Решение № 4390 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2012 г.

Решение № 4390 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) против решение № 1218 от 7.03.2012 г., постановено по адм. д. № 5183/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответницата - Фани Любомирова Давидова-Пенева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отказ, обективиран в писмо № ДОИ-7/16.05.2011 г. на председателя на ДКЕВР да предостави достъп до обществена информация на Фани Давидова-Пенева, а именно заявление вх. № Е-14-01-19/14.05.2008 г. от Топлофикация - София" ЕАД и заявление вх. № Е-13-32-18/15.05.2008 г. от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ и е постановен в нарушение на предписаната от закона форма. Съдът е изложил съображения, че исканата информация е обществена, тъй като касае информация за изменение на цени на електрическа и топлинна енергия, които са регулирани от ДКЕВР. Цитирал е нормите на чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 31, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), регламентиращи принципите при изпълнение на правомощията на комисията за ценово регулиране. Позовал се е на нормите на чл. 27 и чл. 28, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), регламентиращи хипотезите, при които енергийните предприятия подават заявления и е направил извод, че съдържащата се в заявленията информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Посочил е, че без информацията, съдържащата в заявленията на дружествата жалбоподателката не би могла да си състави ясно мнение относно дейността на регулатора и дали цените са определени въз основа на обективни критерии. Съдът е приел, че оповестяването на предложенията за утвърждаване на нови цени или изменение на действащите по реда на чл. 36а от ЗЕ и чл. 29 от НРЦЕЕ включва само предложените нови или изменените стари цени, като крайна сума, но не и обосновката за това какво налага промяната на цените, като тази информация не може да спомогне за съставяне на мнение относно дейността на задължения субект ДКЕВР за извършването на неговата дейност и конкретно спазване на законовите критерии и принципи при определяне на цените на електрическата и топлинната енергия. Направен е извод, че независимо от отказа на дружествата, подали заявленията за предоставяне на същите, то е осъществена хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като е налице надделяващ обществен интерес, като в случая е налице и хипотезата на чл. 17, ал. 2 вр. § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е, че на Фани Давидова-Пенева е предоставен достъп до всички материали по преписки № ПЦ-74/2008 г. и № ПЦ -87/2008 г., описани подробно в акта с изключение на заявленията на енергийните предприятия за утвърждаване на цени. Съгласно правилото на чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, и операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. Следователно законодателят е гарантирал публичността на предложенията. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че това законодателно решение не е гаранция за прозрачност в дейността на задължения субект, тъй като не дава възможност да се направи извод какво обосновава предложението за нови цени, респективно за изменение на действащите. В правомощията на регулаторния орган е да образува цените на енергията, а не само да утвърждава предложените от енергийните предприятия. Анализът на разпоредбите на чл. 21, т. 6 от ЗЕ в редакцията му към датата на постановяване на акта (правомощие на комисията, свързано с регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон), чл. 30, ал. 1 от ЗЕ (цените, подлежащи на регулиране от комисията) и чл. 32, ал. 1 от ЗЕ (комисията може да регулира цените чрез определяне на горна граница на цени или приходи, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии) налага извода, че енергийните предприятия не притежават правомощие да определят цената на електрическата енергия (само да предлагат) и регулаторният орган е този, който съобразявайки се с правомощията по закон и спазвайки принципите и методите на ценообразуването на електрическата и топлинната енергия, регулира цената им като я определя. В подкрепа на този извод е и писмото на "Топлофикация София" ЕАД от 14.05.2008 г., с което се прилага заявление за утвърждаване на коригирани цени, съгласно указанията на ДКВЕР, като такова заявление е депозирано и от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Тези обстоятелства се установяват от неправилно приложените като доказателства по делото преписки, ведно със заявленията на двете енергийни предприятия. По този начин преди да разреши спора по същество съдът е осигурил достъп до исканата от жалбоподателката Фани Давидова Пенева информация и преди да е направена преценката за законосъобразност или не на оспорения индивидуален административен акт. Съдържащата се информация в заявленията на дружествата не е обществена и не може да бъде предоставяна по реда на ЗДОИ. Двете енергийни предприятия притежават лицензии за производство на електрическа и топлинна енергия и за пренос на топлинна енергия и няма пречка да участват на пазара за производство на електрическа енергия (чл. 91, ал. 1 вр. чл. 92, т. 3 от ЗЕ) т. е. при наличие на конкуренция. Разпоредбите на чл. 18, ал. 1 вр. ал. 3 и 4 от ЗЕ задължават председателя на комисията, нейните членове и служителите на нейната администрация да не разгласяват информация, която създават и съхраняват и която им е станала известна при изпълнението на задълженията им по този закон, съдържаща се, в списък на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна, който включва и информация, обявена за търговска тайна от заявителите и лицензиантите при условията на закона. Следователно наличието на цитираното условие, изключва приложението на ЗДОИ. Освен това ценообразуващите елементи заложени в заявлението за утвърждаване/изменение на цени се обсъждат в доклад, изготвен от експерти, който се приема от ДКЕВР, публикува се в интернет страницата на комисията и се разглежда в открито заседание. В правомощията на регулатора е да прави корекции в предложените от дружествата ценообразуващи елементи съгласно действащата нормативна уредба. Следователно ДКЕВР определя цените, при ценообразуващи елементи, които утвърждава независимо от заявените от енергийните предприятия. Ето защо от заявленията на енергийните предприятия не може да се черпи информация дали регулаторният орган ще спази принципите залегнали в ЗЕ при ценообразуването т. е. дали определената цена ще бъде в съответствие с изискванията на закона. От изложеното следва, че информацията, съдържаща в заявленията на енергийните предприятия не е обществена, поради което и отказът за предоставянето им е законосъобразен. Като е направил извод в обратния смисъл Административен съд София град е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Фани Любомирова Давидова-Пенева се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,