Решение № 3410 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2009 г.

Решение № 3410 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е образувано по жалба на община Свиленград, представлявана от кмета на общината срещу Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково. Решението се обжалва в частта относно определените обезщетения за поземлени имоти с идентификатори 65677.001.579, 65677.001.580, в землището на гр. Свиленград. В съдебно заседание жалбата се поддържа, в подкрепа на възражения е ангажирана съдебно-оценителна експертиза. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, и заинтересованите страни, конституирани Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Национална агенция "Железопътна инфраструктура", Министерството на финансите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като страни в процеса на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС. Оспорват същата, молят за нейното отхвърляне, а по доказателствата - молят съдът да не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза. Жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С оспорения акт Министерски съвет на Република България, извършвайки отчуждаване за държавна нужда на части от процесните осем недвижими имота, собственост на община Свиленград, обстоятелство, което се установява от представените актове за общинска собственост и скици, е определил обезщетение, посочено в експертно заключение, прието като доказателство по делото. В него са посочени поименно дружества, участващи в сделки на земеделска земя в района на Свиленград. Оценителите са посочили, че предвид варирането на цената на имотите в твърде широки граници в зависимост от вида и местоположението на имотите, а също и целта за която се използват имотите, осреднена цена, предложена от тях не би се отразила върху пазарната им стойност. По тази причина оценяването е извършено по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която според тях в голяма степен отчита тези особености. Към експертното заключение не са представени нотариални актове, удостоверяващи извършени конкретни продажби. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи не само на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, но и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Настоящият съдебен състав многократно се е произнасял в рамките на отчуждителните производства, във фазата на съдебно обжалване, че дълбокото и трайно засягане на имущественото право на собственост чрез отчуждаване, чиято неприкосновеност е регламентирана от Конституцията на Република България, е изключение от правилото и има действие само, ако държавната нужда не може да бъде удовлетворена по друг възмезден начин и след предварително и равностойно обезщетяване. Равностойността, като принцип в Конституцията, означава определяне на стойността, който собственикът би получил, в случай че по свободна воля и желае отчужди по възмезден начин имота си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит, чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Никъде - нито в Конституцията, нито в ЗДС, като начин на определяне на предварителното и равностойно обезщетение, не се сочи нормативноопределена цена, без значение от кой нормативен акт. По тази причина, самият подход на оценяващия, приет в обжалваното решение от административния орган - Министерски съвет на Република България, е принципно погрешен, поради което приложен, като краен резултат, не би могъл да доведе до верни изводи, т. е. до пазарни цени на имотите. Подробната регламентация на методиката на оценяване в § 1а от ДР на ЗДС изключва прилагането по аналогия на каквито и да било други норми, още повече когато са от нормативен акт, по-нисш по степен и юридическа сила. По изложените съображения решението в обжалвана част - досежно оценката на отчуждаемите имоти, като постановено в противоречие със закона, е незаконосъобразно. В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е извършило оценяване на отчуждаемите имоти по методиката, посочена в § 1а ДР на ЗДС, като е дало пазарни по см. На чл. 32, ал. 2 от ЗДС цени на имотите. Заключението му е оспорено от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни. Към него са представени копия от нотариални актове за сделки с подобни земеделски земи в срока по § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС. От заключението се установява, че средната пазарна стойност на земята в този район, възлиза на 18981 лв. Съобразно тази цена, оценката на имотите следва да се увеличи общо на 18981 лв. за двата имота. В тази насока следва да се измени решението на МС в обжалваната част. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение