Решение № 15588 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2012 г.

Решение № 15588 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лефтерова - ФСО" ЕООД, гр. Котел, представлявано от управителя Иванка Тодорова Георгиева, против Решение № 379/25.01.2012 г. по адм. д. № 2403/2011 г. на Административен съд София - град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се посочва, че съдът неправилно се е базирал на допуснатата съдебно-техническа експертиза, като е приел, че сградата е в груб строеж и за завършването и самостоятелното функциониране на обекта, за който е кандидатствано, е необходимо осъществяването на посочените от вещото лице строително-монтажни дейности и довършителни работи, за чиято стойност жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото. Твърди се също, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в процеса, както и че във фактическите си констатации съдът прави заключения, които не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед твърдяните с жалбата нарушения се прави искане за отмяната на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго такова, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Ответникът по делото- Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалният си представител в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно нормативната уредба. Счита също, че направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 2403/2011 г. на Административен съд София - град, II отделение, 23-ти с-в е било образувано по жалба на "Лефтерова - ФСО" ЕООД срещу Заповед № 01-РА/3774/20.12.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с която е отказано финансирането на заявлението за подпомагане на дружеството-жалбоподател, с идентификационен № 20/312/00821. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Посочено е, че материалноправната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 в редакцията, действаща към момента на подаването на процесното заявление- 05.08.2009 г. предвиждала, че максималният размер на допустимите разходи, за които се кандидатства по проекта, е левовата равностойност на 400 000 евро. В тази си редакция, разпоредбата е действала и към момента когато е изтекъл срокът за произнасяне на административния орган - чл. 27 от Наредба № 29. С оглед действието на общото правило, че изменението или отмяната на материалноправна разпоредба действа занапред, правото на жалбоподателя да получи подпомагане не се прекратявало с изменението на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 /Изм. -ДВ, бр. 37 от 2010 г., в сила от 18.05.2010 г./, която в новата си редакция предвижда, че "максималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства, но са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно, не трябва да надхвърлят левовата равностойност на 400 000 евро". При условията на евентуалност е твърдяно, че посочените от органа инвестиционни разходи в размер на 500 000 лева, представляващи СМР и оборудване на етаж първи и етаж втори от "Къщата за гости" не касаели целостта на проекта, тъй като без тях обектът можел да функционира самостоятелно. При това положение е следвало да се приеме, че инвестицията, предмет на подпомагане, отговаряла и на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2, в новата й редакция /в сила от 18.05.2010 г./, защото била на стойност до 400 000 евро и обектът можел да функционира самостоятелно. С оглед на всичко изложено е направено искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна и връщане на преписката на административния орган за разглеждане на заявлението за подпомагане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С обжалваното решение административния съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", при правилно приложение на материалния закон, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й. Посочил е, че срокът за произнасяне на административния орган е инструктивен и пропускането му не е съществено процесуално нарушение, нито основание за дерогиране на правилото, че се прилага материалният закон, действащ към момента на издаването на административния акт-аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК. Обосновал се е, че правопораждащият за получаване на подпомагане по мярка ПРСР юридически факт е индивидуалният административен акт по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29 - заповедта на изпълнителният директор на РА, с която се одобрява заявлението за подпомагане, а не подаването на заявление за подпомагане. След като по подаденото заявление не е била издадена заповед за одобряване, то прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 в новата й редакция, действаща към момента на издаването на акта не прекратява възникнало субективно право в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗНА - без на чл. 8, ал. 2 да е предадена обратна сила с изрична разпоредба. Приел е също, че инвестиционните разходи в размер на 500 000 лева, представляващи СМР и оборудване на етаж първи и етаж втори от "Къщата за гости", обратно на изложеното в жалбата не са посочени от органа, а от жалбоподателя в качеството на заявител и действително обектът за който е кандидатствано може да функционира самостоятелно, но не и преди извършване на разходите, за които не се кандидатства, но които са необходими за дейностите, посочени от вещото лице за първи и втори етаж от сградата. На последно място е приел, че дори, както е твърдял жалбоподателят, да е налице нарушение на процедурата по чл. 27, ал. 4 от Наредба № 29, каквото не е допуснато от органа, тъй като в случая липсва непълнота или неяснота относно заявените данни, то това нарушение не е съществено и не обуславя отмяната на издадения акт. Посочил е, че във фазата по съдебно оспорване, жалбоподателят е разполагал с възможността да представи всички доказателствени средства за установяване наличието на условието по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29, в действащата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция на разпоредбата, включително и за стойността на разходите, за които не е кандидатствал, но без които обектът "Къща за гости" не може да бъде завършен и да функционира самостоятелно. Приел е, че след като жалбоподателят оспорва отказ да бъде издаден благоприятен за него административен акт, носи доказателствената тежест за установяване наличието на условията за издаването му - чл. 170, ал. 2 АПК. Жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване на твърдението си, че разходите, за които не кандидатства, но които са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно са в размер на 105 547 лева, съответно- в размер, който сумиран с разходите, за които кандидатства /510 397.33 лева/, не надвишава 400 000 евро. Така постановеното решение е правилно. Административното производство е започнало с подаването от дружеството-жалбоподател на заявление за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. -2013 г. Дружеството-жалбоподател е кандидатствало с проект, с наименование "Доизграждане и пускане в експлоатация на "Къща за гости-гр. Котел", като заявлението е подадено на 05.08.2009 г. и заведено с идентификационен № 20/312/00821. Процесуалните и материалноправните условия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони са уредени в Наредба № 8 от 11.08.2008 г. /обн., ДВ, бр. 6 от 2008 г./, издадена от министъра на земеделието и храните на основание законовата делегация на § 35, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Правилно с обжалваното решение административния съд е приел, че срокът за произнасяне на административният орган по подаденото от жалбоподателя заявление, е инструктивен. Правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК е, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл е правилен изводът на съда, че правопораждащият за получаване на подпомагане по мярка ПРСР юридически факт е индивидуалният административен акт по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 29 - заповедта на изпълнителният директор на РА, с която се одобрява заявлението за подпомагане, а не подаването на заявлението за подпомагане. Възраженията на жалбодателя, че инвестицията за която се кандидатства е 510 397, 33 лв., събрана със сумата за която не се кандидатства 105 547 лв, но е част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно не надвишава 400 000 евро, настоящият състав намира за неоснователни. При издаване на процесната заповед административният орган е посочил, че сумата, за която се кандидатства по проекта "Доизграждане и пускане в експлоатация на "Къща за гости" в размер на 510 397,33 лева, заедно с инвестиционните разходи, за които не се кандидатства, но включени в Таблица 1 от Бизнес плана, касаещи целостта на проекта /СМР и оборудване на етажи първи и втори от "Къщата за гости"/-500 000 лева, възлизат общо в размер на 1 010 397, 33 лева, което надхвърля левовата равностойност на 400 000 евро /782 332,00/ лв. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е приета и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице инвестицията, за чието подпомагане се кандидатства "Доизграждане и пускане в експлоатация на "Къща за гости"-гр. Котел" може да бъде завършена и въведена в експлоатация, ако са завършени в архитектурно-пространствено отношение третият и мансардният етажи; изградено е и е завършено стълбището, чрез което се достига до всяка от стаите за гости; изграден и завършен е приемният вестибюл и рецепцията /разположени на първи етаж/, заедно с прилежащите им помещения; изградена е слънчевата инсталация на покрива и котелното в сутерена на сградата; завършени са фасадите на целия обект "Къща за гости и обекти търговска дейност". Посочено е, че само след цялостно завършване на фасадите и стълбището се постига архитектурно-пространствено завършване на първия и втори етажи, като следва да са изградени общите за всички етажи и обекти главни общи щрангове, инсталации и уредби, които по естеството и предназначението си служат за общо ползване на отделните подобекти /дейности/. Прието е, че само тогава може да бъде завършена инвестицията, за чието осъществяване се кандидатства за подпомагане с процесното заявление. Видно от заключението на вещото лице, сградата е в груб строеж и за завършването и самостоятелното функциониране на обекта, за който е кандидатствано, е необходимо осъществяването на посочените строително-монтажни дейности. Правилно решаващият съд е посочил, че от представените писмени доказателства Сметки-опис и Протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални строителни работи от 19.09.2008 г. -63 378 лв. /без ДДС/, 29.11.2008 г. -44 115,38 лв. /без ДДС/, 17.11.2009 г. -29 280, 34 лв /без ДДС/, 16.12.200 г. -42 466, 21 лева /без ДДС/, 22.12.2009 г. -6 150,31 лева /без ДДС/, не може да се направи категоричен извод за кои конкретни подобекти от цялостния многофункционален обект "Къща за гости и обекти за търговска дейност" се отнасят. Също така правилно и предвид заключението на вещото лице, неоспорено от страните, е отбелязал, че същите не отразяват всички необходими разходи, а само тези, направени към момента на извършването на огледа от вещото лице. Възражението, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в процеса пред първата инстанция, също е неоснователно. Съдът правилно е приел за недоказано твърдението на дружеството-жалбоподател, че разходите, за които не е кандидатствало, но са част от цялостния обект на инвестицията и без него той не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно, са в размер на 105 547 лева. При спазване изискванията на чл. 170, ал. 2 от АПК в обжалваното решение законосъобразно е прието, че тъй като в случая се оспорва отказът на административния орган да бъде финансирано процесното заявление за подпомагане, то в тежест на жалбоподателя е било да установи, че са били налице условията за финансиране, което обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. Предвид горното, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение