Решение № 5987 от 16.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Божанов, чрез пълномощника му адвокат Вълев, срещу Решение 31 от 24.01.2022 г. постановено по адм. дело 552/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска отмяна на решението, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, при евентуалност да бъде отменено и да бъде уважен предявеният от него иск. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Алексиев в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспорения съдебен акт. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по предявените от А. Божанов, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора обективно съединени искове за обезщетяване на претърпяна имуществена вреда, произтичаща от отменен със съдебно решение електронен фиш, издаден от ОД на МВР Стара Загора, чиито размер е основан на заплатена от него сума, представляваща 70% от наложената глоба, за законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на установяване на незаконността на електронния фиш до предявяване на иска, и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основаващи обезщетяване на твърдените за причинени имуществени вреди, при което е отхвърлил предявените искове. Решението е валидно допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца са надлежно реализирани в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Съдът е указал доказателствената тежест на ищеца, включително и за установяване на твърдяната за причинена вреда с изрично разпореждане и е събрал всички посочени от него доказателства, при което не е допуснато нарушение на сочената в касационната жалба разпоредба на чл. 171, ал. 5 АПК. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял твърдяната за причинена имуществена вреда. Адресат на отменения електронен фиш е ищецът като законен представител на търговско дружество, съответно по негова жалба същият е отменен с влязло в сила съдебно решение.Наложената с фиша глоба обаче не е заплатена от него, а от търговското дружество, собственик на превозното средство, в допустимия от закона редуциран размер, при което не е налице накърняване на имуществената сфера на ищеца от незаконосъобразния акт. В случая липсва елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата,а отсъствието на който и да е от елементите от фактическия състав води до неоснователност на претенцията. Обстоятелството, че касаторът е управител на заплатилото глобата търговско дружество, не води до изведения в касационната жалба извод, че същото е заплатило сумата от негово име и за негова сметка. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и следва да бъде уважено за сума в размер от 100 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, която следва да му бъде заплатена от касационния жалбоподател. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение