Решение № 27 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2014 г.

Решение № 27 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе, срещу решение № 12 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 55/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът "Еконт Експрес" ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе не е взел отношение. Ответникът Илиян Йорданов Георгиев от гр. София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба и моли решението - предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция, да бъде отменено. Ответникът Мариян Кънчев Ранчев от гр. Горна Оряховица не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 12 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 55/2014 г. Административният съд - гр. Русе, II състав, е отменил задължителни предписания по т. 1 и 2, отразени в протокол за извършена проверка изх. № 3208 от 14.12.2013 г. на инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе, потвърдени с решение изх. № 0104/0085 от 2.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съдът е приел, че административният орган не е изложил фактически основания, въз основа на които са издадени предписанията по т. 1 и 2 от протокола, отнасящи се до всички работници и служители в Логистичен център "Еконт" - София, и офис Горна Оряховица. Констатирано е нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на постановения административен акт. Решението - предмет на съдебен контрол от касационната инстанция, не страда от визираното в настоящата жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че на 10.12.2013 г. по работни места, както и в периода от 11.12.2013 до 13.12.2013 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе, са извършили проверка в административната сграда на дружество "Еконт експрес" ООД. От ведомостите за трудови възнаграждения за м. юли 2013 г. са установили, че работодателят е направил удръжка за преразход на гориво в размер на 3 лв. на Илиян Йорданов Георгиев на длъжност "куриер по маршрут", без да е налице съгласието на работника. Такава удръжка и на същото основание в размер на 6,80 лв. е налице и по отношение на Мариян Кънчев Ранчев на длъжност "куриер логистик". Прието е, че е нарушена нормата на чл. 272, ал. 1 КТ. С оглед на тези констатации и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ са издадени процесните предписания по т. 1 и 2 от протокол за извършена проверка изх. № 3208 от 14.12.2013 г. С тях работодателят е задължен да изплати удържаните без съгласие суми от трудовите възнаграждения на работниците и служителите в ЛЦ - "Еконт" - София, за периода 2011, 2012 и 2013 г. Същото предписание и за същия период от време е издадено и по отношение на удържани суми от трудовите възнаграждения на работниците и служителите в офис Горна Оряховица. От съдържанието на констативната част на цитирания протокол за извършена проверка се установява, че работодателят е извършил посочените удръжки само през м. юли 2013 г., и то по отношение на двама работници, а предписанията се отнасят до удържани без съгласие суми от трудовите възнаграждения на всички работници и служители в центровете на дружеството в гр. София и гр. Горна Оряховица, и то за периода от 2011 до 2013 г. включително. В констативната част на протокола липсват каквито и да било данни за нарушения на разпоредбата на чл. 272, ал. 1 КТ по отношение на всички останали работници и служители на дружеството в този център и в този офис. Правилно първоинстанционният съд е приел, че задължителните предписания представляват административен акт и като такъв те следва да отговарят на изискванията както на специалния закон - чл. 404 КТ, така и на общия закон - АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква като задължителен реквизит на административния акт излагане на фактически основания за издаването му. При липса на такива в константната съдебна практика се приема, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което задължително води до отмяната му. Административният орган не е обсъдил също така в посочените два случая налице ли са били предпоставките за реализиране на имуществената отговорност на работниците по Кодекса на труда и на какво основание са удържани сумите от трудовото възнаграждение. Не е бил изследван и въпросът дали е налице трудов спор, разрешаването на който не е от компетентността на инспекциите по труда. По изложените съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,