Решение № 11897 от 24.9.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2020 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение-Хасково" АД, подадена чрез пълномощник адвокат В. Тодоров, срещу решение 57/17.02.2020 г., постановено по адм. дело 1299/2019 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка рег.ПР1930306/26.09.2019г. на Дирекция Инспекция по труда Хасково. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната страна по жалбата Дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково взема становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че с оспорения акт се налага на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ на АД МБАЛ Хасково принудителна административна мярка работодателят да изпълни задължението си да осигури помещение за осъществяване на дейността на синдикалната секция към НС Защита на основание чл.46, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции. На основание чл.46, ал.2 от КТ работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им. В настоящия случай е налице изрично искане за предоставяне на помещение за синдикална дейност на синдикалната организация/секция/ на НС Защита изх.003/23.07.2019г. видно и безспорно от представеното удостоверение 10/20.05.2019г., НС Защита е легитимна синдикална организация с представителство при АД МБАЛ Хасково. С приложените писма се установявала не само липса на готовност на работодателя да осигури необходимите условия за нормално осъществяване на синдикалната дейност, а и тези писма са индиция за обратното, тъй като е оспорена легитимността на синдикалната организация, както и се е стигнало до противопоставяне на работодателя по отношение достъп до болницата от председателя на организацията. Заключава, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, спазвайки целта на закона. Решението на Адинистративния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл.168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл.146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за законосъобразно Предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка рег.ПР1930306/26.09.2019г. на Дирекция Инспекция по труда Хасково. Касаторът не е осигурил помещение в МБАЛ-ХасковоАД за осъществяване на дейността на синдикална секция към Национален синдикат Защита на основание чл.46 от КТ, който факт се признава и с изложеното на стр.2 от касационната жалба.Това обстоятелство съставлява неизпълнение на задълженията му по чл.46 от КТ и активира административния орган да издаде оспорения административен акт. Съобразно предл. 2-ро от визираната разпоредба, работодателите предоставят безвъзмездно на синдикалните организации за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции. При така установената фактическа обстановка, правилно съдът е приел законосъобразност на действията на АО по реда на чл.404 от КТ. Така и практиката на ВАС - Решение 15 от 03.01.2013г. по адм.д. 9220/2012г. на ВАС, VІ отделение. С касационната жалба се излагат възражения, че освобождаването на помещение за синдикална дейност за сметка на болнолежащите, ще бъде в противоречие не само със ЗЛЗ и сключения договор с НЗОК за брой легла, но и в противоречие с интересите на обществото.Така изложените възражения са изцяло необосновани и несъстоятелни, тъй като административният орган не е издавал разпореждане или предписание в сочения по този начин от страна на касатора смисъл. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,