Решение № 68 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2023 г.

Решение № 68 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2023 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител – Д. Г., назначен на длъжност "главен експерт" в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство" към Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) в Министерството на иновациите и растежа (МИР), срещу Решение № 5344/09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 4020/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район [район], [улица], е отменено негово Решение № РД-11-1414/11.11.2021 г. за определяне на финансова корекция по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16 RFOP002-2.001-1264-C01 в максимален размер от 749 800,00 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) финансова подкрепа. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Тезата за недопустимост на атакувания съдебен акт е аргументирана по съображения, че жалбата против оспореното решение на ръководителя на УО (РУО) на ОПИК 2014-2020 г. е депозирана в съда повече от три месеца след връчването на процесното волеизявление, което е в противовес с правилото на чл. 149, ал. 1 АПК, регламентиращо 14-дневен преклузивен срок за съдебно обжалване на административните актове. В тази връзка касаторът твърди, че обратно на изложените от жалбоподателя в първоинстанционното производство доводи, процесните правоотношения се регулират от разпоредбите на Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, приета с ПМС № 243 от 20.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г. (Наредбата) и доколкото Наредбата възприема момента на изпращането на съобщението чрез ИСУН за дата на неговото получаване от съответния адресат, то в случая и предвид данните по делото, оспорването се явява просрочено. Според касатора съдът не само не е съобразил този факт, но и не се е произнесъл по възражението, наведено пред него в тази насока, което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Касаторът мотивира становище и за неправилност под формата на необоснованост и несъответствие с материалния закон на съдебното решение. Поддържа, че съдът не е обсъдил материалите по прокурорска преписка № 849/2020 г. и по досъдебно производство № 26/2020 г. и не е взел предвид вече постановеното решение на тричленен състав на Върховния административен съд по аналогичен правен спор. Счита, че твърдението за нарушение на принципите на икономичност, ефективност и ефикасност се явява доказано, доколкото несъобразяването на целите винаги води до заключение за недобро съотношение между разходваните ресурси, предприетите действия и заложените резултати, а фактът, че ресурсът не функционира, обуславя извод за нецелево разходване на безвъзмездните средства. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба и потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт като съответстващ на всички основания за законосъобразност. Моли за присъждане на направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД, представлявано от управителя – А. А., в писмен отговор, подаден чрез адв. Х. К. от Софийска адвокатска колегия (САК), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД е отменено Решение № РД-11-1414/11.11.2021 г. на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция по АДПБФП № BG16 RFOP002-2.001-1264-C01 в максимален размер от 749 800,00 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от ЕСИФ финансова подкрепа. За да отмени атакувания административен акт, АССГ е установил от фактическа страна, че "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД е бенефициер по сключен с Министерството на икономиката (МИ) АДПБФП № BG16 RFOP002-2.001-1264-C01. Максималният размер на предоставяната безвъзмездна финансова помощ (БФП), видно от чл. 3. 2. АДПБФП, е 749 800,00 лева. Основната цел, заложена по проектното предложение (ПП) на бенефициера, се състои в повишаване експертния капацитет и осигуряване устойчиво развитие на предприятието на българския и международен пазар на високотехнологични продукти и наситени на знание услуги. Посочени са и специфични цели, както следва: разширяване на гамата от предлагани софтуерни решения; повишаване капацитета на фирмата за разработка на програмни продукти от ново поколение и оптимизация на предлаганите услуги по сервиз и поддръжка на хардуер и софтуер. За изпълнението на целите е предвидено закупуването на адаптивно-аналитичен софтуер за обработка на голямо количество данни с машинно самообучение, който да осигури необходимата база за разработката на нови софтуерни решения с елементи на изкуствен интелект, които да представляват конкурентоспособен продукт, както на национално, така и на световно ниво. Активът е закупен от "НОВАНОР" ООД въз основа на договор BG16 RFOP002-2.001-1264-C01/Su01, в следствие на което проектът е заявен като предсрочно изпълнен, а бенефициерът е получил всички плащания по него в общ размер на 749 800,00 лева. При извършена на 07.03.2018 г. внезапна проверка на мястото на изпълнението на АДПБФП е установено, че е демонстриран софтуер, визуализиращ се със сериен номер N9TT-9G0A-B7FQ-RANC, който е в работен режим и извършва технологични операции в работно време. В резултат на допълнително поискана информация от РУО на 16.04.2018 г., седмица по-късно – на 23.04.2018 г. бенефициерът е представил документи, удостоверяващи изпълнението на проекта. След преглед на получените документи е констатирано, че бенефициерът е предвидил закупуването на софтуера да допринесе за разработването на Интегрирана система за анализ, контрол и навигация на мрежа от превозни средства. Същевременно, представените с оглед доказване на изпълнението по проекта три договора съставляват сделки с услуги, които не кореспондират с така заложените цели и резултати. Формулирано е заключение за извършена от страна на "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД значителна промяна, която засяга естеството, целите и условията за изпълнение по сключения АДПБФП, и за използван не по предназначение актив. До бенефициера е изпратено уведомление по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, с което му е предоставена възможност за депозиране на искания и възражения. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение и е депозирал допълнителни писмени доказателства, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. е взел решение да приключи процедурата по администриране на нередност и в изпълнение на задълженията, произтичащи от отговорността му по чл. 143 и чл. 125 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) да изпрати преписката на Прокуратурата на Република България (ПРБ). Софийска районна прокуратура (СРП) и Софийска градска прокуратура (СГП) са отказали образуване на досъдебно производство при така изложените данни. На 04.05.2020 г. в ГД "ЕФК" е получено Постановление от 28.04.2020 г. на Специализирана прокуратура на Република България (РБ), с което на РУО са указани съвместни действия с Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) по проверка на единадесет административни договори за предоставяне на БФП, сред които и сключения с "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД – BG16 RFOP002-2.001-1264-C01. В хода на новото производство са извършени две проверки на място, при които не е осигурен достъп до инвестицията и не е установено нейното функциониране. След поискано съдействие от ДАНС, на РУО са предоставени касаещи случая материали по досъдебно производство № 26/2020 г. по описа на СО-СП, прокурорска преписка № 849/2019 г., за които е дадено разрешение по реда на чл. 198, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) за разгласяване. От документите, предоставени по посоченото досъдебно производство, РУО е направил заключение, че на местоизпълнението на административния договор не са открити инсталационни програми и/или инсталационни кодове на "Софтуер с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки". Открита е единствено демо версия на продукта. Наред с това, в преносимия компютър на "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД е открит файл, който разкрива постоянни връзки и систематични контакти между различни физически лица, представляващи бенефициера, от една страна, и избраното за изпълнител "НОВАНОР" ООД и "ДЕКАРТ" ООД, от друга, още преди сключването на АДПБФП. С оглед изложеното, РУО е стигнал до заключение за нарушение на принципите, визирани в чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 г., изразяващо се в целенасочено фиктивно неизпълнение на административния договор, в резултат на което е усвоил предоставената му БФП без да изпълни дейностите и целите, заложени по проекта. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът не е подал своето възражение и е депозирал допълнителни писмени доказателства, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. е потвърдил извода си, като е определил финансова корекция за нередност, квалифицирана по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности), в размер на 100% от предоставената БФП по засегнатия от нарушението договор. За изясняване на спорни по делото обстоятелства е допусната Компютърна техническа експертиза (КТЕ). От заключението по изготвената КТЕ се установява, че Адаптивно-аналитичен софтуер за обработка на голямо количество данни с машинно самообучение с наличен и за целите на експертизата е бил приведен в работно състояние, за което са приложени и съответните доказателства. Той е бил къстомизиран и внедрен при клиенти на дружеството "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Приел е, че бенефициерът е изпълнил точно задълженията си по сключения АДПБФП, което е установено както от внезапните проверки, така и от изготвената по делото КТЕ. Формулирано е заключение, че органът не е мотивирал по надлежния начин волята си, доколкото е посочил правно основание, което не изпълнява изискванията за конкретно нарушена правна норма от правото на Съюза и свързаното с него национално право, а фактическите твърдения са останали бланкетни. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил по жалба на "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД оспореното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Решението е недопустимо. Предоставената от чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) правораздавателна компетентност на съдилищата не е всеобхватна, а зависи най-напред от волята на засегнатия правен субект, и по-нататък – от процесуалните предпоставки за упражняването на правото на оспорване. Една от положителните предпоставки за упражняване правото на оспорване е спазването на преклузивния срок за съдебно обжалване на отразяващото се по неблагоприятен начин в сферата на адресата си властническо волеизявление. По аргумент от чл. 149, ал. 1 АПК индивидуалните административни актове, какъвто по своя характер е и атакуваното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., могат да се оспорят по отношение тяхната законосъобразност в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая, както правилно сочи касаторът, този срок не е спазен. Определената с оспореното решение финансова корекция е административна мярка, която има за цел да регулира баланса в отношенията между двете страни по сключения в рамките на ОПИК 2014 - 2020 г. АДПБФП. Предвид произхода на финансирането от ЕСИФ и датата, на която е сключен договорът – 20.06.2016 г., отношение към спорните факти има Регламент 1303/2013. Съгласно нормата на чл. 122, § 3 Регламента държавите членки гарантират, че не по-късно от 31 декември 2015 г., всеки обмен на информация между бенефициерите и управляващия орган, сертифициращия орган, одитния орган и междинните звена може да се извършва посредством електронните системи за обмен на данни. Според правилото на § 5 с. з., Комисията приема актове за изпълнение, предвиждащи подробни правила относно обмена на информация съгласно настоящия параграф. Въз основа на предвидената делегация е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 1011/2014 на Комисията от 22 септември 2014 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за предоставяне на определена информация на Комисията и подробни правила за обмен на информация между бенефициерите и управляващите органи, сертифициращите органи, одитните органи и междинните звена (Регламент за изпълнение 1011/2014), според чийто чл. 10, § 1 бенефициерите и органите, посочени в член 122, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1303/2013, добавят документите и данните, за които отговарят, и всички техни актуализации в електронната система за обмен на данни в електронен формат, определен от държавата членка, а според § 3 за дата на предаване на документите и данните от бенефициера на органите, посочени в член 122, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1303/2013, и обратно се счита датата на подаване по електронен път на информацията, която се съхранява в електронната система за обмен на данни. Регламентът създава само общата рамка на електронния обмен на документи. Според чл. 10, § 1, изр. 2-ро Регламент за изпълнение 1011/2014 държавата членка определя подробните условия за електронния обмен на данни в документа, в който се определят условията за предоставяне на подкрепа за всяка операция, посочена в член 125, § 3, буква в) Регламент 1303/2013. Но докато държавата все още не е изпълнила задължението си да регулира тази материя на национално ниво, а и дори след като го е сторила, регламентът намира приложение и уредбата му следва да бъде съобразявана, защото е част от вторичното право на Европейския съюз, която съдържа норми с директен ефект. Още повече, видно от Съображение 7 от Преамбюлната част на Регламента, този акт определя принципите и приложимите правила по отношение на предаването на документи и данни чрез системите, свързани с идентифицирането на страната, отговаряща за качването на документите и всяка тяхна актуализация. Очертаната важност на регулацията и нейното място в йерархията на нормативните актове задължава всеки правоприлагащ орган да я зачита. В този смисъл, действително, към датата на подаване на проектното предложение, а и към тази на сключване на АДПБФП, в правния мир не е съществувало правилото на чл. 13, ал. 1 Наредбата, според което електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН. Но доколкото правна норма със същия смисъл се е съдържала към този момент в наднационалната уредба на процесните правоотношения, то тезата на ответника, че срокът за обжалване не е започнал да тече с изпращането на съобщението чрез ИСУН, е несъстоятелна. Нещо повече – Наредбата е комплекс от процесуални норми, които се прилагат към нововъзникващите факти и обстоятелства, независимо дали същите са по повод вече сключени административни договори. В заключение, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че електронният обмен на данни към датата на сключване на процесния АДПБФП е една възможност за бързо осъществяване на кореспонденцията. С подаването на проектното предложение чрез тази система бенефициерът е избрал начина на комуникация. В последствие дори това действие е окачествено като съгласие за последващо съобщаване на съответните актове по ИСУН – Сравн.: чл. 13, ал. 5 Наредбата. След като е предпочетен този начин на кореспонденция, то бенефициерът е следвало да има предвид и законоустановения момент на съобщаване на волеизявленията, посочен най-напред в чл. 10, § 3 Регламента за изпълнение 1011/2014. От данните по делото се установява, че съобщението за изготвеното решение за определяне на финансова корекция, обособено като предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, е изпратено чрез ИСУН до адресата си на 11.11.2021 г. и е отворено на 22.03.2022 г. В този смисъл 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК, обуславящ допустимост на оспорването, е започнал да тече от 12.11.2021 г. и е изтекъл на 25.11.2021 г. (четвъртък, присъствен ден), а това прави и жалбата, подадена на 05.04.2022 г., недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни спорове съдебна практика на Върховния административен съд – Вж.: Определение № 46/03.01.2019 г., постановено по адм. дело № 14557/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Определение № 7090/27.06.2023 г., постановено по адм. дело № 6231/2023 г., VII о. на Върховния административен съд. По изложените съображения първоинстанционното производство се явява недопустимо. Постановеното решение следва да бъде обезсилено, а жалбата – да се остави без разглеждане, с прекратяване на производството. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "АЙ СИ ТИ СОЛЮШЪНС" ООД следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на иновациите и растежа - структурата, в която понастоящем се намира административният орган – издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт, разноски в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лева, представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение за един юрисконсулт в двете фази на съдебното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,