Решение № 9828 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2014 г.

Решение № 9828 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ди Ви Би Ти" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от пълномощника си, против решение № 650 от 20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 8031/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 322/26.04.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага повторни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поддържани и пред първоинстанционния съдебен състав. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "Ди Ви Би Ти" АД жалба бъде уважена. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Ответникът "Булсатком" АД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил подробно, отделно и в съвкупност, всички релевантни за правния спор факти и обстоятелства, които настоящата инстанция не следва да излага повторно. Установил е, че с решение № 68/21.01.2013 г. КРС е обявила неприсъствен конкурс за издаване на едно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, като с предходни свои решение № 2221/2013 г. и № 67/2013 г. е обявила намерението си да проведе такъв конкурс и е констатирала, че броят на лицата, подали намерение по чл. 90, ал. 2, т. 4 от ЗЕС е по-голям от броя на разрешенията, които могат да се издадат. Съдът e обсъдил приложените по преписката доказателства и обосновано е приел, че разписаната в Закона за електронни медии процедура по Глава Пета, Раздел Пети от Закона за електронните съобщения е спазена, при участието на двама кандидати - "Ди Ви Би Ти" АД и "Булсатком" АД. С оспореното пред тричленния съдебен състав решение № 322/26.04.2013 г., Комисията за регулиране на съобщенията по т. I е приела представения доклад на експертната комисия по чл. 99, ал. 1 ЗЕС, определена с решение № 208 от 14.03.2013 г. за извършената работа и за резултатите от проведения неприсъствен конкурс за издаване на едно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват; по т. II въз основа на представения доклад и съдържащите се в него констатации и мотиви, както и цялата документация по проведения конкурс, е определила "Булсатком"АД за кандидат, спечелил конкурса, на когото на основание чл. 102, ал. 2, т. 1 ЗЕС следва да бъде издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, със срок 15 години; по т. III е разпоредила разрешението по т. II да бъде издадено в 14-дневен срок от обнародване на решението в "Държавен вестник". Съдът е заключил, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване административнопроцесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. С касационната жалба са наведени повторно доводи, поддържани и пред първоинстанционния съдебен състав, които са обсъдени в съдебното решение и са приети за неоснователни. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на първоинстанционния извод, че не е нарушена процедурата при издаване на оспорения акт. В случая е приложима разпоредбата на чл. 90 от ЗЕС и тя е осъществена от КРС така, както е предвидена в закона. Във връзка с твърдението за непубликуване на приложенията към решение № 2221 от 19.12.2012 г. и решение № 68 от 21.01.2013 г. на страницата на КРС правилно е прието, че те не са съществени и не съставляват основание за отмяна на акта. По делото е установено, че решенията и приложенията към тях са включени в пълнота в конкурсната документация, а със закупуването на същата участниците в конкурса са имали възможност да се запознаят с тях. Тяхното право да се информират, както и правото им на участие не са засегнати, защото съществени са само тези процесуални нарушения, които са повлияли или са могли да повлияят на съдържанието на крайния акт, в случая на акта по чл. 102, ал. 2 от ЗЕС, а данните по делото не сочат на такъв извод. Касаторът се е запознал с тези решения, получавайки конкурсната документация, а доводът, че други потенциални кандидати са лишени от това, е несъстоятелен. Неоснователно е оплакването, че регулаторът е открил процедура по обществено обсъждане, но не е провел такава, тъй като на интернет-страницата му не са публикувани резултатите от тези обществени обсъждания, а само решението. По отношение на това задължение е приложима разпоредбата на чл. 90 от ЗЕС, която е специална по отношение на чл. 37 от ЗЕС. Съответно на закона е заключението, че процедурата по чл. 90, ал. 2 от ЗЕС, отнасяща се провеждането на обществените консултации, е осъществена от КРС в съответствие с нормативните предписания. Съобщението за намерението на регулатора е публикувано в национален ежедневник със съдържание, предвидено в чл. 90, ал. 2 от ЗЕС. Мотивите и резултатите от обсъждането са обективирани в решение № 67/2013 г. на КРС. Непубликуването на подробна информация за проведените консултации не водят до такова нарушение на процесуалните правила, което да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. В случая правата на касатора не са нарушени, тъй като реално, неговото намерение за ползване е обсъдено от органа и взето предвид. Основен довод на "Ди Ви Би Ти" АД, поддържан и пред двете съдебни инстанции е, че ресурсът, за който е проведен конкурсът, не е индивидуално определен. С решение № 2221 от 19 декември 2012 г. КРС е обявила намерение да проведе конкурс за издаване на едно разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват. Комисията, още с обявяване на намерението си да проведе конкурса, е посочила недвусмислено целия ресурс, който ще бъде предоставен. Последният е съобразен с Плана за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване "DVB - Т", приет от Министерския съвет. Действително, законодателят е употребил прилагателните "конкретен" и "индивидуално определен" честотен ресурс. И той е такъв, съгласно Приложение 1 към решение № 2221 от 19 декември 2012 г. Обстоятелството, че са предвидени отлагателни условия при ползването му не го прави неопределен. Конкурсът е обявен и проведен за индивидуално определен честотен ресурс, в съответствие с изискванията и на чл. 48, ал. 1 и § 209, ал. 10 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Нещо повече, изложените от касатора доводи за конкретни канали и честоти, които не са освободени, които няма да бъдат освободени или няма да се ползват, подкрепя възприетия и от съда извод, че честотният ресурс е определен. Що се отнася до въведени отлагателни условия за ползването му, то в закона няма забрана за това, а и не би могло да има, предвид спецификата на осъществяваната дейност от предприятията по този закон и високата степен на регулация на този вид обществени отношения. Радиочестотният спектър е ограничен национален ресурс със съществено значение за развитието на сектора на електронните съобщения. По принцип правото на ползване на честотния ресурс е ограничено до необходимото с налагане на технически и експлоатационни изисквания, в зависимост от физическите характеристики на разпространение на радиовълните и различните радиочестотни обхвати. КРС предоставя индивидуално определен честотен ресурс след проучване, за всеки конкретен случай, след изследване на техническите възможности, при координиране и съгласуване с всички засегнати държавни органи, ведомства и служби. Тъй като все още много радиочестотен ресурс се ползва от държавата, освобождаването му за граждански цели не е еднопосочен и праволинеен процес, а е в зависимост и от осигуряването на целеви финансови средства. Ето защо, така определеният предмет на проведения конкурс е в съответствие с предходните решения на КРС, които са стабилни административни актове и в изпълнение на държавната политика и международните стандарти в този сектор. Останалите, изложени от касатора доводи се отнасят към технологичните изисквания, те засягат правилността на акта като част от оперативната самостоятелност на регулатора и касаят бъдещо изпълнение на решението. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на "Ди Ви Би Ти" АД, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд