Решение № 12951 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2015 г.

Решение № 12951 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ Дида Димова Петрова, от гр. Каварна, чрез пълномощника й - адв. Амуджиев, против решение № 562/13.03.2015 г. по адм. дело № 1560/2014 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № 081200651/18.12.2013 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 110/10.04.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му с която на същата са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2006 г. в размер до 3 893,83 лв. и лихви за забава в размер до 3 051,17 лв., е отхвърлена; и 2/ Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, против същото решение, в частта, с която е отменен РА № 081200651/18.12.2013 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 110/10.04.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Дида Димова Петрова, от гр. Каварна, са определени допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2006 г. в размер над 3 893,83 лв. и лихви, в размер над 3 051,17 лв. С касационната жалба на Дида Петрова се иска отмяна на решението в обжалваната му част, като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В с. з същата не се явява и не се представлява. С касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - Варна, се иска отмяна на решението в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В с. з. също не се явява представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на обжалваното решение, като цяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество ги намира за неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № 081200651/18.12.2013 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 110/10.04.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП"-гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Дида Димова Петрова са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2006 г. в размер на 13 902,01 лв. главница и лихви за забава, в размер на 10 893,49 лв. Съдът е приел, че жалбата е допустима и частично основателна. След анализ на събраните от органа по приходите доказателства и тези в съдебно-административното производство, е приел, че ревизията по отношение на Дида Димова Петрова законосъобразно е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради наличие на предпоставките на т. 2 и т. 7 от същата разпоредба, установени от органа по приходите. Приел е, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в оспорения РА се смятат за верни до доказване на обратното, което не е осъществено от страна на ревизираното лице, което носи тежестта за оборване на тази презумпция. Съдът е установил, че процедурата за извършване на ревизия по този особен ред, от страна на органа по приходите /ОП/ е спазена, като оспорващата е била надлежно уведомена за ревизията по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и същата е представила декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. От събраните доказателства е приел, че безспорно са налице данни за несъответствие в имущественото състояние на РЛ, което е обосновало извод за доказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. По съществото на спора, при анализа на паричните потоци за 2006 г., съдът е приел за законосъобразни изводите в РА, относно началното салдо - нула лева към 01.01.2006 г., приходите и разходите на Петрова и общо със съпруга й - Веселин Андреев Петров, поради това, че за този период е била в законен гр. брак с него и не е установен друг имуществен режим между двамата, освен режима на съпружеската имуществена общност, по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Поради това е приел, че разходите, които съпругът е извършил през 2006 г. за заплащане на СМР услуги, по изграждане на жилищна сграда в УПИ IV, кв. 175 на гр. Каварна, правилно са възложени и на съпругата в размер на 1/2 от стойността им. Съдът не е приел, че стойността на тези СМР услуги по РА възлизат на 82 908,66 лв., а е приел, че тяхната стойност е по-малка, в размер на 43 305,98 лв., респ. частта на оспорващата е 21 652,99 лв., на основание заключение на съдебно-оценителна експертиза, което въпреки, че е било оспорена от ответника, е приел, че е обективно и в съответствие с метода на сравнимите неконтролирани цени, посочен в Наредба № Н-9/2006 г. По този начин приемайки по-ниска цена на извършените през 2006 г. СМР по жилищната сграда, е извършил корекция на разходната част. Съдът е приел, че с РА неправилно и в нарушение на ЗОДФЛ (отм.), данъчната основа за облагане доходите на РЛ са определени помесечно, вместо на годишна база. Поради това е извършил преизчисление на установените от ОП парични потоци за 2006 г./като приходи и разходи/ на годишна база, в табличен вид, както разходите за СМР е взел на база заключението на СОЕ, при което е установил превишение на разходите над приходите със сумата 18 874, 31 лева, която разлика е приел за данъчна основа за облагана по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По този начин и съобразно таблицата за облагане доходите на ФЛ по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е изчислил, че данъка възлиза на 3 893,83 лв., а не на сумата посочена в РА-13 902,01 лв. и че лихвата за забава е 3 051,17 лв., а не на сумата посочена в РА - 10 893,49 лв. Съобразно тези изчисления е приел, че за разликата над тези суми оспорения РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а до размера на същите - законосъобразен, а жалбата неоснователна. По касационната жалба на Дида Димова Петрова: Касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Касаторката не сочи обстоятелства и доказателства, които да опровергават изводите на съда за приложимост на този особен ред за извършване на ревизията, а сочи оплаквания, относими към определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Според нея, разходите направени от съпруга й за извършените СМР по описаната по-горе жилищна града, неправилно са отчетени като нейни, в размер на 1/2 от стойността им. Поддържа се и нарушение, поради некредитиране заключението на приетата ССЕ, за което са изложени неясни мотиви. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че ОП е доказал обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по този особен ред. От данните по делото правилно е установено, че ревизираното лице /РЛ/ не е доказало документално получените доходи, както и извършените разходи, които надхвърлят размера на декларираните му приходи. Не е установен и произхода на постъпилата в банковата сметка на РЛ за 2006 г. парична сума от 900 лева, за която правилно е прието, че представлява недеклариран от него облагаем доход. Същевременно са събрани доказателства, от които е видно, че стойността на имуществото на РЛ съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи или друго финансиране, както и че направените разходи от същото и свързаните с него лица явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Изложеното навежда на извода, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по т. 2 и т. 7 от тази разпоредба. При изготвяне на паричните потоци за 2006 г., съдът правилно е отчел, че в разходната част следва да участва 1/2 от стойността на извършените СМР по жилищната сграда в гр. Каварна, на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от СК (отм.), поради наличието на съпружеска имуществена общност /СИО/ спрямо тези разходи. Обосновано съдът не е кредитирал данъчната основа по заключението на ССЕ, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от касационния съд, без да е нужно да се повтарят. Тези мотиви са ясни и необосновано се поддържа, че са неразбираеми. Неоснователни са и оплакванията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на РА, поради липсата на подпис на един от издателите на РД. Съдът е изложил подробни мотиви за отсъствие на соченото нарушение, които са правилни. Съгласно установената практика на ВАС за подобни случаи, липсата на един от подписите на съставителите на РД не води до нищожност на РА, тъй като РД няма самостоятелно значение в ревизионното производство. Не е налице и незаконосъобразност, тъй като РД не е задължителен за ревизиращия орган, той е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК, който предшества РА, като неговите пороци не се пренасят и на РА. В този смисъл е и т. 2 от ТР № 5/2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОС на ВАС. Недопустимо е оплакването за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неспазване на сроковете по ДОПК за приключване на ревизионното производство и издаване на РА. Това оплакване не е правено пред първоинстанционния съд, а се заявява за първи път в касационната жалба и не може да служи като основание за неправилност на обжалваното решение, защото не е било предмет на проверка от решаващия съд. Неоснователни са и останалите оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на всички доказателства и по конкретно, че не е обсъдена ССЕ, както и че не било посочено имуществото на РЛ, което явно и съществено превишава размера на декларираните доходи. Не е вярно, че съдът не е обсъдил заключението на ССЕ. Последното е обсъдено, но поради невключване в разходната част на паричните потоци 1/2 от стойността на заплатените СМР, съдът не го е кредитирал тъй като тези разходи се отразяват на годишната данъчна основа за облагане, което не е съобразено от вещото лице. Не е е вярно и това, че имущественото състояние на РЛ не е изследвано. Съдът правилно е отчел, че в РД и РА са описани най-подробно извършеното от ОП процесуалните действия и събраните въз основа на тях доказателствата, установяващи имущественото състояние на РЛ и съпруга му. Последните не са оборени по никакъв начин, поради което и изводите направени въз основа на тях са законосъобразни и обосновани. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната му част, като правилно следва да се остави в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП: Касационната жалба е също неоснователна. Посочва се, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради неправилно кредитиране заключението на съдебно-оценителната експертиза /СОЕ/ относно стойността на извършените СМР за 2006 г. по жилищната сграда в гр. Каварна, на база по-малка РЗП, от приетата с РА. Оплакването е неоснователно. Съдът е изложил подробни мотиви защо е кредитирал заключението на СОЕ, а не заключението на в. л. Вичев към ревизионното производство, които настоящия състав споделя. Заключението на оценителната експертиза към ревизионното производство е непълно, като обосновка - от него не става ясно по кой от методите за определяне на пазарни цени, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, вр. с Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, е извършена оценката. Посочено е само, че е използвана Наредба № Н-9/2006 г., но не и по кой метод от нея. Освен това експертизата е изготвена по документи за строежа - РС, одобрени проекти и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на ЖС, които съгласно установяванията по делото съдържат различни данни, относно ЗП и РЗП на строежа. В. л. Вичев не е ходил на място и не е извършвал замервания по строежа. Приетата от съда СОЕ на в. л. Данговски, дава заключение, въз основа на оглед и замервания на място, посочената пазарна цена на СМР за 2006 г. е изчислена по метода на амортизуемата възстановителна стойност по международните оценителни стандарти, приравнен на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, по § 1, т. 10, б."а" от ДР на ДОПК, вр. с чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба № Н-9/2006 г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата наредба, този метод се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, както в с. з. в. л. е пояснило защо е използвало този метод и при съпоставката му с кои сходни услуги. Поради това, като е кредитирал оценката на СМР по СОЕ, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Оплакването е неоснователно и поради това, че след като е оспорена тази експертиза, касаторът не е предприел никакви други процесуални действия за оборването й. Направеното искане за допускане на свидетел, в лицето на в. л. В. Вичев, впоследствие е било оттеглено и съдът го е заличил, с определение в с. з. на 01.12.2014 г. Неоснователно е и оплакването за неправилно изключване от разходната част на баланса за 2006 г. на сумите по издадените фактури за СМР от "Андреев строй" ООД, тъй като не било установено, че тези фактури обективират действително извършени такива услуги. Фактурите са счетоводни документи, сочещи на предмета и цената на доставката, издадени на основание сключен договор за изработка. При неоспорването им, правилни са изводите на съда, че включването им в разходната част на баланса за 2006 г. едновременно със същите разходи по заключението на в. л. Вичев, представлява удвоен разход за едно и също нещо, което неправилно не е отчетено от органа. Неоснователни са оплакванията и по отношение корекцията, която е направена от съда при определяне на данъчната основа, на годишна база, а не помесечно. Данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е годишен данък, с който се облагат доходите на физическите лица, получени за съответната година. Константна е практиката на ВАС, че при този вид данъци, данъчната основа за облагане доходите на лицата, се изчислява на годишна база, а не помесечно, както е процедирано от ОП. Това значи че баланса на паричните потоци за 2006 г. е следвало да бъде изработен с получените от РЛ доходи и разходвани средства, но на годишна база. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, където е посочено, че при ревизия по ал. 1, данъчната основа за облагане с данъци се определя за съответния период, т. е за годината. С оглед изложеното касационната жалба срещу решението в отменителната му част, се явява неоснователа. Същото като правилно следва се остави в сила. Решението е правилно и в частта на разноските. Същите са определени правилно, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата и по компенсация. За настоящата инстанция, с оглед неоснователността и на двете жалби, не се дължи присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение