Решение № 4857 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2009 г.

Решение № 4857 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лейк Фиш" ООД, гр. Смолян, против решение № 13007 от 1.12.2008 г. по адм. дело № 7158/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е прогласено за нищожно разрешително за ползване на воден обект № 02460004/9.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите за ползване на воден обект с цел риборазвъждане в садки и стопански риболов в язовир "Доспат" с титуляр "Лейк Фиш" ООД, гр. Смолян. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от министъра на околната среда и водите с доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на решението поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Салвелинус - Рея Фиш" КД, гр. Доспат, моли касационните жалби да бъдат отхвърлени. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни, тъй като по приватизационен договор от 20.12.1994 г. дружеството "Салвелинус - Рея Фиш" КД има всички необходими разрешения за законно осъществяване на стопанска дейност, развъждане и отглеждане на риба във водите на язовир "Доспат", които са придобити права в пълен обем по смисъла на чл. 49, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), но не са взети предвид при издаването на оспореното разрешително. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира касационните жалби за основателни по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че наличието на влязло в сила решение, с което жалбата срещу същия административен акт е отхвърлена, не е пречка за разглеждане на спора по същество и за прогласяване на нищожност на разрешителното. Счел е, че разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК не се прилага, тъй като силата на присъдено нещо на решението действа само между страните по делото. Жалбоподателят "Салвениус - Рея Фиш" КД не е бил страна по съдебния спор за законосъобразност на оспореното разрешително, поради което влязлото в сила решение няма действие спрямо него и той може да иска прогласяване на нищожност на административния акт без ограничение във времето. Приел е, че по силата на договор за приватизация "Салвелинус - Рея Фиш" КД е придобил правата за осъществяване на рибостопанска дейност в язовир "Доспат" в пълен обем, поради което притежава правен интерес да оспорва разрешителното за ползване на воден обект с титуляр "Лейк Фиш" ООД. Счел е, че оспореното разрешително за ползване на воден обект е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като противоречи на две влезли в сила съдебни решения на Върховния административен съд, с които са отменени оспорените разрешителни и в мотивите на които е прието, че по силата на чл. 55, т. 4 ЗВ при издаване на разрешителни за ползване на воден обект на правни субекти, различни от "Салвениус - Рея Фиш" КД, следва да се вземат предвид правата на последното съгласно посочения по-горе приватизационен договор. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решенията, с които се отменят оспорени административни актове, имат действие по отношение на всички, поради което в случая е без значение, че влезлите в сила решения за отмяна на разрешителни са постановени в съдебни производства за оспорване на други административни актове с различни адресати. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на лице без правен интерес. Неправилно съдът е приел, че административният акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречие с влезли в сила съдебни решения. Такова основание не е предвидено в чл. 146, т. т. 1-5 АПК за отмяна на административните актове като незаконосъобразни или за прогласяването им за нищожни. Нищожността се обуславя от толкова тежък порок на административния акт, който го прави негоден да породи правни последици, поради което въпреки издаването на акта такива се считат за ненастъпили. Тежки пороци от този вид са некомпетентност на издателя на акта, неспазване на установената в закона форма, както и толкова тежко нарушение на материалния закон, което се отразява непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на административния орган (в този смисъл ТР № 2/1991 на ОСГК на ВС). Освен изложеното, посочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 177, ал. 2 АПК е неприложима, тъй като влезлите в сила решения, на които съдът по същество се позовава, се отнасят за други разрешителни, а не за оспореното в настоящия процес. Следователно обективните предели на силата на присъдено нещо на влезлите в сила решения не разпростират действието си към предмета на настоящия спор, а в същото време мотивите на съдебния акт, в които е постановено, че "Салвелинус - Рея Фиш" КД има придобити права по чл. 49, ал. 3 ЗВ, не се ползват от сила на присъдено нещо. Неправилен е изводът на съда по същество, че жалбоподателят "Салвелинус - Рея Фиш" КД има правен интерес от обжалване на разрешителното за ползване на воден обект с титуляр "Лейк Фиш" ООД. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че "Салвелинус - Рея Фиш" КД, не е страна в производството пред административния орган за издаване на процесното разрешително за ползване на воден обект язовир "Доспат", поради което няма качеството на заинтересована страна и правна легитимация да обжалва индивидуалния административен акт. Правният интерес за обжалване е налице, ако с административният акт се засягат права или законни интереси или се създават задължения за заинтересованата страна. В случая, издаденото разрешително не рефлектира в правната сфера на жалбоподателя, защото не създава нито права, нито задължения за него и той правилно не е конституиран като страна от административния орган. От издаването на разрешителното произтичат права и задължения за адресата "Лейк Фиш" ООД, но не и за лице, чиито законни интереси не са засегнати от последното. Правото на жалба срещу административен акт се обуславя от наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес. Съдът по същество неправилно е приел наличието на такъв интерес за жалбоподателя, който, в качеството на правоприемник на купувача "Салвелинус - Сариев и с-ие" СД по договора от 20.12.1994 г. за приватизация на "Салвелинус" ЕООД, гр. Доспат, притежава правото на водоползване на язовир "Доспат", предоставено на приватизираното дружество по силата на Разпореждане № 65 на Министерския съвет от 3.03.1964 г. Посоченото право на водоползване не попада в обсега на придобитите права по смисъла на чл. 49, ал. 3 ЗВ. Съгласно цитираната разпоредба придобитите права, които административните органи отчитат при издаване на разрешителни за ползване на воден обект по Закона за водите са: права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на същия закон (т. 1 на чл. 49, ал. 3 ЗВ); концесия (т. 2 на разпоредбата) и вещни права, учредени съгласно гражданското законодателство (т. 3). Наличието на придобити права, изчерпателно изброени в закона, единствено може да обоснове задължение на административния орган за зачитането им при издаване на разрешително за воден обект и подлежи на служебна проверка от съда по спора за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Независимо от това, правната легитимация за участие в съдебното производство по спора произтича от качеството на жалбоподателя на участник в производството пред административния орган, както и от подаването на възражение или предложение в процедурата по публично обявяване на заявлението за издаване на разрешително по реда на чл. 64 ЗВ. Ответникът в настоящото производство "Салвениус - Рея Фиш" КД не е подал възражение и не е направил предложение относно условията на разрешителното, което е в подкрепа на извода, че същият няма право на жалба срещу административния акт. В случая твърдяните права произтичат от договорна клауза и имат облигационен характер. Единствено от договора за приватизация дружеството не може да черпи права на водоползване на язовира, тъй като освен прехвърлянето им по силата на приватизационната сделка, то трябва да притежава титул за упражняване на тези права съгласно действащото законодателство. Следователно за надлежното упражнявана на правото на ползване на язовир "Доспат" следва да бъдат изпълнени изискванията и да протече процедурата за издаване на разрешително по Закона за водите. Въпросът за правния интерес от обжалване на административния акт е разрешен със сила на присъдено нещо с влязлото в сила определение № 842 от 24.01.2008 г. по адм. дело № 11682/2007 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на "Салвелинус - Рея Фиш" КД срещу разрешително за ползване на воден обект № 02460004/9.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите и производството по делото е прекратено. Цитираното дело има същия предмет и е образувано по жалбата на същото дружество, както и настоящото първоинстанционно производство. Обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо относно допустимостта на жалбата на посоченото дружество препятстват повторното разглеждане на жалбата по същество, което съставлява самостоятелно основание за обезсилване на съдебния акт и оставянето на жалбата без разглеждане като процесуално недопустима. Видно от представените в касационното производство писмени доказателства по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу разрешителното за ползване на воден обект № 02460004/9.05.2007 г. на министъра на околната среда и водите, предмет на производството пред първата инстанция, е образувано адм. дело № 7900/2007 г. по описа на Върховния административен съд. Като страни по делото са конституирани министърът на околната среда и водите - ответник, и титулярът на разрешителното "Лейк Фиш" ООД, гр. Смолян, - заинтересована страна. Искането на "Салвелинус - Рея Фиш" КД за конституиране като заинтересована страна по делото е оставено без уважение с определението от 29.10.2007 г., с което е прието, че икономическите интереси на дружеството не могат да обосноват правен интерес за участие в съдебното производство, както и че дружеството не е участвало в производството по издаване на административния акт. Определението е оставено в сила от Върховния административен съд, петчленен състав, с определение № 12698 от 13.12.2007 г. по адм. дело № 11788/2007 г. по аналогични съображения. С влязлото в сила решение № 13025 от 19.12.2007 г. по адм. дело № 7900/2007 г. жалбата на "Национална електрическа компания" ЕАД срещу разрешителното е отхвърлена. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентния административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗВ при спазване на процедурата по чл. 60-67 ЗВ. За неоснователен е счетен доводът за неспазване на чл. 60, ал. 4, т. 1, б. "б" ЗВ, тъй като при издаване на административния акт са взети предвид зонирането на водния обект, като параметрите за ползване по разрешителното са в рамките на определената зона за аквакултури, както и становището на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Ответникът в настоящото производство "Салвелинус - Рея Фиш" КД е подал касационна жалба срещу цитираното решение, която е оставена без разглеждане с определение № 5771 от 19.05.2008 г. по адм. дело № 2545/2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с мотиви, че дружеството не е страна в производството пред първата инстанция, нито решението произвежда неблагоприятни последици по отношение на него. При тези данни, освен изложените по-горе предпоставки за процесуална недопустимост на жалбата, налице е и пречката по чл. 177, ал. 3 АПК за разглеждане на спора по същество. Съгласно цитираната разпоредба, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Следователно разрешаването на спора за законосъобразност на административния акт с влязло в сила решение прегражда правото на жалба срещу същия административен акт и представлява процесуална пречка за образуване на съдебно производство със същия предмет. Този извод следва от принципа за правна сигурност и стабилност на правните последици на влезлите в сила съдебни актове. Посоченият принцип намира израз в задължението за зачитане на влязлото в сила съдебно решение по чл. 297 ГПК, съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. По силата на цитираната разпоредба влязлото в сила решение, с което жалбата срещу разрешителното е отхвърлена, е задължително и за съда, който разглежда повторната жалба срещу същия административен акт, и който е длъжен да зачете действието на решението, с което е разрешен спорът за законосъобразност на акта. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че влязлото в сила решение обвързва само страните по делото, които са касаторите "Лейк Фиш" ООД и министърът на околната среда и водите, но сред които не е ответникът по настоящото дело "Салвелинус - Рея Фиш" КД. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК е специфично проявление на зачитането на влязлото в сила съдебно решение, което е формирало сила на присъдено нещо по отношение на спорния предмет. Силата на присъдено нещо се разпростира по отношение на страните по делото и този принцип се основава на това, че съдебното решение засяга тяхната правна сфера. Законосъобразността на административните актове, освен че пряко рефлектира върху правата на техните адресати, има значение за гарантиране на обществения интерес от основана на закона дейност на административните органи. Ето защо служебната съдебна проверка за валидност и законосъобразност на административния акт преклудира на основание чл. 177, ал. 3 АПК последващи жалби със същия предмет, независимо че са подадени от лица, които не са конституирани като страни в съдебното производство. След като законосъобразността на административния акт е потвърдена със сила на присъдено нещо, неприложима е разпоредбата на чл. 168, ал. 3 АПК относно правото да се иска нищожност извън 14-дневния срок за подаване на жалба. Нормата на чл. 177, ал. 3 АПК има за цел да гарантира без противоречивото разрешаване на правните спорове, като се избегне хипотезата на постановяване на две влезли в сила решения с един и същ предмет и страни, които си противоречат. Обратното ще доведе до възникване на основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 4 АПК. Предвид изложеното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК и обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, като се постанови съдебен акт от касационната инстанция, с който жалбата да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора и направеното искане от "Лейк Фиш" ООД за присъждане на съдебните разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК "Салвелинус - Рея Фиш" КД следва да бъде осъдено да заплати на "Лейк Фиш" ООД направените за настоящата инстанция разноски общо в размер на 697 лева, представляващи държавна такса за образуване на касационно производство в размер на 25 лева и 672 лева възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във връзка с чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,