДВР е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. За да е налице нищожност на административния акт следва допуснатите нарушения при постановяването му да са от степен, която да прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир, каквито в конкретния случай не са налице. Обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая актът не страда от пороци, които да обусловят нищожността му. Аргументирано е заключението на решаващия съд, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - началник сектор "Охранителна полиция" при 07 РУП-СДВР. Изложени са подробни мотиви защо съдът не приема направеното възражение за липса на компетентност на лицето, издало заповедта. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г., отм., в сила от 12.07.2006 г.) дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения, като в ал. 2, т. 3 от същия чл. е предвидено наказанията по чл. 238, т. 1 - 3 да се налагат със заповед на ръководните служители. Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 238, т. 2 от ЗМВР (отм.) и чл. 200, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (отм.) е издадена от компетентен орган - началник сектор "Охранителна полиция" в 07 РУП-СДВР по смисъла на чл. 240, ал. 2, т. 3 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 195, т. 2 от същия закон, придаващ качеството ръководни служители на служителите от началник сектор и нагоре, какъвто се явява административният орган, издал обжалваната заповед. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в нейна полза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,