Решение № 15973 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8875/2018 г.

Решение № 15973 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8875/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт П. Георгиев, против решение № 117 от 02.05.2018 г., постановено по адм. дело № 642/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с която агенцията е осъдена да заплати на Д. П. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Посочва, че по делото не е доказано настъпването на вреда, кат не са представени фактура или касов бон, удостоверяващи извършеното плащане. Също така се посочва, че ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска защита, както и че разходите са сторени въз основа на сключен договор, като връзката му с отмененото наказателно постановление е косвена. Поради изложеното се иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Д. П., чрез адв. П. Христов, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Д. П., сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 727/13.11.2014 г. на началника на Митница гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. За да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на Агенция "Митници". Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 727/13.11.2014 г. на началника на Митница гр. Пловдив на Д. П. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. По жалба на Д. П. е образувано АНД № 2140/2014 г. по описа на Районен съд Стара Загора, който с Решение № 70/30.01.2015 г. отменил наказателното постановление. Решението на районния съд е потвърдено с Решение № 131/22.04.2015 г. по КАНД № 93/2015 г. по описа на Административен съд Стара Загора. На стр. 19 от делото на районния съд е приложен Договор за правна защита и съдействие от 22.12.2014 г. със страни Д. П. и адвокат П. Христов, като посоченото адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, платими в брой. На стр. 13 от касационното на Административен съд Стара Загора е приложен Договор за правна помощ и съдействие от 26.03.2015 г. със страни Д. П. и адвокат П. Христов, като посоченото адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, платими в брой. Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно в частта му, с която е уважена исковата претенция на Д. П. По отношение на твърденията в касационната жалба, че не е доказана вреда поради непредставяне на фактура или касов бон следва да се посочи, че с т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението има характера на разписка, удостоверяващ този факт. Решението на административния съд е неправилно в частта, в която върху определеното парично обезщетение е присъдена и законна лихва, считано от 22.04.2015 г. Не може да се сподели разбирането на първоинстанционния съд, че законната лихва върху обезщетението за вреди се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление – 22.04.2015 г. Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като по исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая - от 08.12.2017 г. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна решението на административния съд, в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Д. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г., следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се отмени в частта, в която в полза на Д. П. е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2015 г. до 08.12.2017 г. С оглед изхода на делото, с което решението по главния иск е оставено в сила, на касационния жалбоподател разноски не се дължат. От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение