Решение № 11556 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2017 г.

Решение № 11556 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. А. на длъжност "водач-оператор на открита платформа с повдигащо устройство" в "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД и К. Т. С. на длъжност "водач-оператор на открита платформа с повдигащо устройство" в "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД срещу решение № 136 от 3.02.2017 г. постановено по административно дело № 668 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б.. Касационните жалбоподатели сочат, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Считат, за неправилни изводите на съда, че приложената от тях принудителна административна мярка (ПАМ) е нищожна. Излагат, че съдът неправилно е приел, че представената по делото заповед № 03 от 13.03.2015 г. на управителя на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД, с която са определени като служители на дружеството да преместват автомобили паркирани в нарушение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на община Б. (НООСОР), не удостоверява компетентността им да приложат процесната ПАМ, доколкото заповедта не е издадена от кмета на общината. В решението съдът не е коментирал представените от тях заверени копия от трудови договори, длъжностни характеристики, заповед № 325 от 11.03.2015 г. на кмета на община Б. и заповед № 03 от 13.03.2015 г. на управителя на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД, с които са им делегирани правата за прилагане на ПАМ. Неправилно съдът е счел, че като служители, назначени по трудов договор в търговското дружество не са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Действащата към момента на налагане на ПАМ разпоредба на чл. 22, ал. 1 от НООСОР гласи, че отстраняването на неправилно паркирани автомобили се извършва от служителите на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД, съгласно чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Правят искане решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на АС - Б., алтернативно жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Ответникът - Д. Л. Д., оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозирано по делото възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участвали в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Б. е обявил за нищожно разпореждане за прилагане на ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" издадено на 5.10.2016 г. устно от Б. И. А. и К. Т. С. - водач-оператори на открита платформа в "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД по отношение на лек автомобил марка "Волво" с ДК № Е 0584 ВН. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че със заповед № 325 от 11.03.2015 г. на кмета на община Б. е възложено на управителя на "Паркинги и гаражи" ЕООД - Б., да осигури изпълнението на приетото с решение № 5 от 30.01.2015 г. на Общински съвет - Б. изменение и допълнение на НООСОР. В изпълнение на заповедта управителят на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД е определил служители от общинското търговско дружество, сред които Б. И. А. и К. Т. С., които да задържат МПС, чрез "скоба" и/или да репатрират със специализиран автомобил до наказателен паркинг автомобили, паркирани в нарушение на ЗДвП. От докладна записка от 5.10.2016 г. съдът е установил, че ответниците, на посочената дата, работейки по безопасността на движението на територията на Б., са разпоредили да бъде репатриран лек автомобил марка "Волво" с ДК № Е 0584 ВН, паркиран на бул. "В. Л." в Б., тъй като е паркиран на тротоар. От приобщения по делото снимков материал и показанията на свидетеля Язовалийски, съдът е установил, че автомобила на оспорващия е бил паркиран изцяло напречно на тротоара на бул. "В. Л." №... в Б., срещу вх...да на сградата, като се е намирал на 5 метра от сградата, както и че това място няма пешеходна пътека на уличното платно пред прохода за тротоар. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 94, ал. 3, изр. 2, чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съдът е приел, че ответниците, служители на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД, не разполагат със съответните правомощия за репатрирането на автомобила, тъй като не са сред изчерпателно изброените в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП лица, които да могат да нареждат или да преместват неправилно паркирано ППС. П. това е достигнал до извод, че приложената спрямо собствения на жалбоподателя лек автомобил принудителна административна мярка не е издадена от компетентен орган и е нищожна. Решението е правилно. Както е отразено и в обжалваното съдебно решение, административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида на процесната, трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. В случая кметът на община Б., като собственик на пътя, където е бил паркиран автомобилът преди репатрирането, разполага с правомощие да определи длъжностни лица, които да прилагат процесната ПАМ. Такава заповед от кмета на община Б. не е издавана. В чл. 168, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност собственикът на пътя да делегира правомощието си за определяне на компетентните да прилагат ПАМ длъжностни лица. Поради това направеното с негова заповед № 325 от 11.03.2015 г. възлагане на управителя на "Паркинги и гаражи" ЕООД - Б., да осигури изпълнението на приетото с решение № 5 от 30.01.2015 г. на Общински съвет - Б. изменение и допълнение на НООСОР, не може да доведе до целяното надлежно прехвърляне на правомощия. Със заповед № 03 от 13.03.2015 г. на управителя на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД служители на общинското дружество също не могат да бъдат валидно оправомощени да прилагат процесната ПАМ, тъй като издалото заповедта лице безспорно не е представляващия собственика на пътя и не е оправомощено от закона да стори това. Наред с изложеното, видно от съдържанието на заповедта, с нея на служителите на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД е възложена фактическата дейност по репатрирането на автомобили, но не и правомощието да го разпореждат, чрез издаване на устна ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Не води до извод за компетентност на приложилите ПАМ лица и съдържанието на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НООСОР. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, за да разполагат с правомощие определени длъжностни лица да прилагат ПАМ от вида на процесната, те следва да са определени от собственика или администрацията, управляваща пътя. С нормата на чл. 22, ал. 1 от НООСОР служителите на "Паркинги и гаражи - Б." ЕООД са определени от Общински съвет - Б., с приетия от него подзаконов нормативен акт, за компетентни да прилагат тази ПАМ лица. Установяването в наредбата различен от посочения в закона орган, който да прилага прилага ПАМ, противоречи на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и е в нарушение на чл. 23 от ЗАНН. С оглед на това и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК, разпоредбата на наредбата не следва да бъде приложена и не може да послужи като основание за обосноваване на компетентността на приложилите ПАМ лица. Обстоятелството, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото трудови договори и длъжностни характеристики на служителите се явява ирелевантно за спора, доколкото при липса на надлежно оправомощаване, с посочените документи компетентност на приложилите ПАМ лица също не може да бъде установена. Горното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП по отношение на касационните жалбоподатели да прилагат процесната ПАМ. Като е достигнал до извод за нищожност на оспорения административен акт, първоинстанционния съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,